Литературен форум  

Брой 11 (495), 19.03.2002 - 25.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ФОРУМ

Георги К. Спасов
Пазарджик

“Български” надписи

 

Върху вратата на един гараж видях надпис: "НЕ ПАРКИРАЙ! ПУКАМ ГУМИ!" Има един художествен израз: "Нещо го стегна за гърлото". Аз се почувствах именно така: атакуван от нездрав, истеричен смях; от емоционална плетеница от срам, гняв, болка, ирония, отчаяние... И от самосъжаление, че съм българин. Да, чух вече онези камбанни укори, от които кожата настръхва. Срамувам се, че съм българин, когато това означава да си груб, невъзпитан, елементарен, безнравствен, корумпиран, чалгаджийски, безотговорен… В този смисъл не съм (или поне не искам да съм) българин. Имам странната убеденост, че някой чужденец (ето отново тази болезнена необходимост да се съпоставяме с другите), дошъл от западната част на Европа, би приел този надпис като проява на своеобразен хумор. Допускам, че той не би видял реална заплаха в тези думи. И това отново ще изведе невидимата, но съществуваща граница между Нас и Тях, между Българския и Чуждия манталитет. Защото, не ще и съмнение, собственикът на този гараж е написал онова, което наистина мисли и което наистина възнамерява да извърши. (Друг е въпросът, че вероятно пред гаража са били паркирани много пъти автомобили, пренебрегвайки първоначалния - може би - надпис: "Не паркирай - гараж!").

"ПУКАМ ГУМИ!" Тези думи звучат с шокираща откровеност. Те са силни, категорични и много, много "български". Тази така откровено афиширана агресивна простащина смайва, обърква и те поставя на неуютната граница между сарказма и горчилката. Това е парафраза на Бай-Ганьовия "победоносен" вик в една виенска баня: "Булгар! Булга-ар!"

Спомням си завършека на романа на Димитър Талев "Железният светилник", където майсторът-резбар Рафе Клинче показва на Стойна изработения от него иконостас с думите: "Виждаш ли, погледни! По това ще ни познават людете некога, ще ни знаят..."

Би било тъжно, ако ни "познават" по "надписите", а не по "иконостасите"!

 

Българската литература

© 2002 Литературен форум