Литературен форум  

Брой 10 (494), 12.03.2002 - 18.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ЗАЩИТА

Владислав Богоров
адвокат

Правата за радиопредаване

 

Започнахме да правим радиопредаване. Но искаме да го защитим по някакъв начин, за да не ни откраднат тематиката. Можем ли да го регистрираме, за да не започнат всички да ни копират?

Въпрос на Боряна Атанасова от Варна

 

Едно "предаване" не е изобретение или полезен модел, та да бъде патентовано. А това са единствените обекти на авторското право, които могат да бъдат патентовани. Патентоването по същество представлява регистриране. Технически то се извършва чрез водене на регистри, правене на справки по тях и - съответно - на вписвания. Нещо като вписванията на нотариалните актове в нотариата или на решенията за вписване на търговци във фирмените отделения на окръжните съдилища. Българското авторско право познава само два регистъра за интелектулна собственост: споменатия регистър за патентите и този за търговските марки и промишлените образци.

Дори да впишете наименованието на радиопредаването като търговска марка, това няма да защити тематиката му, защото идеите и концепциите поначало не могат да бъдат интелектуална собственост. В частност чл. 4 от Закона за авторското право и сродните му права изрично изключва тематиката от кръга на обектите, които се ползват от авторскоправна защита. С други думи, няма да има полза и от нота-риуса. Ако опишете тематиката върху хартия, всеки нотариус в Република България може да удостовери датата и авторството на документа. Той също би могъл да удостовери и съдържанието на документа. По този начин пред съд или пред друг държавен орган вие може да докажете, че още по еди-кое си време не друг, а вие, сте се сетили за еди-каква си тематика. Но ползата е никаква, защото така установеното ваше "сещане" не се ползва със закрила по закон. И - за да не реши някой, че Република България и тук е изостанала - бързам да спомена, че не се ползва както у нас, така и по света.

Тук е необходимо едно уточнение. Отделните ви предавания се ползват с авторскоправна защита, доколкото са обективирани по някакъв начин. Във вашия случай те са, първо, излъчени в ефира и, второ, записани върху звуконосител. Сценарият на предаването може да бъде записан и върху хартия. Всички тези начини на разпространение и обективиране се ползват с авторскоправна закрила. Оттук следва, че със закрила се ползва и вашата трактовка на тематиката. Но не самата тематика. С други думи, няма пречка всяко друго радио да заимства същата тематика. То ще извърши закононарушение едва когато отиде по-далеч. Когато заимства не само тематиката, но и самото аудиовизуално произведение, и то така, че дори неговото да се различава по нещо от вашето, неговото да не бъде оргинално. Или - с думите на нашия закон - когато новото предаване не е резултат от творческа дейност.

Въпросът е добре обяснен в книгата "Авторско право" на Георги Саракинов: "Не е налице творческа дейност тогава, когато някой преписва чужди произведения. По този въпрос няма никакви съмнения. Споровете в теорията и практиката започват тогава, когато трябва да се определи доколко новият резултат трябва да се различава от всичко известно дотогава, за да се признае на създателя му авторско право... " Под "резултат" Саракинов има предвид новото произведение. По-надолу в същата книга мерилото за "творчество" по нашето право се определя като интелектуално усилие.

Та, доколко новото предаване трябва да се различава от вашето, за да не са нарушени вашите авторски права? На този въпрос практически не може да се отговори, защото в България все още липсва съдебна практика. Законът за авторското право и сродните му права просто е твърде нов.

Преди няколко години библиотеката на юридическия факултет на Софийския университет получи дарение. Практиката на Върховния съд на Съединените американски щати по въпросите на крайбрежната морска търговия. Тесен проблем, който обхващаше десетки томове с дебелината на "Престъпление и наказание" и заемаше седем лавици по два метра всяка. А цялата практика на нашия Върховен касационен съд и на Върховния съд преди него (включително по времето на социализма) се събира върху една такава лавица. И тук не става дума за практиката върху крайбрежната морска търговия, не изобщо за морската търговия, дори не за търговията, а за ВСИЧКИ дела по ВСИЧКИ въпроси: наказателни, административни, административно-наказателни, търговски, семейни, наследствени, вещни, облигационни, тру-дови... Списъкът е дълъг. Следователно, по който и да е въпрос, съдебната практика у нас е оскъдна. А най-оскъдна е може би тя по авторскоправните въпроси. Защото най-малко такива дела са се водили у нас, най-малко се водят и сега. Към тази картина трябва да се добави обстоятелството, че и малката практика, която се е натрупала, е почти неприложима, защото авторското право преди десети ноември има малко общо с днешното. Докато в САЩ днешните закони са по същество еднакви с тези отпреди десет, двадесет или тридесет години. Което идва да покаже, че по много проблеми специалистите могат да предполагат какво казва правото, но не и да знаят с увереност. Хората са чували за разделението на властите и наивно си представят, че всички отговори в правото могат да бъдат намерени в закона. Всъщност законодателната власт ни дава само част от законодателството, обикновено най-често срещаните случаи. Животът обаче винаги е по-богат от тънките книжки, каквито са законите. Затова другата част от законодателството ни я твори съдебната власт. Но, за да се заеме тя с уреждането на някакъв въпрос, някой трябва да го повдигне. А съдът отговаря само на въпроси, които са повдигнати с искови молби. Тоест, няма въпрос, докато няма някой, който да поиска от някого другиго нещо конкретно чрез съда. Това не става иначе, освен чрез завеждане на дело. Необходимо е още това дело да стигне до Върховния касационен съд, тоест да бъде два пъти обжалвано.

Българската литература

© 2002 Литературен форум