Литературен форум  

Брой 10 (494), 12.03.2002 - 18.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Изборът на Мария Станкова:

Портрет на идеалния човек

 

Би трябвало след заглавието да оставя определен брой страници празни и да се подпиша на последната. Може и да не се подписвам.

Защото идеален човек не съществува. А защо не съществува? Защото е творение. Очаквате да кажа "божие" или "природно". Няма да кажа това. Човек е творение на собствения си генетичен код и никакъв друг не може да бъде, освен човек.

Този брой на "Изборът" беше определен за Симона Мирчева. Тя е тази, която ме наведе на настоящата тема. Благодаря й.

Към "човек" обикновено се прикрепят прилагателни /или епитети/: добър, лош, завистлив, наивен, доверчив, публичен. Ето това е. Ще се опитам да изрисувам "публичния човек". Защото е идеален? Не. Защото е заплаха.

От 1990 г. официално ни се разреши свободомислието и ни се даде правото на свободно слово. Започна "голямото говорене". За мислене почти няма време. Стават някакви събития и те трябва веднага да бъдат "обговорени". Обикновено говорещите се "обсират" и после се отмятат от думите си и ги подменят с други думи. Това се повтаря до безкрайност. (В музиката на този принцип е построена формата "канон" - една тема се повтаря неопределен брой пъти от неопределен брой изпълнители, като целта е да се постигне обща хармония. Изпълнителите влизат един след друг и докато си музицират, не нарушават общото звучене, напротив, обогатяват го.)

Кой говори най-много днес у нас? Публичните хора. Лошото е, че те нямат слух. От говорене не се чуват. Другото лошо е, че те стават модели, идеали на останалите и те започват да им подражават. Говорят като тях, мислят като тях, държат се като тях. Културата на общуването залиня и угасна (много харесвам израза "соскучилась и умерла"), ако изобщо я е имало някога на тези географски ширини.

Точно затова ми се иска да направя портрет на идеалния човек, пък който разбрал - разбрал.

Този път няма да ви досаждам с Конфуций и Лао дзъ. Ще се обърнем на запад - там където слънцето залязва. Не си падам по американците, нищо не им харесвам, но това не значи, че ги отричам. Те също имат свои велики хора. И понеже родните публични личности непрекъснато говорят за американския модел и за американската демокрация, нека ги видим от корена.

Да започнем с Бенджамин Франклин. (По мое мнение, трябва да започнем с Монтесума, но тъй като няма кой да разчете остатъците от възловото писмо, не се знае какво е казал и пред кого.)

Защо започвам с Франклин? Защото е "гениален самоук и връх на американското Просвещение". Защото изповядва убеждението, че напредъкът на човечеството е възможен само по пътя на просветата и хуманитаристиката. Защото е единствен от публичните личности, който си е поставил за цел да бъде идеален!

Роден е в Бостън. Само две години ходи на училище. От малък работи в печатницата на брат си. Там се образова. На осемнадесет години поема печатницата, защото брат му влиза в затвора за обида на властите. И гледайте какво прави! Изобретил е гръмоотвода и е откривател на електрическата същност на мълнията, ръководи, редактира вестника "Ню Инглънд Кърънт" и пише поредица от статии "За ползата от висшето образование". Президент на САЩ, вносител на идеята за гражданските права, учен и обществен деец, признат писател, основал първото абонаментно читалище, първата колониална болница (в Пенсилвания), Американското философско дружество, Пенсилванския университет. Завършва живота си така: "Аз, Бенджамин Франклин от Филаделфия, печатар..."

Публична личност ли е? Дори много. Едва ли бих се спряла на него, обаче, ако не попаднах на едно изречение от автобиографията му. След една вечеря, на която седял до краля на Дания, Франклин пише: "Именно по това време у мен се загнезди смелата и трудно осъществима идея да достигна нравствено съвършенство". Малко са публичните личности, които помислят да си поставят такава цел. (Лично аз не познавам такива.) Франклин си изработва желязна система за постигането й и я спазва. Точно тази система искам да покажа. Тя се състои от тринадесет правила (предписания), които той сам си е измислил и тъй като е знаел, че не е възможно да ги постигне наведнъж, постигал ги е едно по едно.

Предлагам на вниманието на публичните личности:

1. Въздържание. Не яж до затъпяване, пий, но не препивай!

2. Мълчание. Говори само онова, което ще е от полза за другите и за тебе, избягвай дребнавите разговори!

3. Ред. Всяко нещо да се намира на мястото си! Всяка работа да си знае времето!

4. Решителност. Решавай какво си длъжен да сториш и прави това, което си решил!

5. Пестеливост. Не прави други разходи, освен за хорското и за твое добро, т.е. нищо не разпилявай!

6. Прилежание. Не губи времето си, бъди всякога зает с нещо полезно, ликвидирай ненужните занимания!

7. Искреност. Не прибягвай до болезнено за хората притворство! Разсъждавай честно и справедливо и вземеш ли думата, говори по същество!

8. Справедливост. Не оскърбявай никого, като го нараняваш или като забравяш да му отдадеш дължимото уважение!

9. Умереност. Избягвай крайностите! Въздържай се да отвръщаш на обидите, колкото и да мислиш, че е заслужено!

10. Чистота. Никога да не търпиш нечистота на тялото, облеклото и мислите си!

11. Спокойствие. Не се тревожи от дреболии или в случай на обикновена, неизбежна злополука!

12. Целомъдрие. Не стигай до полови излишества. Полът е за здраве и за продължение на рода!

13. Смирение. Подражавай на Исус и Сократ.

Последната точка е написана няколко години по-късно, когато един квакер успява да убеди Франклин, че е горделив, че се налага в споровете и е безочлив. По повод последната точка, той казва: "... макар да допускам, че напълно съм я превъзмогнал (гордостта), аз навярно се гордея със своето смирение".

Разбира се, предписанията звучат доста наивно, но за времето си и като се има предвид, че измислените понятия "морал" и "етика" не са били използвани с повод и без повод и все още не са се обезценили, си е направо пожелателно мислене за една публична личност.

Е, ако се придържаме към историята, ако се вслушаме в думите на съвременниците на Франклин, може и да се разочароваме. Той си е пийвал, похождал е по жени и сигурно не е спазвал всичките си правила. Бил е невероятно стиснат (пестелив), но едно не може да му се отрече. Той е работил единствено за народа си. Уважавал е хората от "третото съсловие", в името на тяхното благоденствие е правел всяка стъпка в политиката (публичността). Дали е било безкористно? Нямам представа. Но едно е ясно. Всички искат да са като американците. И дори не това е важното. Важното е, че самите американци искат да са като себе си!

Сега искам да споделя един друг факт за една друга публична личност - Сталин. (Многократно е заявявал, че е безпогрешен.) По време на обсадата на Ленинград, тогава, когато се вижда, че германците могат да спечелят войната, тогава, когато се вижда, че помощ няма да дойде отникъде, Сталин се обръща към Руския Патриарх. За съдействие. И Патриархът не призовава Бог да помага, а призовава вярата. Човешката вяра може да прави чудеса. Тя не трябва да бъде лъгана, защото не е непресъхващ извор. Пресъхва си.

А сега ще завърша с един пример, който направо ще ви срази. Свети Франциск. Основателят на ордена на францисканците - просещите монаси. Едно чудо на религиозната мисъл. Неговите последователи са били на крачка от осъществяването на социална революция. Свети Франциск е бил публична личност. Вървял е между хората и освен вяра е проповядвал идеята, че богатите трябва да се грижат за бедните, защото са забогатели тъкмо от тях. Нарича се благодарност. С две думи св. Франциск е призовавал управляващите да бъдат благодарни на управляваните, като е намеквал, че неблагодарността не е сред християнските добродетели. И се наказва. Не от Бог.

И този орден не е постигнал първоначалната си цел. Католическата църква се намесва, вливат се много средства в ордена, той придобива имоти, структури и всичко, съпътстващо властта, и идеята за бедните умира. Добрите идеи умират бързо, но публичните прояви на свети Франциск са документирани.

Това е. Да не бъбрим игриво от и на всякакви места. Да се работи за хората първо, пък после може всеки да открадне по нещо за себе си. Да се изразява, не с думи, благодарност към "третото съсловие", че го има и търпеливо понася горните две. Прости изводи. Природосъобразен живот. Води до дълголетие.

И да се изпитва отговорност към понятието "публична личност". Скромността наистина краси човека.

Българската литература

© 2002 Литературен форум