Литературен форум  

Брой 13 (497), 2.04.2002 - 8.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Любомир Милчев

NATURA NATURANS

В плод-зеленчука на bTV

 

В демократични времена българската TV-медиа разви бързо един спекуларен рефлекс (не дори характер), който обаче гузно се полуприкриваше в хипнозата на заклинанието "Фактите, такива каквито са". И на претенцията за действителност. Едничкият безспорен факт от онези, които били такива, каквито са, е единодушното споразумяване около една усредненост, която се емитира като статистическа квалификация за това какъв бил средният зрител. Т.н. "среден зрител" е най-голямата естественост в мониторинга на медиите. Той е саморасляк, който те са съзрели и спрямо него нагласят дозите на информацията. А всъщност не е ли средният зрител изкуствено растение, холограма на плевел, поникнал от облъчванията на мониторите. В мудния патос на усредняването телевизиите се копираха една друга за докарване на най- най-средното. Нова телевизия изсмука каквото можа от БНТ, а вTV и от двете, но с много повече пари. 7 дни, като най-жалка, служеше за междинна спирка на някой закъсал, останал без ефир хъш. Във взаимните препращания и оглеждания (впрочем speculum значи тъкмо огледало), поради американските стандарти именно в вTV лъсна, ей така, нещо, което ще нарека Плод-зеленчука на синтетичните естествености. Които са всъщност оестествени изкуствености.

 

Американизмът е изтъкан от предразсъдъчността на естествеността. Девизът му е "Оестествявай и владей". А също и "Виждали сме ги всякакви". Стратегията му е следната. Ще започна от нещо съвсем, съвсем простичко. Наскоро влязох в една детска градина и видях на стената табло с нарисувани зеленчуци. Морков и отдолу надпис "Морков". А както навремето казваше един мой приятел, винаги има хора, които си въобразяват, че ако едно морковче е поникнало, то е, за да го схрускат. И тъй вTV с набито око, пардон, монитор, съзря що е поникнало тук и там и го подреди в своя плод-зеленчук със следната рекомендация - тук е поникнала ей такава чушка, но ние ще я направим още по-голяма, още по-голяма... Със силикон, със силикон... А там е поникнала ей тая краставица - но ние я умеем още по-голяма, още по-голяма. Ами тоя домат? О' кей. Там нейде е и излъсканата до блясък Рокфелерова ябълка. От вас е всичко туй, при вас поникна, ний само му избрисахме праха. Йе-е-ес. Experience the new taste! Природата то наплоди... Яжте си го сами...

 

Каква е листата на саморасляците?

Нека да започнем с овощията на женската оправност. Не приемам упреци от феминистките, защото водещата сама е нарекла щоуто си "женско ток шоу". Тя като че казва: "Мъжете са свини, но ние ще се оправим и без тях! Сами..." Шоуто, разбира се, се казва "Искрено и лично". Обезпокоителна е ексхибицията на обезателната искреност и само-личност. Бъди искрен и самоличен! Винаги искрен, винаги готов! Рапорт даден, рапорт приет! Всяка сутрин. Като сутрешна проверка.

След туй иде злакът на мъжката политичност. Да набодеш колеца! Нали се сещате как големите американски бизнесмени си държат на вратата в офиса една мишена и като си дигнат краката на бюрото и си пийнат скоча, се целят оттам и все "В десетката"... Get up! Костюми Camel.

След мъжа и жената идат, разбира се, децата. "Споко". Натурализмите на тийнейджърите. Пейчица, графит, сленг, много гел и антиконформизъм, който след две-три години ще узрее в пълен конформизъм. Пък тогаз да видиш какви коли ще карат...

Това е телевизионната сценография на българското семейство в американската Grocery. Не сме споменали само шоуто на "нашите момчета, които успяха"- шоуто на Славчо, понеже вече писахме за него. Тук са и момченцата, които ни казват в рапритъм: "Хайде да поблъскаме заедно!" И двамата приличат на персонал в Макдоналдс и ни носят големия и безвкусен cheese burger на нашата безкрайна свадливост, която в своята възлюблена оестественост нарекохме "обществена дискусия".

Портрет на фамилията в интериор. А какъв е интериорът? "Сеизмограф", както сочи заглавието, най-натурално улавя най-натуралните трусове в обществените настроения. Новините и Репортерите трябва да покажат бързия рефлекс на една ултразвукова американска журналистика. А сутрешният блок - колко сме естествени. Гостите идат и водещите им се радват, радват. Макар че приемът в вTV може да се проследи технологично в "Огледала". Травестията на телевизионното присъствие. Вие идвате и ние ви стилизираме, за да се превърнете в телевизионна звезда. Докато се преработваме, си бридеме за глупостите от живота. Ти си дева, а аз съм скорпион, ах, колко е хубаво, че сме дева и скорпион. И какво по-естествено от това. "Иначе" безстрастно периферизира света на българската култура, но не като инаковост, а като пльоснато като порция кебапчета "все така". И човек си казва: "Все ми е тая за българската култура!"

 

Стигнахме до състезателните игри. Тук виждаме най-малкия Напальон на печелившо-губещия риск и Грамаданът на плюсовата Формула. Най-кретенските аранжименти на консумацията, във вид на поникнали от само себе си прахосмукачки, касетофони, коли и съдомиялни машини за домакините. Натуросъобразност на голямото и малкото.

"Другата България". Георги Тошев, който за много пари ходеше до музея на Армани, за да ни съобщи в "Дневник" най-баналното - колко била изчистена линията на стилиста, сега пътува за сметка на вTV. Застава пред "Света София" в Константинопол и казва "Това е "Света София", а аз съм аз". Винаги когато натурщикът застане някъде в чужбината, за да оповести, че това било "Другата България", аз си казвам: "Където и да отидеш, миличък, ще представляваш все-същата-България - онази, от която ни се повръща..."

За по-голяма естественост на естеството през екрана минават дакели и пиленца. "Най-смешните животни..." лекичко повдигат завесата за това доколко хуманитарен персонаж би бил интересен във ветеринарен смисъл. "Сладко отмъщение" е много сладко предаване. То е бутафорията на цялата професионализирано-американизирана телевизионерност, която постановява: "Всичко това става не защото е, а защото има камери да го снимат. Няма камера, няма действителност..." Както е известно, двете половини от снимката на Михнева (Ошанов) не се съединиха. Докато му дойде времето...

Напоследък вTV изплю камъчето на своя възглед за средния зрител. Това стана в новогодишната нощ. Той, дебеличък и плешивичък, с домашно плетено болерце и къса вратовръзка от Татово време, е попаднал вътре в емисията на телевизията. Дават го по телевизията, така да се каже, благодарение на техническа грешка. Дечицата му като натискат копчетата на дистанционното, го отпращат ту във филм, ту в Шоуто на Славчо, ту в "Иначе". Той и семейството му не могат да се начудят на туй страшно благодеяние. А тези, които го гледат, вероятно трябва да си кажат: "Дай боже всекиму такъв монтаж!" Накрая го изплюват обратно в семейството му, което чрез вживяване в тайнството на TV изпитва аристотелиански страх и очищение. Върхът беше също и поздравлението към зрителите. Чрез изтъркан компютърен трик, чрез който едно лице се превръща в друго, поздравлението бе изречено от всички лица на вTV по лествицата на старшинството, като накрая се стигна до самия Мърдок. Тук потреперахме от вълнение. Enjoy it! Алилуя, алилуя!

Българската литература

© 2002 Литературен форум