Литературен форум  

Брой 11 (495), 19.03.2002 - 25.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ИЗБОРЪТ НА МАРИЯ СТАНКОВА

Диана и мълчанието на агнетата

 

Бях на една пресконференция. Оказва се, че се организират достатъчно пресконференции по всякакви поводи, които интересуват журналистите. Проверих. Оказва се, също така, че на пресконференции, давани във връзка с политически личности и т. н. "медийни звезди" се струпват ненужно количество журналисти, а на такива, свързани с културни прояви са значително по-малко струпванията. Другото, което се оказа след проверката ми, беше, че журналистите мълчат като заклани агнета, когато се зададе въпросът: "Имате ли въпроси?"

Те нямат въпроси. Отначало реших, че журналистите всичко знаят и няма какво да питат. След една бърза анкета с театрални, кино и литературни дейци, установих, че те не питат по принцип, когато става дума за българската култура и нейните прояви. Не защото знаят, а защото не ги интересува.

И като не питат - бъркат.

Това огромно за моя вкус въведение беше наложено по една съвсем проста причина. Всеизвестна истина е, че рекламата и медиите създават "звездите". Колко трае животът на една такава "звезда" зависи изцяло от приходите, които носи. А сега да видим какво става със стойностните творци у нас.

Бях на пресконференцията, дадена по повод концерта на Диана Дафова в базата на американската армия в Косово. Събитието беше отразено в медиите. Как? Като факт. А как би ми се искало да бъде отразено едно културно събитие на мен? Така: "Българката Диана Дафова пя пред американските войници в базата им в Косово. Тя пя на български, санскрит, латински и публиката й я разбра. Американците припяваха и аплодираха. Едно българско шоу, аплодирано от американци, самµ говори за нивото си. Няма значение, че за първи път български телевизионен екип е влязъл в базата Бондстийл. Има значение, че за първи път българската култура се допира не до елитна или специализирана публика (не говорим за онези изпълнители, които казват, че са имали концерти в САЩ, а са пели пред носталгично настроени емигранти), а до масовата. Има значение, че точно масовата публика прие този жанр сърдечно. Това означава, че доброто шоу си е добро шоу."

- Диана, направи ми впечатление, че журналистите не знаят в какъв жанр работиш. Някъде те наричат "поппевица", на друго място съм срещала "естрадната певица". На последната конференция казваха "певицата Диана Дафова". Толкова ли е трудно да попитат за същността на творческите ти търсения?

- Не толкова е трудно, колкото липсва желание за информация. Не се следят новите течения в съвременната музика по света. Някак се наложи мнението, че българската съвременна музика си е за "вътрешна консумация". Самата "вътрешна консумация" е с много нисък критерий. Открай време съществува консервативно-пошъл вкус и той много трудно се променя. По света всеки, който прави нещо ново, се толерира. Има интерес към творчески опити, водещи до качествено нови културни явления... Между другото са ме наричали и елитарна певица. Смята се, че музиката, която композирам, е за тесен кръг слушатели.

- Може ли музиката, която създаваш, да се нарече "музика на земята"?

- В смисъл, че се използват звуци от цялата земя, да.

- Ти се откъсна от общата маса естрадни изпълнители още преди дванадесет години. Започна самостоятелна кариера. Направи решителна крачка встрани от комерсиалното и започна работа върху новото лице на развлекателната музика. Това е много трудно. Следила съм почти всичките ти интервюта и ми прави впечатление, че ти задават едни и същи въпроси. Трудно се приема новото? Или така е само у нас? Хората по света ти се радват искрено. Гледах как те посрещнаха в Индия. Гледах как те аплодираха в САЩ. Гледах и представянето ти в Монголия.

- Почти отговорих на този въпрос. Искам само да добавя, че музиката, която създавам, е нова, авторска, свързана с корена, с фолклора. И вместо интерес към нея, обикновеният въпрос на журналистите е: "Какви са бъдещите Ви творчески планове?" Бъдещите планове на всеки творец са свързани с настоящите. Не може да има бъдещи планове, ако не се реализират настоящите, нали?

- Искам да кажем нещо много важно. Искам да поясним защо е нужен този синтез между фолклора и авторовата музика. Защо думите, изпети дори и на древни езици носят смисъл? И всъщност думите ли са важни, или делата? Какво си доказваш, смесвайки фолклора на различните народи?

- И аз искам да уточня нещо. Съвсем съзнателно не използвам цитати от фолклора. Най-лесно е да се направи аранжимент на народна песен и да се изпее. Това не е ново. Не е авторово решение. Аз създавам нова музика на базата на фолклорната интонация. На фолклорното звучене. Не харесвам елементарното отношение към народната песен. Единствено към "Руфинка" съм променила виждането си. Отнесла съм се към нея като към химн. Запазила съм спецификата на изпяването, спецификата на звученето, за да запазя спецификата на посланието. То е космично. А с този синтез целя да докажа, че за музиката няма географски ширини и граници. Тя не е подвластна на времето. Първоначално идеята ми беше българската съвременна музика да излезе извън рамките на България. Да се разкъса този омагьосан кръг на мислене, че една музикална култура си е самодостатъчна. И мисля, че успях.

- Бориш се сама. Сама се справяш с препятствията на пазарната икономика. Какво предпочитат да спонсорират хората с парите?

- Конкурсите "Мис Монокини" обикновено. Мисля, че хората се страхуват да влагат средства в нещо ново. Нещо необичайно, непознато, нетрадиционно.

- Може ли да се каже, че хората с пари спонсорират според собствената си култура?

- Може и така де се каже.

- Тогава тежко и горко на културата... Бях на пресконференцията и ми направиха много добро впечатление думите на Майкъл, че всеки творец трябва да се отстоява. Да отстоява културата си и да прави всичко възможно да я представи добре пред другите хора, за които тя е "чужда". Тогава се разбира, че всъщност всичко може да е "чуждо", но културата ни е обща. На всички хора. Какво ти струва това отстояване?

- Всеки прави своя избор. Най-лесно е да се оправдаваме с търсенето, вкуса на публиката, липсата на пари, липсата на отношение от страна на държавата към творците. Аз съм решила въпроса за себе си. Правя алтернативна на общоприетата музика. Защото има нужда от нея. Защото винаги има нужда от нещо ново, различно, носещо друг смисъл. Има нужда от музика, която естетически да е близка на всички хора, въпреки техните самобитни култури.

Гласът на Диана Дафова се носи из Вселената. Да. Това не е първият човешки глас в космоса. Но се замислям защо из вселената се носят гласове. Съвсем спокойно можеха да се носят и бомби. Или компютри? Или картини? И се сетих за един мой детски спомен. Учителката по музика ни разказваше как първобитният човек открил, че може сам да си пали огън. Станало му леко на душата. Отворил уста и запял песен. Когато се сетя за тази история, все си представям един космат неандерталец, застанал пред пещерата си, да пее "Конче водя, мамо, конче водя." Може да е много смешно, но не е. Наистина когато ми е леко на душата, си тананикам "Конче водя". Когато ми е много скапано, съм на "Слана падна, Гане". Музика. Песен. Душата говори. И няма значение дали се разбират думите. Оказва се вярно, че душата реагира само на музиката. Щом нашите души реагират с хубаво на хубавата музика, значи и душите на всякакви форми на живот биха реагирали така. Затова нека из Вселената се носят песни.

Всеки творец има моменти на уклон към комерсиалното. Истинските творци, обаче, се връщат и се държат здраво към себе си и към корена си. Да изберем българското! Да не мълчим за него като агнета, а като папагали да повтаряме истории за чужди разни хора.

Първият албум на Диана се казва "Звуци от земята" - 1998 г.

Тя е първият европейски изпълнител, официален гост на НАСА.

Пак тя е първият европейски изпълнител, подписал договор с най-голямата медийна къща на територията на Индия и Средния Изток - "Тайм оф Индия" - 1999 г.

През 2000 г. печели Първа награда за композиция на най-престижния Американски фестивал за композиция с песента "Талиасин" от втория й албум "Каризма". Друг европеец не е печелил първа награда на този международен фестивал.

"Каризма" излиза през 2001 г. у нас на компактдиск и касета.

На фестивала "Синьото небе на Монголия", състоял се в Улан Батор през 2001 г., печели Първа награда и златна статуетка.

Диана Дафова е първият европейски изпълнител, поканен да пее в базата "Бондстийл".

Ако сами не се харесваме, как ще ни хареса светът!?

Аз слушам Диана Дафова. А вие?

Българската литература

© 2002 Литературен форум