Литературен форум  

Брой 10 (494), 12.03.2002 - 18.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ШЕПОТИ

Маргарит Жеков

Съпричастието

 

Обикновено се удивляваме на факта, че Съединените щати са империята на днешните, библейски казано, последни времена. Понякога в това удивление се забелязва и прехласване пред двете на вид свободомислещи начала в държавното им устройство - държава без царе и църква без папи и патриарси; понякога бива превъзнасяна и силовата им роля на световен полицай, отбелязана в библейското пророчество с израза "имаше два рога, като агнешки, и говореше като змей" (Откр. 13:11), но поне ние, българите, все пропускаме да забележим и да приложим една незначителна наглед добродетел на американците - съпричастието към върховния ръководител и към общата държавническа насока. Може би проявяваната от повечето българи в това отношение андрешковщина се дължи на отчуждение от държавността поради факта, че българските управници прекалено често се оказват подставени лица на чужди държави, но въпреки това честността и добронамереността спрямо висшия държавник винаги би правила чест на този, който я проявява. Дори и да се случи така, че добронамерената, почтена и родолюбива личност е отстранена от съвестно изпълнявана държавническа длъжност, това отстраняване много по-достойно би свидетелствало за справедливостта, когато уволненият запази своята честна добронамереност, докато всяко злонамерено действие и изказване против уволнителя би уличило в користност и пристрастие онзи, който си ги позволява, и би било явен довод, потвърждаващ основателността на уволнението.

Що се отнася до съпричастието, дори и в САЩ тази добродетел не винаги се използва с праведна цел, защото, библейски казано, "ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона", но все пак добронамереността на съпричастието и човешкото сътрудничество, проявена с християнско упование и съзнавана като дар от Христос, може, когато е съзвучна с Десетте Божи заповеди, да ни служи като пример и средство за благополучие и напредък.

Не е неизвестно за нас например неизменното обръщение на победения кандидат-президент след изборите в САЩ, което се заключава и в призив към целокупния народ да се работи задружно в подкрепа на новоизбрания президент.

В България обаче и в 21 век се запазва като че ли партизанското отношение към държавническите дела и отговорности. Дори и един благородник да поеме управлението, все ще се намерят автори, които с прозрачни намеци да нарекат сътрудниците му слуги или пък да му търсят сметка защо той, с оглед на Божията любов, не се е обърнал към населението с призива "Обичам ви".

Съпротивата срещу един ръководител, дори и сред съратниците му, е нещо естествено - винаги има "доброжелатели", които предлагат управленски решения, целящи злепоставянето и провалянето на началника. Не само в държавното управление има такива образцови наглед служители, които кротко и смирено ще предложат на шефа си да увеличи налозите с цел да настроят против него колектива или пък с трогателна загриженост ще му предложат да си предвиди допълнителен хонорар за някоя извършена лично от него дейност, за да го обвинят после в сребролюбие и злоупотреба. В Библията този подход е описан в един молитвен стих от Псалм 141: "Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!"

Колкото до добронамереното съпричастие, и то, както и закрилата от злото, е един дар от Бога и всеки човек би могъл да го получи чрез всеотдайната молитва и упование в името на Христос. За да получим този дар обаче, трябва първо да помолим Спасителя да ни прости и да отмахне от нас презрението, което изпитваме към ближния, защото, "който презира ближния си, съгрешава…" (Притчи 14:21).

В противен случай ние цял живот бихме могли, ласкаейки своето самолюбие, да се чувстваме прави в собствените си очи, но тъкмо липсата на добронамерено съпричастие към простосмъртния или високопоставен наш ближен ще ни причислява безпогрешно към групата на онези, за които поетът Атанас Далчев гениално е отбелязал: "Мнозина наричат чувство за справедливост своята завист".

Българската литература

© 2002 Литературен форум