Литературен форум  

Брой 11 (495), 19.03.2002 - 25.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Анна Рошковска

Печати от Българското възраждане

 

Печат на Рилския манастирПанорамата на изкуството от епохата на Българското национално възраждане никога не би могла да бъде пълна без изкуството на печатите, правени в продължение на два века - XVIII и XIX.

Основната същност на печатите е тази на знакове, защитаващи достоверността на присъствието и авторитета на институции и личности върху документи и преписки. Те са бивали изработвани върху метални плочки или полирани плочки от ахат, сердолик, турмалин, по-рядко от яспис, нефрит и др. Върху тях негативно е бивал вдълбаван текст, фигурална композиция, които при тушов отпечатък или релефен, върху восък, са давали позитивното изображение.

За съжаление времето, историческите събития и нерядко хорската небрежност са разпилели оригиналните печатни матрици. Затова пък са съхранени хиляди листове на документи и кореспонденции в музейни фондове, архиви, които пазят това уникално богатство. Твърдим уникално, защото няма друго изкуство, в което личностите от епохата не просто да присъстват като сюжет в художествените творби, а всяко от произведенията да бъде еквивалент на техните мисли, граждански и обществен морал, да изразява участие в живота на народа, в народополезни дела, да носи знаците на гордостта от това участие, гордостта от отговорността пред съдбата на Родината.

Хронологически най-рано се появяват църковните и манастирски печати, печатите на църковните общини. И това е обяснимо, като имаме предвид, че във вековете на османско робство селищните и манастирски църкви са средищата-пазители на съхранеността и единението на българите, в тях се пази светликът на българската култура, на грамотността и почитта към родната книга, на представителното църковно изкуство. През църквите и манастирите тръгват едни от първите документи за защита на правдините на българското население. От тях тръгват стотици листове на прошения до Цариградската патриаршия, до султанския двор, чиято авторитетност е допълнена от черно-белите графични или восъчни дамги на печати. Тези печати идват да заместят т.н. средновековни моливдовули, сечени подобно на монетите от злато, сребро, мед, олово, с двустранна релефна украса и привързвани с шнурове към съответните документи. Видима е връзката на тези нов вид печати с традицията на църковната гравюра, на щампата. Те и остават като група най-силно свързани с традициите на църковното изкуство дори заради това, че най-често върху тях са гравирани ликовете или фигурите на светците-патрони или композиции с патронни сцени. Изработвани в началото в работилници при атонските манастири, тяхната изработка с времето се прехвърля в новосъздадените ателиета в български селища, и то в такива престижни ателиета като тези в Самоков, Търново, Видин... Един от първите църковни възрожденски печати е този на Рилския манастир с образа на патрона на манастира - на българския светец Св. Йоан Рилски върху него. Образът на светеца заема централното кръгло поле на печата, а наоколо с великолепни печатни букви, заимствани от средновековни ръкописи, е изписан и пояснителният текст, включващ и датата на изрязване на печата. Веднага след този печат се появяват множество други - на Калугеровския манастир "Св. Николай Чудотворец", на Осоговския манастир с патрон "Св. Йоаким Осоговски", на тулчанската църква на името на "Св. Георги", на мачинската църква с патрони "Св. св. Петър и Павел"… Към тази група се отнася и великолепният печат на пазарджишката църква "Св. св. Константин и Елена" с фестониран външен ръб.

Печат на църквата "Св. св. Константин и Елена" в ПазарджикВ групата от църковни и манастирски печати бихме искали да отличим като печат с особено значение печатът на Българската църковна община в Солун, върху който са изобразени фигурите на Кирил и Методий, прихванали свитък със славянските писмена, а над тях в лъчи Св. Дух, благославящ тях и великото им дело.

Решителен стимул за появата на втората значителна група печати - на селищните печати - е проведената през 1834 г. реформа в държавното устройство на Османската империя. Административните и полицейски функции преминават у назначени от властта чиновници и кметове измежду първенците в селищата. При това в българските селища с българско население тези кметове са българи, българи кметове се назначават в българските общини на селища с разноетническо население. Голяма част от тези печати са текстови, върху които с кирилски писмена фигурира името на селището, името на кмета и годината, в която той заема възложената му длъжност. Но много скоро редом с тези текстове в печатите се появяват девизи като "успех", знаци, изразяващи народното единение, като две стиснати ръце, изгряващо слънце, литнал орел с лавров клон в клюна, корона с кръст във високата част. Появяват се и такива печати като този на Брацигово, във високата част на който са гравирани зъберите на планината, а над тях три греещи слънца. Текстовете в тези печати са търсени в тяхната художествена изразителност и с особено старание навсякъде е подчертано: Българска община в Сливен, Шумен, Горна Оряховица...

Печат на църковната община в Железник с изображение на новоизградената градска църкваСпоменатите знаци, които имат като адрес народното единение, венеца на делото, възтържествувалата правда, които се появяват върху селищните печати, намират много по-ярките си изкази в печатите на училищата и читалищата. Институции на новото време, защитаващи постиженията на новобългарската култура, престижа на нейните носители, върху тези печати се появяват сложни композиционни решения: петел, кацнал върху широко отворена порта; разлистващо се изсъхнало дърво; отново стиснати ръце; изгряващо слънце иззад разтворена книга с Кирило-Методиеви букви... - все иносказания за демократизма на българската школска система, за високото значение на знанието и просветата, тържеството на българската книга. Едни от най-художествените образци от подобни печати са рязани в ателиета в Търново и принадлежат на просветните институции в Габрово, Панагюрище, Велес, Воден, Щип, Видин. Забележителни са и двата печата на училищата в Севлиево и в Хавджар. Върху първия е гравирана новата сграда на школото, ктитор на което е Хаджи Стою. От двете ґ страни е изправен и я пази с лапите си по един коронован лъв. В Хавджарския печат също като център е гравирана новата училищна сграда, а над нея е кацнал тръбящ пробудата петел.

Но най-значителни са личните печати от времето на Възраждането. Те са и най-многобройни и не само, че сочат най-точно местата, където са били направени, а и популярността на определени идеи, свързващи българите в решителни, народолюбиви дела. Показателна е продукцията на ателието на братята Герови-Антикарови в Самоков, от което излизат печатите на едни от видните български просветители и борци за църковна независимост. В Самоков са рязани печатите на Неофит Рилски, Захарий х. Икономович Круша, Константин Фотинов, Димитър х. Йоанович Смрикар, Николай Тонджаров, Авксентий Велешки, Захарий Христович Зограф, Захарий х. Гюров и още много други. В голямата част от тях достойнството на България е изразено с изправени хералдични щитове, придържани от изправени лъвове с корони на главите, над други летят орли с кръстове в човките, а над тях има изрязани едри корони; лъвове и орли пазят разтворените книги или свитъци с българските писмена, като заедно с тях иззад книгите изгряват слънца.

Печат  на Севлиевското училище с изображението на неговата нова сграда, ктитор  на която е Хаджи СтоюОт изключително значение е, че в ателиетата на Търново като основа за изображенията на печатите тръгва символиката от монетните емисии, сечени от български владетели във времето на Второто българско царство. Тук трябва категорично да заявим, при множество подхвърляни идеи, че знакът на двуглавия орел в нашето възрожденско изкуство е заимстван от руския държавен герб или герба на Цариградската патриаршия, всъщност става дума за възкресения български знак от монетите на Георги Тертер, Михаил Шишман. Този двуглав орел е много по-ранен от фигурата в руския герб и носи доволно много отлики от него. Най-знаменателното е, че стилизираната опашка на орела във вид на кръст от монетите на Михаил Шишман в печатите, правени в търновските ателиета, погазва османския полумесец. От средновековните монети в продукцията на търновските майстори биват заимствани и многобройните разработки на фигури на лъв, които през печатите на участниците в борбата за национално освобождение стигат и до лъвските знаци и знамената на участниците в Априлското въстание.

Хиляди листове документи пазят едно национално богатство, което не бива да бъде разпиляно, унищожено, подценено в изследователската ни литература. Може би тъкмо в наши дни то чака своята особено ярка разгласа, защото ни дава примера за това как в едно време на робство предците ни тръгват да възродят своята България и всеки от тях държи да остави своя знак, че е бил част от нейното съзидание.

Българската литература

© 2002 Литературен форум