Литературен форум  

Брой 13 (497), 2.04.2002 - 8.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Богати народи, не само богати хора

Александър Божков пред ЛФ

 

- Г-н Божков първият ми въпрос е свързан с езика, на който до българското общество се свеждат икономическите събития. Смятате ли, че представителите на медиите имат нужното образование, позволяващо им адекватно да разяснят сложни по същността си процеси?

- Моето виждане е, че медиите би трябвало да си разпределят функциите, защото не е възможно всеки вестник, особено таблоид, да бъде специалист по икономическата теория и практика. От него се очаква той да съобщава новини. Затова трябва да има силни специализирани издания, където нещата да се коментират в дълбочина от професионалисти. Самите журналисти да са висококвалифицирани в тази област. А другите да не се опитват да правят заключения и коментари, когато нямат необходимата квалификация. Аз обаче си мисля, че в България всичко ни е такова. Не може на първата страница да се коментират действията на правителството, а на последната да има гола жена. Колкото и сериозна да е заявката за този коментар, той олеква. Смешното и неефективното е, че в някои от ежедневниците, за които икономиката не е основна тема, има много квалифицирани журналисти. Докато в някои от специализираните издания, особено репортерите, са, общо взето, да ги наречем деца със средно образование или студенти, които тичат нагоре-надолу, разбрали-недоразбрали, което е опасно, вредно, създава недоверие към институциите. И журналистите трябва да разберат, че това рикошира в тях, тъй като постепенно се натрупва недоверие в компетентността на медиите.

- По време на Националната конференция на Съюза на демократичните сили (СДС) заявихте, че няма да се върнете активно в политическия живот, докато името ви не бъде изчистено. Как си представяте да стане това в явно недоброжелателна медийна среда?

- В това отношение аз отдавна съм минал отвъд медийната среда. Медиите сега не са това, което истински ме интересува по отношение на изчистването на името ми. За мен е важно да имам документи от съдебната система, които да доказват моята невинност. А на медиите днес си любимец, утре си враг, вдругиден отново можеш да станеш любимец. Там нещата не зависят от фактите, а от този, който плаща. И затова аз нямам никакво намерение да се боря с медиите по отношение на своето име. Който в момента има притеснения относно моята почтеност, може да получи отговора тогава, когато бъда оправдан от съда, и оттам нататък моето връщане в политиката е въпрос на време и, разбира се, на мое вътрешно желание. В момента се чувствам доста полезен за политиката, без да бъда на трибуната на парламента. Но искам да работя в истински важните неща - като дългосрочно планиране, изработване на стратегии, решаване на фундаменталните въпроси, които липсват в българския политически живот. Защото и днес - 12 години след началото на промените - в България няма нито една политическа партия, която да има ясна физиономия в рамките на нормалните европейски физиономии на партиите - да, ние сме либерали, да, ние сме социалдемократи, да, ние сме християндемократи, и това да бъде не само записано отгоре на партийната програма, но да бъде част от ежедневието и от формулите, според които вземат решения представителите на тази партия на всички нива във властта. Какви християндемократи са общинските съветници от СДС в община Белоградчик, например, или Харманли? Чели ли са християндемократическите теории, знаят ли как трябва да реагират, когато се взема политическо решение от общинския съвет - да речем, за повече държавна собственост, за ролята на местното самоуправление, за децентрализацията, за солидарността, заемат ли крайнодесни или понякога крайнолеви популистки позиции в зависимост от конюнктурата? Аз съм си поставил за цел - и това е голямата ми цел - да помогна в следващите години СДС да се оформи като една истинска християндемократическа народна партия, което означава неговите представители на всички нива в политическия живот да говорят едно и също, да заемат едни и същи позиции при сходни ситуации, а не в парламента депутатите от СДС да гласуват в една посока, а кметът на община еди-коя си, който също е от СДС, да заема точно обратната позиция, защото така му е изгодно. За да има доверие в една партия, тя трябва да бъде предсказуема. Нейните представители да бъдат предсказуеми. Да се очаква от тях да защитят определени позиции, основани на принципи. Само когато защитаваш принципи, хората могат да имат доверие в теб. Ако не знаят какво ще защитиш утре, те се притесняват и кого ще защитиш.

- Управлението на СДС все пак беше време, в което за първи път бяхме известени за принципите.

- Не съм много сигурен. Аз съм бил част от управлението на СДС, така че не се притеснявам да го критикувам. За първи път, разбира се, управлението на СДС имаше доста ясни позиции по отношение на външна политика, принадлежност към европейските и атлантическите структури, по отношение на приватизацията, т.е. смяната на собствеността, по отношение на върховенството на частната собственост и на доста други неща. Но имаше и много неясноти, много аматьорско виждане, в политически - а не технократски смисъл по отношение на важни неща като ролята на инфраструктурите, ролята на естествените монополи. Говорим за икономиката. Ако навлезем в други теми, като например образованието, културата, здравеопазването, нещата изобщо, според мен, не бяха доизчистени като концепция на едно дясноцентристко управление. Как реагира една дясноцентристка партия на определена програма в образованието? Хубаво, че беше министър Веселин Методиев в началото, който имаше ясни идеологически концепции като политик и историк, който познава ситуацията. Но доколко, да речем, Весо Димитров беше наясно изобщо с християндемократическите принципи в образованието, за да може да провежда съответната политика. Той решаваше въпросите като вадеше горещите картофи от огъня, за да не се овъглят. Говоря за образованието като най-далечна от моята специалност сфера, за да покажа доколко нещата са взаимосвързани. Колко училища трябва да има в България? Как трябва да се реши въпросът с тях - дали да се стъпи на икономическа основа, което е една крайнодясна позиция. Да се каже: трябва да има толкова училища, за колкото има пари и да не се интересуваме от това ще има ли трудности децата да се придвижват до учебното си място, тъй като нямаме средства, не можем да си играем на социална политика. Или, каквато е лявата позиция, да си кажем: ау, нека не затваряме училището, какво като има пет деца в селото, нали трябва да мислим и за демографските въпроси. Т.е. да се опиташ чрез инструмента на държавата да регулираш естествените миграционни процеси в обществото. С една дума да бъдеш Господ, каквато е мечтата на крайнолявото управление. Християндемократичният подход е някъде по средата. Много важна е икономическата основа - доколко е целесъобразно в едно село да има училище. Но и трябва да се създадат условия съответната община да направи така, че децата да не страдат, че в тяхното населено място няма учебно заведение. Това вече е политически обусловена позиция. Доколко по времето на управлението на СДС във всяка област имаше такова ясно мислене? Знаем, че например в областта на земеделието, заради залитане към преразпределение и държавен популизъм, имаше непрекъснато натиск от страна на земеделските производители за субсидии, за определяне на минимални цени. Венцислав Върбанов удържа до голяма степен тези искания, но в някои случаи имаше поддаване. Въпросът е доколко то беше в тон с общата политика, доколкото е имало такава, и доколко е имало позиция на цялото правителство по тези специфични въпроси. Защото в края на краищата Министерският съвет е колективен орган.

- Как ще коментирате замяната на външния дълг?

- Не смея да се изкажа чисто професионално по въпроса по простата причина, че не съм макроикономист. Поглеждайки сложните дебри на международните капиталови пазари, спокойно мога да кажа някоя глупост и това да обезсмисли ефективността на изказването ми. Затова аз гледам на въпроса по-скоро от политическа гледна точка, която не е по-маловажна. Сигурно Милен Велчев и Катев знаят как се правят тези замени. Като човек, който най-често е бил обвиняван в корупция, аз много внимавам в обвиненията си към всеки друг. Затова не искам да говоря за тях, че искат да се обогатяват, без да имам железни доказателства. По-скоро го правят, защото това е единственото нещо, от което разбират. Те трябва да демонстрират дейност, тъй като се провалят в управлението на бюджета. Това напрежение, което по време на мандата на ОДС се случваше в края на бюджетната година - натиск от страна на общините за допълнителни субсидии, при НДСВ се случва още сега. Те виждат, че ще се провалят с бюджета. Затова търсят някакъв ефектен ход, с който да покажат, че са големи финансисти, а и да докарат още малко пари - за тази година, за да има какво да преразпределят. В правителството на ОДС, когато се стигнеше до такъв натиск от бюджетната сфера за още пари, винаги имаше някакви резервни средства - от продажби на големи предприятия или от други операции, които позволяваха да се запушат тези дупки и да се успокои обстановката. Това правителство до момента няма нито една извършена приватизационна сделка. Няма никакви постъпления от нищо и затова те търсят от, една страна, да докарат някакви пари, без да мислят какъв ще бъде потенциалният ефект след пет-десет години. Което е липса на държавническо мислене в дългосрочен план. Това са хора, които са дошли за малко, които скоро ще си отидат и затова гледат сега да удържат. И от друга страна, разбира се, е PR-моментът, един вид "вижте какви отлични специалисти сме". Тъй като не могат да се оправят с бюджет и общини, могат да се оправят със замяна на еврооблигации, понеже това им е специалността. А и отвън има шанс да ги похвалят - в България никой няма да им ръкопляска, защото българите никога не ръкопляскат на правителството си, и да кажат "Ето, цял свят ни хвали, пък вие пак не сте доволни". Така че комбинацията от тези действия, според мен, обуславя начина, по който те избраха да работят. Това, което ме притеснява, е, че няма никаква яснота дали в дългосрочен план тази замяна на брейдиоблигациите с новите ще е по-добра за България. Докато нашето правителство беше на власт, непрекъснато имахме такива предложения от всички големи инвестиционни банки в света, включително и от Милен Велчев. Но Пламен Орешарски и Светослав Гаврийски определено бяха против, защото това поставяше в рисково положение възможностите на България да изплаща външния си дълг. Докато при брейдиоблигациите, колкото и да е сложен инструментът, колкото и "екзотичен", имаше яснота. Най-голямото напрежение трябваше да е тази година и следващата, оттам нататък започваше постепенно спадане. Вече сме на преодоляване на хребета на трудностите и изведнъж да кажеш "не, ще го направим иначе", е доста смело и рисковано. То може да изиграе лоша шега на България в бъдеще, но това естествено Милен Велчев не го интересува, тъй като тогава ще си е обратно в Лондон.

- Вашето мнение за идеята на икономическия екип на правителството, че държавата трябва да се управлява като фирма.

- Това е, бих казал, свръхопростенчески подход към управлението на една държава. Не са много примерите в историята, когато големи имена в корпоративното управление са ставали преди или след това големи държавници. Защото има една принципна разлика и тя е, че една фирма, независимо дали е дюкянче с един собственик или голяма мултинационална компания като "Кока-Кола", има една цел - да реализира печалба, което е записано и в нашия Търговски закон, и във всички търговски закони по света. Отговорността пред акционерите е да им донесеш в края на годината печалба. Ако не им носиш печалба, не си добър мениджър. Не можеш да застанеш пред акционерите и да кажеш: "Аз тази година ви докарах по-малко пари, но в замяна на това подобрих социалните условия в страната и намалих цените на нашето месо на пазара, за да бъде народът нахранен". Ще те уволнят и правилно - това не е работа на фирмата и акционерите не са благотворителна организация. Затова не може да има пряк паралел между управлението на фирмата и управлението на държавата. Разбира се, административните умения, това да можеш да управляваш хора, да можеш да направиш ефективна една структура, е положително. Но фундаментално, мисленето на политика и бизнесмена са различни. Политикът трябва непрекъснато да балансира между това, че, от една страна, държавата трябва да печели, да се развива, да расте благосъстоянието на населението като цяло, а от друга - че политиката е отговорност към този, който губи. Той е точно толкова гражданин на държавата, колкото и този, който печели. Така че грижата за неспособните да се справят по различни причини - пенсионери, инвалиди, безработни, е насъщната грижа на държавника. Не е възможно да се управлява държавата като фирма.

Следва

Българската литература

© 2002 Литературен форум