Литературен форум  

Брой 13 (497), 2.04.2002 - 8.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Марияна Фъркова

 

Сбогуване с Емил

Аз умрях в ръцете ти.
Неделя беше, късно вечерта,
сред тъмното присъствие на мрака
и без свидетели в нощта.
Палачът беше ти, а в мен плачът
се нижеше - гердан, на който ще увисна,
море, в което ще потъна,
и капки кръв, които ще се оттекат
по стълбите надолу.
Вървях пред теб, залитайки,
но все не падах,
не бе красива моята безпомощност,
           не бях красива, грозна бях,
и твоето оръжие, опряно на гърба ми,
макар и само дуло на празен пистолет,
отведе на разстрел душата ми
в мазето хладно
на твоята любов бездушна.
"От този арест няма връщане" -
разсече въздуха на две гласът ти,
обходи тъмните пространства по тавана,
застина в мен, във възел стегна
въжето грапаво на своите изречения,
отпусна се, в сразеното ми гърло
потъна, замълча.
Ключалката на мислите ми щракна,
сред мрак в затворническата килия
плъховете на раздялата се приближиха
и уморено въздухът излезе.
Палачът беше ти, а в мен плачът
се нижеше - гердан, на който ще увисна,
море, в което ще потъна,
и капки кръв, които се оттекоха
по стълбите надолу.


Късната есен

Умилква се нежно и ласкаво
късната есен в краката ни тъжни
и гладно облизва обувките
по пътя на свойта окръжност.
Обрала е вече цветята на думите
и зъзне в мъгли и пространства,
стиска се до спукване между зъбите,
не блудства в жълто тя и не пиянства.
Късната есен сковава ръцете ни -
в тъга се унасят голите клони...

И по твоите устни напукани
аз самичка душата си гоня.


Нощ

Нощта преди раздялата,
        начупена на късчета безсъния,
лежи разхвърляна навсякъде,
навсякъде се утаява и попива
във всички кътчета на стаята.
Отдалечаваш се умишлено
и перпендикулярна е
посоката на тръгването ти,
и винаги напрегнато си заминаваш
в нощта преди раздялата.
И после винаги започва
на ситни капки да вали -
да ме затваря и да ме завива -
дъжд зад прозорците
и дъжд в стаята.

Българската литература

© 2001 Литературен форум