Литературен форум  

Брой 10 (494), 12.03.2002 - 18.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Борис Хагадисян

 

Истинско име на Борис Хагадисян е Бразаваш Хагадисян. Роден през 1958 г. в Белгия, в семейството на арменски изселници от Бургас. Средно образование завършва в България, а висше (градостроителство) - в Белгия и Германия. Работил в Хартум (1986-88), Либревил (1989-91) и Бон (1992-97). От 1998 г. живее и работи в Бетезда, Мериленд, САЩ. 

 



Двойно хайку за клетъчния телефон

                                                         На В.

От покрива на блока
към смъртта си полетя
насeкомото ципокрило Джи-еС-еМ
защото
чрез гадната му бакелитова душа
мълчанието твое - неотлъчно с мен -
гризeше ми ушите ден след ден...


Испанската стълба
 
                                      На госпожица В.

О, бавен, глупав и нещастен аз - да бях сакото си
                                                                          подложил
под прелестната топла крушовидност
върху студената испанска балюстрада -
не черната ти змийска чанта,
а аз
потайно щях да нося
на гръб и рамене и другаде, където трябва
невидимия зноен отпечатък
от долината тъмна между двата бряга
на съвършеното влудяващо двухълмие…


Любима моя
 
                                      На госпожица В.

Любима моя,
нелюбим съм твой,
без дъх, без надежда да те погаля даже;

Любима моя,
нелюбим съм твой -
по-простичко няма как да се каже.
Къде ли се крие душата ми?



Къде ли крие се душата ми?

(стъписана, нещастна, мъжка,
несподелено влюбена
в жена далечна някъде в Колумбия,
"тогава", "там", и "някога",
и "може би",
и вече "никога")

докато тялото ми

(похотливо, заслепено, оздравяло,
жилаво, нетърпеливо,
"сега", и "тук", и без остатък,
без "някъде", без "може би")

превръща се на свирка, флейта, цугтромбон
за виртуозните солистки от Одесос,
обсажадали го търпеливо три години...

И кой ли пише този стих,
щом тялото е сексуален роб,
а пък душата е любовен емигрант?





Legionnaire du Midi

Не реди рими любовни, войнико римски,
оцелял в бойни походи
през земите на Куш и Лоанго и Скития
и през Terra Australis Incognita
и избрал за скрипториум в Новия свят
кафенето с южното име
сред Федералния окръг Колумбия...

Оцелял, побелял, неразбрал войнико:
южно е само името,
а речта в кафенето е варварска;
не южен сок ще намериш в плода,
а изваян студен алабастър.

Не реди рими любовни, войнико римски -
любимата твоя читателка
е отшелница в зимна Юдея,
а без нея -
отнася ги вятърът...

Българската литература

© 2002 Литературен форум