СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ПРОЧИТ

Евелина Иванова

Сегашното като спомен

Философия на спомена и опиянение от единението с всемира - това са двете основни линии, които плетат ядрото на новата поетична книга на Александър Маринов. Дълбоко осмислено и изживяно е битието в тези творби. Авторът е майстор на класическата рима и умело облича в нея възгледите си за живота. Съзнанието на поета е разтревожено от болката по неизживяното. Лирическият герой е човек, който ясно си дава сметка и за провалите, и за успехите. Той не само успява да балансира между тях, но дори да утвърди вярата си в красивото. Маринов владее добре чувството за ритъм и изтръгва от стиха стройно звучене. Той умее да се докосне до космичното сърце, без да губи усещането за уют от мъничкото свое човешко пространство. Природата в неговите стихове носи предвечни тайни, една изначална мистериозност. Тя е жива, сигурна стена срещу гнева и люлка на спомена. Там се завръщат обичаните от нас преселници в небитието, там се зараждат мечтите да направиш равносметка и да поемеш напред. Но преди това трябва да изречеш една вълшебна молитва за обич, една "Молитва за двама", без която сътворението на новия живот е невъзможно.