Литературен форум  

Брой 9 (493), 5.03.2002 - 11.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ЗАЩИТА

Владислав Богоров
адвокат

Законно ли е авторът да плаща, за да разгледат ръкописа му?

 

Може един издател да установи такса за разглеждане на ръкописите. И в това няма да има нищо незаконно, дори после да не обнародва повечето, стига да си плаща данъците върху събраните такси. Включително данъците, които нашата държава демагогски нарича пенсионни осигуровки. Но тук нещата, поне за едната страна, не могат да бъдат напълно устни. Защото този, който получава парите по занятие, трябва да издаде документ за извършена продажба. Такъв документ обикновено е касовата бележка. Последното няма връзка с авторското право. Установено е от данъчното право, за да пречи от държавата да се укриват данъци. Включително данъците, които тя евфемистично нарича "пенсионни осигуровки".

Строго погледнато, тук използвам неправилно думата "такса". Защото таксата означава държавно или общинско (тоест на властта) вземане за извършване на някаква услуга. Услугата, когато се върши от властта, не може да бъде извършена от други-го. Няма пазар за тази услуга, няма и избор. Например услугата "издаване на удостоверение за наследници" може да се извърши само от общината и само от една община. Докато този, който предлага ръкописа си на един издател, може да го даде и на друг издател. Или да не го даде никому. Такси, съгласно Конституцията на Република България, могат да се установяват само със закон. Тоест никога от частни лица, в това число и от издатели. Това, което по-горе за краткост наричам неправилно "такса", всъщност е задължение по типов договор. То е договор, защото страните избират дали да го сключат, или не. Той е типов, защото една от страните предлага на всичките си съдоговорители един и същ текст на договора. Еднаквото е, че от всички иска някаква сума, за да им разгледа ръкописите, както и в това, че самата сума е еднаква. Този типов договор може да бъде както писмен, така и устен, или пък сключен с мълчаливи действия. Например във вестника е отпечатано съобщение, че разглеждането на ръкописи струва пари, авторът идва и мълчаливо плаща. Става дума обаче само за плащането на "таксата", не и за издаването на творбата. Защото издателските договори могат да бъдат само писмени.

Идеята авторите да плащат за разглеждане на техните ръкописи много ми напомня на правилата, по които работят някои чужди посолства, за да разглеждат молби на кандидат-емигранти. Събират такса за четенето. Действително те получават редица идиотски молби: защо данъкоплатците в техните страни трябва да плащат за прочита на нечии графоманщини! А защо читателите на вестника трябва да плащат за графоманщините, които в крайна сметка не се печатат в същия вестник? Получава се, че плащат, защото в цената на изданието е калкулирана заплатата на редактора. Времето е пари и може точно да се изчисли колко струва, като се имат предвид заплатата и осигуровките, които работодателят внася за него всеки месец, а също наема на помещението, тока и всичко останало. Ако се въведе такса за разглеждане на ръкописите, посредствеността ще плаща за удоволствието да бъде четена. Нещо повече, ще плаща и за издаваните, тоест за качествените произведения! В крайна сметка ПОСРЕДСТВЕНОСТТА ЩЕ РАБОТИ ЗА ТАЛАНТА!

Не само е допустимо автор да плаща, за да му прочетат ръкописа, но е съвсем допустимо - ако този ръкопис е харесан - да не получи никакви пари за издаването му. В авторското право важи така нареченото начало на договорната свобода. Страните определят какъв договор да сключат и при какви условия. Няма пречка по един издателски договор на автора да не се дължат никакви пари, стига той да се е съгласил на това. Защото авторските права могат да се прехвърлят не само чрез продажба, което е правилото, а и по всякакъв друг начин. Например чрез дарение, наследяване1 и дори замяна. Способът, който е непознат на авторското право, а познат на вещното, е давностното владение2.

Нещо повече, може да се уговори даже, че авторът ще плати, за да бъде обнародван от издателя! Само че - една подробност - в този случай той не плаща, за да отчужди авторското си право върху произведението, а плаща, за да бъде то обнародвано. Което не е същото. Правото да се обнародва произведението му той дарява, а услугата "обнародване" заплаща. Впрочем това не е някаква новост в българската действителност. Повечето автори у нас не получават и стотинка, за да видят стихосбирките си отпечатани и - нещо повече - дори сами плащат цената на отпечатването.

Все поради началото на договорната свобода един издател не е длъжен да предлага еднакви условия на различните си автори. Може с част от тях да работи по един типов договор. А с друга да съставя индивидуални договори. Например някои автори да плащат за разглеждане на ръкописите им, а други - не. Или пък едни да получават много пари за публикуването, други - малко, а трети - нищо. Или пък едни да плащат, за да бъдат обнародвани, а други - не. Всичко е въпрос на търсене и предлагане, тоест на пазарлък. Пазарът на изкуство нито юридически, нито стопански се различава от пазара на фасул или на свинско.

Технически това може да се прави включително като се използва бланката на един типов договор. По този повод Законът за задълженията и договорите казва в чл. 17 (2): "При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени".

Как на практика ще изглежда това, за което говоря. Ето два варианта:

1.Влиза в редакцията автор и казва: "Добър ден, нося ви нещо много хубаво". А редакторът му казва: "Може би е хубаво, но не мога да разбера, докато не го прочета. А не мога да го прочета, докато не внесете 2 лева за разглеждане на ръкописа плюс лев и петдесет за всяка страница." Авторът внася сумата, получава касовата си бележка. Но ще трябва да дойде пак, ако ръкописът му бъде одобрен. Защото още не е подписан авторски договор, нали!

2.Или редакторът му казва: "Внесете парите и подпишете тук!" Дават му лист примерно със следния текст: "Аз, трите имена, ЕГН, адрес, на еди-коя си дата предавам на еди-коя си редакция еди-какъв си ръкопис, състоящ се от толкова и толкова страници, всяка подписана от мен. Давам на редакцията правото ръкописът ми да бъде обнародван безвъздмездно в еди-кой си вестник. Подпис." След като внесе парите за разглеждането, редакторът сверява името на ръкописа, броя на страниците и дали всяка е подписана. След което на свой ред подписва същия документ и връчва един препис на автора.

 

 


1 Дарението и наследяването са безвъзмездни сделки за разлика от продажбата. Даваш нещо срещу нищо. Докато при възмездните даваш нещо срещу нещо.горе

2 Давностното владение е начин да станеш собственик на една вещ. Владееш я определен срок, макар без основание. И в края на срока тя става твоя, въпреки че нейният собственик нито ти е продавал вещта, нито ти я е дарявал. Възможно е никога и да не сте се срещали, дори да не знаете един за друг. Собствеността се прехвърля зад гърба на собственика и това е съвсем законно. горе

Българската литература

© 2002 Литературен форум