Литературен форум  

Брой 9 (493), 5.03.2002 - 11.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Йордан Тодоров

Руската връзка в българската криза

 

България е много близо до свирепа вътрешна криза и това вече е ясно дори на тези, които гласуваха за Симеон Сакскобургготски. По-важно е обаче, че като непреднамерен резултат от това тяхно напълно преднамерено действие се получи нещо унизително. С инструментите на демократичната изборна процедура, в условията на свободни избори мнозинството от българските избиратели направи опит за самоубийство и доброволно върна страната ни в руска орбита. Да, това е истината и тя не е преувеличена. Направете едно несложно сравнение на параметрите на външната и вътрешната политика и ще се уверите, че започналата преди две години московска офанзива за промяна на стратегическата посока на развитие на страната се увенча с успех. Как стана възможно това?

Чрез реализацията на добре преценена стратегия за драстична промяна на управлението на страната и овладяването му от хора, които са свързани тясно, вкл. и финансово, с Москва. На пръв поглед подобна версия може да се стори фантастична, но това наистина е на пръв поглед. Едно задълбочено запознаване обаче с фактите и хората, които изиграха този сценарий неизбежно би изчистило всички съмнения за това, че става дума за съзнателен план да се стопира процесът на присъединяване на България към НАТО и ЕС и последващото й връщане в орбитата на Русия. Малко хора си дават сметка, че в този казус съществува очевидна асиметрия на позициите и възможностите за действие - за България полезният и ефективен ход е само един - членство в НАТО и ЕС. Всяко друго развитие по презумпция представлява за страната ни промяна в степента на връщането назад, но не и на посоката. Обратно, за Москва е важно единствено България да не реализира твърдо определените от предишното управление стратегически цели. Оттук нататък може единствено да се спори относно скоростта, с която България ще се отдалечава от възможността да се освободи от руската хватка. Сегашното управление на България в лицето на Симеон Сакскобургготски и неговото движение все повече се асоциира като креатура на руската мафия, която от своя страна е на пряко подчинение на руските тайни служби. Въпросът е толкова сериозен, че е недопустимо да бъде тълкуван незадълбочено, камо ли да бъде пренебрегван. Съдете сами. През април и май м.г. два изключително авторитетни източника (изданието на Европейската банка за възстановяване и развитие "Emerging Markets" и бюлетин на фондацията "Конрад Аденауер") се ангажираха с крамолно според някои твърдение - че Симеон Сакскобургготски е протеже на руската мафия. По същото време американо-словашката комисия за действие публикува пространен анализ, в който се заявяваше, че Москва възстановява сферата си на влияние в Централна и Югоизточна Европа чрез "скалъпването на тесни съюзи с нестабилни, антиамерикански или свързани с криминални групировки управления и политически сили". И наистина, цялата кампания за парламентарните избори на НДСВ бе финансирана от структури на изгонения от страната през август 2000 Денис Ершов, както и от Мултигруп. В правителството на Симеон Сакскобургготски бившият вицепрезидент на принадлежащата на същия Ершов "Нафтекс България Холдинг" и изпълнителен директор на "Нафтекс петрол" Никола Янков стана заместник-министър на икономиката. Заместник-шеф на митниците пък е човек на Мултигруп. Шеф на отдел "Връзки с обществеността" на Агенция за младежта и спорта стана бившият говорител на СИК. Близки до Ершов има не един или двама и в парламентарната група на НДСВ. В края на януари тази година австрийският християндемократ Фридрих Кьониг заяви недвусмислено, че НДСВ трябва да прекъсне "всякакви връзки с мафиотски организации като Мултигруп".

Свидетели сме на истински руски щурм към овладяване на възлови звена в държавното управление. Директорът на НСС Иван Чобанов бе заведен от главния секретар на одобрение в Москва, преди да бъде назначен. Заместник-началникът на ГЩ на Българската армия с ресори оперативното планиране и военната информация (военното разузнаване) Никола Колев, който ще бъде и най-вероятният бъдещ шеф на ГЩ, едва дочака да бъде избран за президент криптокомунистът Георги Първанов и заяви в интервю за руския "Независимое военное обозрение", че е нужно да се разширяват българо-руските военни и военнотехнически връзки. Това бе подкрепено и от практически стъпки, каквато е модернизацията на български самолети МиГ-29 от руската фирма. Самият криптокомунист Първанов, от една страна, се обгради с откровено антинатовски и антиамерикански настроени чиновници, а от друга, доразви предателската практика на Симеон Сакскобургготски да се води паралелна тайна политика на сближаване с Москва, която драстично противоречи на националните интереси на България (Първанов изпрати послание до Путин, от което нито една позиция не излезе на светло). Потвърждение за това дойде преди дни - руски емисари пожелаха нито повече, нито по-малко България да им изплати 800 млн. долара. Наистина нахалството на руснаците не знае граници и това бе потвърдено, след като страната ни отново бе посетена от кагебиста Евгений Примаков (същият, по време на последното посещение на когото през април 2000 в България бе даден сигнал за атаката за свалянето на Костов). При всичките му публични прояви до него се виждаше физиономията на един голям "приятел" на България, заместник-председателя на Съюза на приятелите на България в Русия и бивш генерал от КГБ Виктор Шарапов, дирижирал както свалянето на Живков, така и на правителството на Ф. Димитров.

 

в. "Демокрация", 27.02. 2002

 

АКЦЕНТ

Нещо се поразшава в българо-руските гащи, макар че още е рано да говорим за истинско затопляне. То вероятно е свързано с кадровите промени в руското външно министерство.

Москва не може да не си дава сметка, че нейната политика на Балканите претърпя провал, че великите мислители на руската геостратегия се оказаха слаби шахматисти.

Впрочем Евгений Примаков бе гросмайстор. Провалът му като премиер преди три години бе заради Балканите. Ние не знаем и никога няма да узнаем какви съвети е давал на Горбачов в епохата, когато се ковеше новата съветска външнополитическа стратегия. Но ясно е едно - тогава Москва я свърши като кучето на нивата. Затова смятам, че гостуването на Примаков е по-скоро сбогуване. Сега трябва да очакваме новата звезда.

Така стана и в културата. Първо дойде Кобзон за досвидания, после го догони "Тату". Това не оставя никакъв избор на интелигентния човек.

Едно време Евтушенко написа:

Как не остановить

бегущего бизона,

так не остановить

поющего Кобзона.

Какво ли би написал за "Тату"? Явно трагичното разминаване между официалния РR и истинския талант в Русия се задълбочава. Не пиша тези редове като русофоб, тъкмо обратното. Просто се питам - защо никой никога не направи РR на Висоцки?

Но да се върнем към външната политика. Останала без пари и затънала в дългове, в края на 80-те години Москва стигна до извода, че отношенията с малките и бедни държави са маловажни и че си струва да се играе само с големите. Тя реши да отреже излишните разходи и да се съсредоточи върху главното. Главното тогава бе затоплянето със САЩ. На Балканите главното бе Югославия с нейния излаз на Средиземно море. България изведнъж изчезна от руската карта като "Малая земля" на Брежнев.

В бизнеса това се нарича "оптимизиране на разходите " и се прави пет минути преди фалита. Но геополитиката по-скоро прилича на шах. В него никой не би се отказал от пешките, за да оптимизира играта си. Колкото и да е странно, големите играчи в световната политика хвърлят най-много средства именно за влияние в маловажни държави. А и малките много по-често играят решаваща роля.

Една от великите мистерии на нашето време е ролята на Стоян Ганев в българо-руските отношения и дали уволнението му има нещо общо със затоплянето. През 1990 г. Ганев искаше да дава Москва под съд. През 2002 г. той се оказа главния русофил на царството. Като добавим и факта, че е и руски зет, мистерията се задълбочава. Сложните му взаимоотношения с групировките, зад които стоят руски капитали, също дават повод за размисъл.

Но да се върнем към вече далечната 1990 г. Главното събитие тогава бе, че Москва едностранно прекрати търговските отношения, които самата тя ни бе наложила. Ние бяхме като парникови корнишони, на които изведнъж са им махнали парника...

Валери Найденов,

"България е грешка на Москва"

в. "24 часа"

Българската литература

© 2002 Литературен форум