Литературен форум  

Брой 11 (495), 19.03.2002 - 25.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мария Станкова

Кой уби българската култура?

Криминално разследване. Втори епизод

Продължение от бр. 10 

Ако средният кадър се бори да остане в средата, битката за освобождаващо се място е по-жестока от тази между Скалата и ХХХ. След изчитане на преписката около къщата-музей "Хр. Смирненски", направо се замислих за каква култура ви говоря и изобщо да не съм се пообъркала нещо. Тук правя една вметка. Трябва да се изчисти едно заблуждение. Човекът, в когото всички се съмнявахме, човекът към когото сочеха всички улики, си има алиби. И този с алибито е не кой да е, а Тодор Живков. Всички говореха, че той разчиствал хората около себе си според собствените си настроения. Не е вярно! Всъщност този човек много внимателно е следял за теглото на средния кадър. Целта е била само една - да не се преяжда. Умерено хапващите са си стояли в средата до дълбока старост, по-лакомите са били премествани на друга длъжност без порцион, а булимиците - вън! Много добра вътрешнопартийна политика. Между другото, достойна за подражание, защото това явно е единственият начин средният кадър да не убие лидера или поне да му изяде главата. (Виж примера с Иван Костов и неговите средни кадри.)

Сега можем да се върнем на историята с къщите-музеи. Те наистина трябва да са били сладка хапка. Откъде тръгва работата? От Наталия Лимончева (роднина на Христо Смирненски и уредник в къщата-музей "Христо Смирненски").

Наталия Лимончева е съкратена, за да бъде назначена на мястото й Венера Вапцарова (съпруга на Борис Вапцаров - зам.-министър, който пък е брат на Н. Вапцаров). Георги Караславов е застанал в защита на Лимончева и с тази си позиция е отприщил такава стихия от страсти и доноси, че едва ли е предполагал докъде ще стигнат нещата. А те стигат до Николина Генчева - среден кадър, директор на къща-музей "Христо Смирненски" при отдел "Култура".

Николина Генчева им вижда сметката на всичките, а покрай тях и на още някои. Характеристиките, които изпраща до Митко Григоров, са следните (със съкращения, защото е доста гнусно):

Ст. Тютюнджиева - безпринципна повлекана, случайно вмъкнала се в редовете на Партията - старши инспектор на сектор "Музеи";

Тодора Стоянова - безпартийна, без ценз, съпругът й съден от Народен Съд - работи в къща-музей "Яворов";

Г. Найденова - къща-музей "Яворов" - завеждала е "Агитация и пропаганда" при немския културен дом у нас в периода 1940-1944г. Жена на художника В. Стоилов, който бил хванат в кражба на 90 икони;

Симеон Игнатиевски - бивш член на БЗНС, директор на музея за история на София, който направил злостното изказване "Сега ще бием дузпата на комунистите!";

Женя Дюстабанова и Наталия Лимончева, които предизвикали бой с Андон Измирлиев!

Наталия Лимончева - пише доноси, брат й живее в Австрия, ръцете й треперят, стара мома, има два апартамента, развивала е фашистка дейност, но има превъзходство по "роднински връзки";

Божана Матова - оглавяващ интригантствата в Кинефикация, а сега прехвърлена в отдел "Музеи" на същата работа.

Тези са подредени и класифицирани. Сега идва ред на същинския проблем на средния кадър. Николина Генчева подхвърля, че така и така са започнали прочиствания (съкращения), защо да се пренебрегват и останалите. Я, да се съкратят:

Димитър Македонски - художник, който идва само за заплата;

К. Рогева - от отдел "Археология", млада, без семейство, може да работи и на друго място;

Иван Цанов - художник, вражески настроен, без ценз, спекулант.

Като помисли Николина Генчева, може да предложи и други. Само да се допитат до нея, и тя веднага ще им препоръча хора-врагове за рециклиране.

Не си и помисляйте, че жената е изписала всичко това от някакво чувство за идейна справедливост. Дори не е от обикновена човешка злоба. Просто са започнали съкращения. Съпругите на този и онзи, дошли набързо в столицата, не са имали време да се изучат от грижи по градината и стоката, та е трябвало да им се намери престижна и не много публична работа, докато се поокършат. Това е. Всеки си пази хляба. Само дето Николина Генчева може да пише, та се е поувлякла. Но, от друга страна, добре е разчистила местата за средни кадри. Само нейното да не се пипа, моля!

Продължаваме по уликите и стигаме до родния театър. А там? Там бъка от средни кадри. По трима на косъм! И препоръчителни списъци правят! И общи препоръки дават. И гледайте какво става (Ще цитирам. Не мога да се удържа.):

1. Подбор на драматурзи и поети и насочването им към подходящи теми за театър. (Изваждат ги от кафенетата и ги насочват към темата. Оставят ги насочени и с обещания за договори и пари, ако успеят да я свалят. Темата.)

2. Всички режисьори да поставят по една българска пиеса за сезон. (Няма не искам, няма недей!)

3. Препоръчителен списък с пиеси, които са си паднали на темата и могат да се поставят без предпазни средства:

"Почивка в Арко Ирис" - Д. Димов, "Рожден ден" - Др. Асенов, "Я, колко макове!" - Н. Русев, "Татул" - Г. Караславов, "Среща" - Л. Стрелков, "Завръщане на земята" - Кл. Цачев, "Тихата улица" - Св. Бабаков, "Голямото завръщане" - Ив. Радоев, "Съвест" - Е. Манов, "Прокурорът" - Г. Джагаров.

Сега има и лошо. Орлин Василев и К. Зидаров не са готови с пиесите си. А за селото няма нищо!!! Известни надежди се възлагат на Николай Хайтов и Ив. Петров. (Тук е оставена отворена вратичка - да видим как ще се проявят тези двамата, пък после ще ги включваме в препоръчителния списък.)

4. И да се организира среща на високо ниво (средно) с критиците, за да се научат да внимават как критикуват. Защо? Къде се отаковаха критиците? Ами да вземат и да напишат отрицателни критики за "Госпожата на господин търговецът на сирене" от Г. Марков и за "Почивка в Арко Ирис" от Д. Димов. Не е проблемът в отрицателните критики. Проблемът е, че средните кадри трябва да мислят еднакво. Щом един среден кадър казва, че една пиеса е добра, не може други средни кадри да твърдят друго. Не-мо-же!

Стигнахме до пишещите братя - и там няма изненади. И те си имат инструктор. Това е поетът Вл. Голев. Той е усърден инструктор. Тук трябва съвсем честно да си призная, че е единственият от инструкторите със свой собствен стил и доста ясен израз. Първото, на което попадам, е съвместната му инструкция с П. Груев по повод назначаването на художника Найден Петков от Д. Остоич в сп. "Изкуство" без одобрение на средния кадър. Това си е чиста измама от страна на Остоич. Стига номера! Няма да се прескачаме, другари! Един по един. Среден кадър среден кадър не пропуска!

В подкрепа на линията на средния кадър Кирил Пауновски веднага пише писмо до Венелин Коцев. В него се изяснява, че идейно-естетическата линия на сп. "Изкуство" не е ясна. Няма задълбочена критика на упадъчното западноевропейско изкуство. (Сигурно са отпечатали някоя картина на Дали и никой не й е видял сметката, щото друго не можеше да се случи.) По този повод трябва да се критикуват и някои вътрешно неудобни художници като Г. Божилов, Митко Киров, Йони Левиев, Хр. Стефанов и Енчо Пиронков за "новаторските експерименти", които предизвикват негодувание и недоумение. (У кого не се уточнява, защото е ясно.)

Сплотени средни кадри! Като гора от стомана! А' някой реши да се отцепи, І са го...

Ето, например др. Михаил Величков. Бил във Франция, харесало му и иска пак да отиде, но този път с Невяна Стефанова. Няма лошо. Ще си седят двамата на левия бряг на Сена (щото десният е за враговете), ще си пият абсента и ще развиват "културно-идеологическа и пропагандна работа в капиталистическите страни на Запад".

Да! Да заминат - казват Голев и Груев, но с разрешение на СБП и на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. (Сега ги наричат просто "ченгетата".)

Защо са постъпили така Голев и Груев? А как да постъпят? Ако до българските писатели стигне, че някой иска да се измъкне навън, те ще си го линчуват собственоръчно и няма да има виновни. А откъде такова лошо мнение за хората на словото? Че как откъде? От тях самите. Чета доклада на инструктор Голев за настроенията сред българските писатели и много ми е мъчно. Унизителна работа. Дори доста срамотна. На Голев не може да му се отрече образното писане. От мъчително дългия доклад се разбират съвсем ясно две прости неща: Повечето са настроени срещу Джагаров, защото е самодържец и това им е писнало, а останалите са настроени срещу всички, защото са обидени, "писатели с незадоволени обществени и творчески амбиции" ги нарича Голев. А са обидени, защото са пренебрегнати и не са сред средните кадри. Това е първият донос, на който вярвам напълно. От седемдесетте години до днес нещата са си все същите. Голев препоръчва др. Т. Живков да се срещне с писателите, за да се успокоят малко духовете и да премине писателската конференция без изцепки. Да не се изпада в паника. (Явно някой се е паникьосал да не се пръкне нещо като "Архипелаг ГУЛАГ" изпод българско перо. Не се пръкна.)

Т. Живков спонтанно е предложил да покани писателите на другарски обяд. Вл. Голев старателно препоръчва - без ракийки и салатки! В по-официална обстановка, за да не си помислят писателите, че има някакво особено отношение към тях. Само дружеско потупване по гърбовете! На Джагаров да му се внуши да бъде по-тактичен и внимателен.

Ако случайно някой попита защо не съм изброила имената, споменати от Вл. Голев в този доклад, ще му отговоря.

1. За да икономисам хартия.

2. Защото там не фигурират само писателите родени след 1973 г.

И за да завършим обвиненията срещу словото само ще кажа, че срещата на писателите с Т. Живков се е състояла и че те са излезли олигавени от доволство от нея. Той е показал "дълбоко уважение" към тях. Колко му трябва на един писател!

В моето разследване се вмъква ново действащо лице.

Следва

Българската литература

© 2002 Литературен форум