СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Божидар Кунчев

За превъплъщенията на литературната полемика

Най-напред Трайкова се спира на вестник "Развигор" и неговия редактор Александър Балабанов. Спецификата на известното издание се осмисля като съставно явление в духовния живот на обществото. То се откроява в изследователските й представи като симптом за разнопосочните промени в социума, които невинаги притежават точен ориентир. Предизвикателствата на изданието, търсените от него провокации, позициите, които отстоява с настъпателна полемичност, са израз на ангажирана релация с тогавашната обществена и духовна ситуация. Тези предизвикателства и полемичният дух на Балабанов са една съпротива срещу властващите ортодоксии, но донякъде и понякога самите са ортодоксия. Трайкова изтъква основателно, че полемиките и пристрастията на "Развигор", дори и когато са лишени от правота, опровергават схващането за литературата като априори наложена идеологическа и естетическа схема. Този извод се налага и от написаното за естетическия диалог между "Мисъл" на Кръстев и "Златорог" на Владимир Василев. Сходствата и различията между тези две крупни издания свидетелстват за неотменимата диалектика на традицията като съзидателно отричане, но и като приемственост.

В частта на книгата си, озаглавена "Литературно-исторически полемики", авторката навлиза в специфични подробности от противопоставянето между "Златорог" и "Развигор", между "Везни" и "Развигор", както и между "Нов път" на Бакалов и "Развигор". В този драматичен и често твърде нелицеприятен сблъсък на възгледи е динамиката на една епоха, когато се елиминират гледни точки и концепции, за да се наложат представите за нови художествени структури и да се открои един нов тип художествено съзнание. По-нататък в изследването Трайкова разгръща сюжета за полемиката като диалогично пространство, в което диалогът представя метаморфозите на художественото съзнание в смислово поле, където съжителстват новият художествен модернизъм и по-умерените форми на изказ. Своеобразието в полемичния стил на Владимир Василев и Гео Милев е разкрито с умението на изследователя, познаващ в детайли критическия дискурс на времето. Трябва да спомена, че в цялото изследване се натъкваме на анализ, издаващ плодотворността на една критическа логика. Трайкова прави верен прочит на различните полемики и пресътворява правдоподобно "полемичното лице" на нашата литература.

С особен интерес проследих и поместеното в частта, което се отнася до конфликта между литературата и властта през тоталитарната епоха. Тук се вижда цялата трагика на един мрачен период, който изхвърля литературата далеч от най-плодотворните й традиции. В концептуалния център на тази част е идеята за фундаменталното различие между полемичния дух на предишните времена и псевдополемичния властващ догматизъм. Като разглежда характера и последствията на най-скандалните "полемики" след Девети септември до средата на 70-те години, Трайкова показва трагичния разрив с миналото, когато съжителстват естетиките на Гео Милев и Владимир Василев, на Иван Радославов и Георги Бакалов. Скандалът с първото издание на "Тютюн", всевъзможните изстъпления на обскурантизма в критиката и литературата, злополучният разговор за поезията, проведен в "Литературна мисъл" през 1974 г. - ето някои от подтемите на жестоката тема за невъзможността да имаме нор м а л н а литература тогава.

Някъде, в самия край на книгата си, авторката отбелязва, че след 50-те години, "1975 може би е времето на най-сгъстеното напрежение в конфликта власт - литература. Диалогът е категорично отказан, репресивните мерки срещу писатели, критици и издания се наслагват в градиращ порядък, за да бъде направен пореден опит словото на българската литература да бъде подчинено и деформирано". Добре си спомняме това жалко и безпътно време на все същата стагнация, започнала още в първите дни след Девети септември. Ще се радвам Елка Трайкова да продължи изследването си, за да стигне и до самия край на тоталитарната епоха. Но и това, което е казала в книгата си, никак не е малко.

В нейно лице виждам литератор с изграден вкус, с подчертан интерес към драматичните аспекти на литературната история, с натрупана култура за живота на литературната периодика. Във всяко отношение книгата "Българските литературни полемики" е труд с приносно значение.Тази книга руши предишни йерархии, прави убедителна преоценка на значенията, реабилитира похитените някога ценности. Това е вълнуваща книга за полемиката като "многозначно и провокиращо диалогично пространство". И за времето, когато и най-добре режисираните литературни полемики не можеха да скрият същината на един режим, който никога не е обичал истински нито полемиката, нито самата литература…