Литературен форум  

Брой 11 (495), 19.03.2002 - 25.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ШЕПОТИ

Маргарит Жеков

Скъпоструващо поколение

 

Идолопоклонството винаги е било скъпоструващо занимание. Тази истина, струва ми се, е най-добре онагледена от така наречения "вечен огън" в памет на загиналите за свободата на България, намиращ се на видно място в центъра на София.

Скъпата цена на идолопоклонството в случая е може би най-добре изразена от поета Георги Господинов в стихотворението му "За вечния огън" - особено в началните четири стиха:

 

"Аз знам едни скитници,

те се топлят на Вечния

огън,

краката им боси, а зимата зла…"

 

Както и в поантата:

 

"там край Вечния огън като фасове

натъркаляни

видях едни твои синове да угасват,

Българийо".

 

Намекът за Бога, споменаването на Вечния, присъства обаче само в стихотворението (където поетът с горчиво-ироничен жест графически разделя понятието, пренасяйки думата "огън" в следващия стих) но не и в действителността.

Неотдавна, преди няколко години, мисля, бе съобщено, че в една от страните на ОНД "Вечният огън" в памет на загиналите през Втората световна война е бил спрян поради икономическата криза и недостига на гориво. Този факт показва, от една страна, че и бедността е полезна понякога за освестяването на човека, а от друга страна, разкрива колко несъстоятелен е идолопоклонническият символ пред истинския предмет на поклонение - огъня на Духа Божий, чието обиталище е човешкото сърце, както потвърждават в Евангелието двамата ученици по пътя към Емаус: "Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?"(Лука 24:32).

И на други места в Библията е засвидетелствано, че самото Божие присъствие, пламъкът на Духа, не може да бъде заместван или представляван от друг вид огън. В Изход (3:2) при Божието появяване изсред една къпина се оказва, че "къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше", а в Деянията на апостолите (2:3) присъствието на Духа върху апостолите е описано по следния начин: "И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях."

Докато обикновеният огън при досег винаги само изгаря и унищожава живота, пламъкът на Духа го ощастливява и опазва, а ако въздейства изобличително като угризение и огън пояждащ, това въздействие е само към ония, които подхранват у себе си чуждия за Бога огън на греховната страст.

Всички ние сме грешни и затова се нуждаем всеки миг от това пречистващо присъствие на Духа в отговор на молитвата към Спасителя. "Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда" (I Йоаново 1:9).

За съжаление много често не можем да осъзнаем греховете и грешките си и именно тихият и кротък глас на съвестта чрез Духа ни подсеща да поискаме прошка от Бога и от хората, които сме оскърбили. Ожесточеното упорство на гордото ни лично Аз изпълва съзнанието ни със себеоправдателни мисли, но само когато признаем погрешката си в молитва към Христос и пред хората, които сме оскърбили, ние ще усетим как бремето на вината се е отмахнало и за нас са се сбъднали думите на Спасителя: "Мир ви давам, Моя мир ви давам".

Ако почитаме с християнско упование и молитва истинския вечен огън на Духа, ние не бихме се поклонили пред запаления от човеци огън в памет на загиналите, а бихме издирили и подкрепили - материално и духовно - живите им днешни потомци - наследниците на онези стари и достолепни български родове.

Ако в сърцата ни гори огънят на Духа, ние не бихме се сещали за родината само на 3 март, пускайки по радиото рапсодия "Вардар", нито пък бихме били любезни и великодушни към жената и майката само на 8 март.

Тогава не бихме се и сърдили на иноплеменните си сънародници, че на 3 март не са сложили венец пред военния паметник в чест на Балканската война, а бихме осъзнали, че тази война, както и всяка друга, е братоубийствена, защото Бог, както е писано в Библията, е направил от една кръв всичките народи.

Българската литература

© 2002 Литературен форум