Литературен форум  

Брой 10 (494), 12.03.2002 - 18.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Стояна Георгиева

НАТО - как?

 

Идеята на военния министър Свинаров парламентарните партии да се разпуснат и да се обединят в един парламентарен съюз в името на членството в НАТО е твърде абсурдна, за да бъде обсъждана. Тя вече беше отхвърлена с лекота и убедително от всички политически сили и от президента. На мястото на отхвърлената идея, обаче, не се предложи нищо, освен общите приказки за консенсус между политическите сили и институциите. Което е много жалко, особено като се има предвид малкото време, което остава на България да се подготви за срещата на върха в Прага през ноември тази година.

Защото сега е моментът, в който българските политици и държавници, след като вкупом декларираха, че ще работят всеотдайно за членството на България в НАТО, наистина да започнат да правят това.

След посещенията в София на генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън и на редица представители на Алианса, се очаква в България да настъпи радикална промяна в хода на подготовката за членство. До срещата на върха остават осем месеца, но годишната оценка на НАТО за готовността на България ще бъде направена до 15 април. Както отбеляза в София председателят на Американския комитет за разширяването на НАТО Брус Джаксън, в НАТО са натрупани достатъчно основания за подозрение към действителните намерения на България и защо всичко трябва да се прави едва ли не в последния час.

В момента обществената подкрепа в България за членството в НАТО е висока, но хората живеят с представата, че ги чакат тежки лишения, без при това да знаят точно защо е необходимо да сме в НАТО. Според голяма част от левите апологети на присъединяването, то е едва ли неизбежност, която трябва да приемем. Според опозиционния СДС няма никакво колебание, че България трябва да получи покана за НАТО и трябва да се изпълнят всички критерии, защото така е казано от Алианса. Според твърденията на управляващите от НДСВ и ДПС, в НАТО са много удовлетворени от напредъка и одобряват всички действия и законодателни проекти на мнозинството. Обществото няма как да не е объркано от всички тези разнопосочни сигнали.

А напоследък те са концентрирани около чувствителни проблеми - да се затворят ли досиетата; да останат ли на публични длъжности и в службите за сигурност лица, сътрудничили на бившата ДС (подразделение на КГБ); да се допусне ли връщането на Чорни и Ершов в България - те чужди инвеститори ли са, каквито България по принцип приветства, или са мафиоти? Какво струва съкращаването на 7 хиляди военнослужещи до юни и ще се спазят ли сроковете? Колко ще ни струва ремонтът и модернизацията на МиГ-овете и с каква техника ще се превъоръжава Българската армия?

Това са приблизително темите, огласени в публичното пространство по повод подготовката за НАТО. Темите, разбира се, са повече. Те са свързани със сроковете на съкращения на 7 хиляди военнослужещи, както и на остаряла техника и военни бази; с модернизацията на въоръжените сили (в момента Министерството на отбраната е подготвило списък на руската техника, която предлага да бъде модернизирана); с навлизането на подготвени от НАТО кадри във военното командване и висшата администрация и т.н. Другите задачи са свързани с приемането на няколко закона: за класифицирана информация; за контрола върху търговията с оръжие и стоки с възможна двойна употреба; закон за управлението на кризи, закон за специалните служби; за военната реформа; закон за модернизацията.

Ключът към решение на всеки от въпросите, обаче, е на базата на какви принципи ще става всичко.

НАТО е общност от ценности, както се чу в София през последните дни. Споделят ли българите същите ценности, каквито останалите партньори в
НАТО? Това е фундаментален проблем, като се има предвид, че БСП като бивша БКП така и никога публично не пое вината за всичко, извършено в периода на тоталитарното управление. И че в България никога не е имало широк обществен и политически консенсус за ролята на бившите тайни служби като основен инструмент на репресивния апарат на комунистическия режим. И че през последните 12 години българите винаги когато са могли, са залагали на евтиния популизъм, съмнителни политически стойности и национализма, само и само да намерят начин да "надхитрят" необходимостта от реформи, пазарни правила и дисциплина.

Съвсем отделен е въпросът, че и политическите сили, и обществото, нямат достатъчно информация по ключовите теми и принципните въпроси, които ще предопределят посоката на развитие през следващите години.

Да не говорим, че въпросите, свързани със сигурността и отбраната, се третират като много поверителни и много тайни, сякаш става дума за личните отношения между държавници и специални служби или държавници и контрол над въоръжените сили. Тъкмо обратното, това са теми и въпроси, които трябва да бъдат представени с точни параметри, ясни срокове и адресирани отговорности. Обществото в България не може да стане гражданско, ако няма достатъчно информация за мотивите и действията на управляващите и ако няма механизми да въздейства активно в процеса на взимане на решения.

Ето защо сега в спешен порядък институциите трябва да представят пред обществото плана за действие по всички направления, които ще осигурят поканата за членство в НАТО. Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън отправи своето послание към България: "Модернизирайте се, или отпадате". Каква реформа в съдебната власт ще се извърши; какви законови и други мерки ще осигурят борбата с корупцията; как ще е гарантирана сигурността на натовската информация, която България ще споделя, като бъде поканена за членство; как ще се модернизират въоръжените сили и т.н.

Българските политици са длъжни да обяснят ясно какво България иска, защо го иска и как ще изпълни. По този начин ще постигнат поне три много съществени неща. Първо, ще си изяснят позициите, предстоящите задачи и времето за тяхното изпълнение. Второ, българските граждани ще разберат каква работа има да се върши, до какви резултати ще стигнем, как ще продължим и по какъв начин всичко, което правим, ще промени ситуацията в страната. Трето, това ще бъде безспорен знак през западните ни партньори, че в България тече осъзнат обществен процес за вътрешни промени, което пък ще повиши външното доверие.

Mediapool

Българската литература

© 2002 Литературен форум