Литературен форум  

Брой 11 (495), 19.03.2002 - 25.03.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ЗАЩИТА

Владислав Богоров
адвокат

Езикът на правото

 

Преди време един човек ме попита дали съществуват книги, посветени на така наречения административно-правен стил. Отговорих, че - ако съществуват - аз не ги препоръчвам, защото биха били лъженаучни. Първо, този стил на писане няма нищо общо с правото. Понятието "административно-правен стил" е филологическо, а не юридическо. Във филологията неговото съществуване може и да е оправдано, защото тази наука - за разлика от правото - държи сметка за чувствената оцветеност на езика. Самото словосъчетание е неиздържано, понеже административното право е само един от клоновете на действащото право и поради това не може да се припознава с правото изобщо. На практика този стил представлява един наследен от социализма коктейл от чиновнически клишета, езикови бисери и празни изречения като великото: "Надявам се, че молбата ми ще бъде удовлетворена!" Щом я подава, ясно е, че се надява. Пък и да не се надява, това няма значение за правото. Подобни изречения не носят никакво сведение.

Всъщност правото не си служи с някакъв особен език, а значи такъв не трябва да има и администрацията. Съгласно Конституцията на Република България служебният език е литературният български. Ще рече, общоупотребимият, разбираем език. Езикът, който е правилен с оглед законите на граматиката, а не с оглед на законите, които се гласуват от Народното събрание. По отношение значението на отделните думи обаче са налице особености. Значението на дадена дума се придава от нормативния акт, който използва тази дума. Обикновено определението се дава накрая, в главата "Обяснения на някои думи" или в заключителните разпоредби. Но понякога тя е след първото място в текста, където законодателят използва въпросната дума.

Ако нормативният акт не съдържа определение на дадено понятие, приема се, че му е предадено значението, с което това понятие е използвано в друг нормативен акт, който урежда същите обществени отношения. Тоест, ако сме в областта на авторското право и Законът за авторското право не е определил значението на дадена дума, преди да прелистваме цялото българско законодателство, ще прелистим онези закони, които уреждат авторскоправни отношения. Ако и те не съдържат определение, отива се към нормативни актове, които регулират по-отдалечени сфери на обществените отношения. И едва когато се окаже, че в цялото законодателство на страната няма определение на думата, вярното значение е това, което й дава най-новият тълковен речник на Българската академия на науките. Става дума за речник на българския език, а не за някакъв юридически речник.

И понеже много малко думи са определени в действащото законодателство, почти винаги е меродавен Речникът на българския език.

В случай обаче, че говорим не за административно, а за договорно право, нещата са далеч по-сложни. Съгласно Закон за задълженията и договорите, текстът на един договор се тълкува с оглед съвпадащата действителна воля на страните по този договор. Освен това, повечето сделки са действителни и ако не са сключени на български език. Но и тук важи същото правило. Този чужд език е литературният, правилен и разбираем език на съответната чужда страна, а не някакъв особен език. Пример за сделки, които не могат да бъдат сключени на чужд език, са тези, с които се прехвърлят имоти, а също така и сделката, която наричаме "граждански брак".

Еднозначността на езика е необходима при всяко човешко общуване. Но се сещам за две области, където е необходимо тя да бъде доведена до крайност: правото и програмирането. Всеки знак в тези области трябва да означава само едно нещо. Като говоря за "знак", имам предвид, че и българският език, както например компютърният, е знакова система. Богатството на значенията тук е винаги недостатък и никога достойнство. Синонимите не само са излишни, но и пречат. В правото и програмирането се счита за лошо тъкмо това, което се уважава в литературата: богатст-вото на прочитите. Приема се, че една художествена книга има толкова вариации, колкото е числото на нейните читатели. Тоест, че при всеки неин прочит в известен смисъл се създава нова книга. Тъкмо това е нежелателно при законите. Те трябва да бъдат разбирани по един и същи начин от всеки. Както от добронамерения, така и от лошия гражданин, както от този в добро настроение, така и от този с главоболие. Езикът, който използва правото, никога не е натоварен естетически. Той обслужва изцяло практически цели. Можем да сравним него и езика на художествената литература с машинния лагер и шевицата. При първото се изхожда изцяло от математически съображения: как да бъде евтино, лесно за изработка, да работи дълго, да има малко триене и прочие. Външният вид е без всякакво значение. При второто нещата са наопаки. В правото наистина се говори за "духа на законите", освен за тяхната "буква", но това няма нищо общо с метафорите, подтекста и символиката. Правните текстове по необходимост са скучни за четене. Добрият закон е еднообразно написан.

И така, езикът на правото е българският език. Но, както стана дума, на множество общоупотребими думи, правният ред придава особено, различно от общоупотребимото, значение. Следователно, когато сключвате договор, ви е необходим адвокат. Неговата роля е на преводач. Той превежда онова, което иска да изпише другата страна, на общоупотребим език. И обратно, превежда онова, което вие искате да се закрепи в договора, на езика на правото. Ако все пак нямате адвокат, не подписвайте договор, който е неясно написан. Съчинявайте уговорките така, че да са недвусмислени и ясни. Не слушайте какво ви обяснява съдоговорителят, а "слушайте" само онова, което бива обективно закрепено върху хартията. Не е съществено какво сте имали предвид, а само онова, което едно трето лице ще разбере от текста, без да слуша вашите обяснения.

Българската литература

© 2002 Литературен форум