Литературен форум  

Брой 9 (493), 5.03.2002 - 11.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мария Станкова

Кой уби българската култура?

Криминално разследване

Продължение от бр. 8 

 

И идваме до най-важното! В заключение др. Браун споделя, че трябва открито да се излиза в печата, да се критикува, да се дискутира, да се покаже, че литературата е жива, но на този етап имало проблем. Средният кадър - редакторите на вестници и списания, смачквал всякаква инициатива и лична изява!

Още с първата стъпка всички улики водят към СРЕДНИЯ КАДЪР!

Какво означава СРЕДЕН КАДЪР? Това е чиновникът. А сега да видим какво означава ЧИНОВНИК. Първото определение дава моят любим Конфуций: категория хора (ШЪ), които чрез компетентността си в различни области и по-специално в областта на културата създават прочутата категория на учените-чиновници в Китайската империя. Тази прочута категория учени-чиновници се именува като ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ. А какво им е предназначението на интелектуалците? "Да развиват писмовността и да изпълняват обществените функции". Ясно и отговорно.

Кой е СРЕДНИЯТ КАДЪР у нас?

Ганчо Ганчев - министър на просветата и културата.

В писмо до др. Начо Папазов (друг среден кадър) категорично отхвърля възможността да се приемат иракски граждани на специализация в телевизията и радиото. Може да приемем само студенти по журналистика.

(Защо, след като официално е обявен културен обмен между България и Ирак с партийно и правителствено решение, се намесва Ганчо Ганчев и казва: с обмена - дотук! Елементарно. Защото става въпрос за радиото и телевизията, а те не са култура и изкуство! Те са си пропаганда и агитация! Никакъв външен достъп до нашата си пропаганда и агитация! С културата и образованието правете каквото искате, но най-ценното не го пипайте!)

Тук се промъква втори заподозрян в следствието по убийството на българската култура - пропагандата и агитацията - телевизията, радиото и вестниците - средният пръст, извинете, средният кадър на българската култура.

Но да продължим по документите.

Кръстю Белев - на всичко отгоре е български писател! На всичко отгоре, защото отдолу е обикновен таен агент на съветското разузнаване и, изглежда, на още някое. Агентството му се е усладило на човека и понеже нещо е прекалил, в един момент изпада в немилост навсякъде. Чета двете му жални писма до др. Тодор Живков. Едното започва със "Скъпи другарю Живков". Писмото е от 16 страници. Параноични вопли на пенсиониран таен агент, когото искат да отровят, убият и измъчват. Разбит е домът на писателя, унищожени са безценните му колекции от картини, скулптури и други произведения на изкуството, "събирани години и с цената на много лишения от моя страна и от страна на семейството ми".

След откровеното напомняне за ценните му услуги и заслуги, за верността му към СССР и БКП, изведнъж др. Белев се сеща, че е български писател. Че е един от формителите на културата на българския народ. Списвал е вестник "Преглед на антивоенното движение", а технически уредник на същия е бил Вл. Топенчаров. Отговорен пред полицията редактор пък - Людмил Стоянов.

Същият Белев припомня как е разкрил съюзяването на Хр. Радевски и Г. Караславов с "тъмните сили и с Вълко Червенков", след изключването им от партията. Той припомня толкова много свои заслуги и услуги, че искрено се удивлявам, когато прочитам написаните от него книги. Кога е имал време да пише този български писател при тази си идейна заетост?! "Ние строим бъдещето", "Девойките от завода", "Победа над вълните", "Пробудени планини" (ето кой видя сметката на природата, но за нея няма да говорим), "Песента на налъмите", "Планино, Пирин планино" - по случай избирането му за член на ЦК на ВМРО и като извинение за неголямата му активност.

Второто писмо до Т. Живков не е толкова ревливо, но не е по-малко оплакваческо.

Не това е важното. Важното е, че средният кадър, както ще видим по-нататък, иска само едно - пари и привилегии, защото вече е осъзнал, че има начин да си ги вземе "от горе". А какво става с основната му задача - културата?

Така стигаме до писмото на ръководството на "Балкантон". (Това писмо е явно отговор на запитване от горе, защо ние не печелим пари от българските оперни певци, а на Запад печелят.)

В докладната се казва, че с Катя Попова и Никола Николов нямат проблеми и вече са направили записи с техни изпълнения, но от три години са в преговори с Димитър Узунов, който непрекъснато намира поводи да отлага връщането си в България. Още по-тежко е положението с Николай Гяуров. Той иска 10% от печалбата от продажбата на плочите с негови записи. В докладната се споменава горестно как българските певци предпочитат да сключват договори със западни звукозаписни компании и отбягват българските. Продават авторските права на чужденци и после страда родината. Оплаква се ръководството на "Балкантон", че няма стереоапаратура и че трябват 70-80 000 долара за закупуването на такава. Има още много оплаквания и се стига до ниските хонорари, които се плащат на певците за запис. А това изпълнителите изтъкват като причина за отказ.

И ето какво прави средният кадър - отваря очите на горните средни кадри, че родината и държавата губи пари, които й принадлежат. От това какво следва? Следва да се хванат здраво юздите на културата и да й се подрежат крилата, за да не снася яйца в чужди полози. Веднага следва реакция.

Петър Вутов до Митко Григоров.

С две думи в докладната се казва, че Комитетът за култура не може да хване парите на Гяуров и Узунов, но може да вземе административни мерки. И ги взимат. Свалят имената им от родния афиш, уволняват ги от Народната опера. (Няма да пояснявам какво значи глаголът "натирвам".)

Годината е 1963.

Отново попадам на докладна записка до ЦК на БКП от 8.01. 63 г. от Димитър Василев.

Този път пред средния кадър е споделил своя опит председателят на Съюза на композиторите в ГДР. След това писмо, всички учили история на музиката в онзи период знаят, че Шонберг, Хиндемит, Карл Орф и Десау са упадъчни композитори, които "използват безогледно всички средства, които считат за годни" и унищожават музикалната естетика.

Иван Карацанов - среден кадър, посланик в Адис Абеба, пък съобщава за съвместно проекторешение между Етиопия и България за културен обмен. Главният интерес на др. Карацанов всъщност е една колекция от етиопско изкуство. Откровено става въпрос за пари, т.е. "колко пари" могат да бъдат дадени за откупуване на тази колекция. Парите явно са дадени, пита се къде е колекцията.

Марко Бехар предлага Александър Божинов за награждаване с орден "Червено знаме на труда". Много съжалявам, че не успях да разчета имената на средните кадри, които на малки листчета са си разменяли въпроса: Да бъде ли награден Ал. Божинов? Какво за Ал. Божинов? Има ли нещо за Ал. Божинов?

Петър Стефанов Тончев, според собствените му изречения, е един истински представител на средните кадри. Тази чиновническо-интелектуална душа така се е възмутила от художниците мазачи и цапачи, така се е притеснила от опропастяването на българската живопис, че е изпратила цял поменик с опасни имена до най-висша инстанция. Вътре са подредени и разкритикувани: Б. Стоев, Николай Стоянов, Лефев, Ст. Сотиров, Бенчо Обрешков, Вера Недкова, Петър Урумов, Свилен Русев, Д. Хинков, Магда Абазова и още други. Най-сериозно се препоръчва да се даде на Златю Бояджиев "някаква рента, издръжка" и да му се отнеме правото да държи четка.

Венелин Коцев - среден кадър, получава молба от съпругата на актьора Пантелей Хранов за реабилитирането му. Тази жена е принудена да пише всякакви глупости, за да може да отвори път на сина си, който живее сред обществото като син на "народен враг". И какво прави В. Коцев? Пише бележки до други средни кадри, за да се информира има ли нещо ценно у някакъв си актьор? Средните кадри отговарят с готовност: посредствен, само характерни роли, нищо за отбелязване, работи за пари, чете "злостни памфлети" насочени срещу комунистите по фашистките радиостанции, защото е бил комарджия и непрекъснато имал дългове. Не трябва да се реабилитира, а и синът му е "свит", "вял", "отпуснат", "неинициативен". Така си е. Не ни отговаря на представите момчето. Да си остане на работа в Централния дом за народно творчество за 30-40 лв. на месец. Утрепахме още един човек. Да заспим с чувство за изпълнен дълг.

Понеже средният кадър е писал на живот и смърт препоръки, аз смятам за унизително да цитирам всички имена, но както сме тръгнали от 1962 г. няма да спрем, докато не стигнем 2002 г. Искам поименно да се знаят тези, които за по-малко от един човешки живот убиха една цяла култура. Искам да се знаят тези, които сами по себе си не са сътворили нищо, но са се опиянявали от архивиране на манията си за ... не зная за какво! Целта на това разследване е да се припомни, че същият среден кадър непоклатимо седи и днес на поклащащите си се задни части и определено пречи да се запази мисленето и културата на един народ. А както е казал Конфуций, единственото, което отличава човека от животното, е културата му.

Следва

Българската литература

© 2002 Литературен форум