Литературен форум  

Брой 9 (493), 5.03.2002 - 11.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ШЕПОТИ

Маргарит Жеков

Ценността на човешкия живот

 

Много се е говорило за противоборството между Запада и Изтока като обществени системи, но в края на краищата надмощието на Запада се корени в превъзходство не толкова по отношение на парите, колкото по отношение на разбирането за ценносттта на човешката личност.

Известен е случаят по време на Втората световна война, когато британското командване заповядва да бъдат незабавно изтеглени и спасени дебаркиралите на континента и победени от немците британски войници, макар че цената на това изтегляне е огромно количество изоставена на полесражението военна техника.

От друга страна, Съветска Русия например, която се гордее със своите 20 милиона жертви в същата война, дължи голяма част от войнишките си жертви на обстоятелството, че зад гърба на сражаващите се на фронта руски войници са стояли със заредени пистолети офицери от руското военно контраразузнаване, които без съд и присъда са разстрелвали отстъпващите редници.

Тези противоположни в схващането си за ценността на човешкия живот подходи продължават да се прилагат, уви, и след войната. Гонението и избиването на собствените граждани в мирно време е присъщо изключително на държавите от Изтока. Самата дума "чистка" е руско понятие, а и концлагерите на Изток след Втората световна война нямат съответствия на Запад освен католическата инквизиция през Средновековието. За жалост и до днес в повлияните от Русия държави на Изтока, сред които е и България, унищожението на собственото население продължава, този път не чрез концлагери, а чрез умишлено ниския при простосмъртните граждани размер на трудовите пенсии, които превръщат самата държава в концлагер.

За сравнение би могло да се изтъкне, че на Запад трудовата пенсия на един християнски проповедник представлява 80% от месечната му заплата. Да не говорим за светските заплати, които са доста по-високи и предполагат, естествено, и по-високи трудови пенсии.

В книгата си "Златото на партията" руският автор Игор Бунич бе споменал, че причината за провала на Изтока в съревнованието със Запада е и фактът, че управляващата върхушка на Изток, уплашена от възможен поврат и съдебно преследване на грабежите й, е внасяла откраднатата от държавата валута за себе си в западни банки и с това всъщност мощно е съдействала за стопанския напредък на идеологическия си противник.

Междувременно простосмъртният човек на Изток вече, слава Богу, отдавна е осъзнал библейската истина, че "не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо, но като имаме облекло и храна, те ще ни бъдат доволно" (I Тим. 6:7-8). В този смисъл би могло да се подчертае, че човешката личност на Изток, тъкмо защото е почти напълно лишена от държавна подкрепа, много по-дълбоко съзира в живота си знаменията на Божията обич и закрила, ако го сравняваме със заможния западен гражданин, който винаги е застрашен от самозаблудата да разглежда Божиите благословения и дарби като свои самостоятелно припечелени доходи и собствени заслуги.

Що се отнася до простосмъртния български гражданин, неговата преобладаващо патриархална нравствена нагласа му позволява да проумее причината за хомосексуализма: "Понеже те отказаха да познават Бога, Бог ги предаде на развратен ум - да вършат това, което не е прилично"(Римл. 1:28).

Странно е, че западното общество, което, поне на думи, припознава себе си като християнско, се държи така, сякаш никога не е чело Посланието към римляните (1:22-27). Впрочем католическата, датираща още от Средновековието, забрана за самостоятелно четене на Библията донякъде обяснява нравственото заслепление на западняците, които дори чрез държавното законодателство са обявили хомосексуалността за нормалност, равноправна с хетеросексуалността.

Във всеки случай ние, като българи, можем само да сме благодарни на Бога, че възприели чрез възпитанието патриархалната "изостаналост" на нравите у предците ни, все още сме далеч от Обединената Европа, която благославя бракове между хомосексуалисти. Защото физическата смърт, която застрашава жителите на Изтока поради недоимък и недохранване, е все пак блаженство в сравнение с духовната смърт на западняците, причинена от добито с цената на нравствено отстъпничество и безпринципност свръхпотребителство.

Българската литература

© 2002 Литературен форум