Литературен форум  

Брой 13 (497), 2.04.2002 - 8.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мария Станкова

Кой уби българската култура?

Криминално разследване

 

Продължение от бр. 12

 

....

Не искам да кажа, че средствата за масова информация събориха социализма, защото е смешно. Искам да кажа, че нещо във връзките между основата и върха вече е било дефектно. Връзките са били дефектни. Дебело подчертавам това за връзките между власт и народ, защото и сега са нефелни. Но всичко по реда си.

Да се върнем на средствата за масова информация. Има един доклад от П. Груев за опазване на държавната тайна от средствата за масова информация. (Ново противоречие!)

Т. Стоянов пък е направил програма за развитие на БТ и БР до 1990 г. (Би било любопитно да се види колко хора от този период работят и днес в БНТ. Там май се сменят само директорите.)

Ив. Славков е дал своите предложения за "съветския петък".

Това всичкото става на 5 ноември 1974 г. От същата дата нататък инструкторите вече са със статут – "функции с проблемен и оперативен характер", което ще рече, че могат не само да дават мнение, а и да действат при необходимост.

Какво прави впечатление от прочетеното: явните противоречия, яката полицейска хватка и едно особено чувство на обърканост. Някой ще убива баба си и си подготвя алиби?

Променя се политиката на "Средства за масова информация". Само позитивна информация! Само победни, положителни данни! Само успехи!

Янчо Георгиев – зав. отдел СМИ на ЦК на БКП – много работлив среден кадър – предлага редакторите на средствата за масова информация да информират по-широко и редовно за дейността на градските партийни комитети, СГНС и другите столични институти. (Всяка вечер новините започваха и завършваха с др. Т. Живков. Къде бил, какво казал, кого приел, кого изпратил. Не е достатъчно за идейното възпитание на народа. Да видят хората как и другият среден кадър се мори в името на марксизма-ленинизма.)

Няма ефективна критика в печата – т.е. народът не вижда как средните кадри мируват, когато им се карат другите средни кадри. Да се покаже! Дайте на гражданите да си изплакнат очите!

Икономическата политика на партията да се отразява от комунисти. Защо? Защото икономистите са сухари, няма да придадат емоционална окраска на бюджетите. Ще вземат да изпляскат някакви сухи суми и хората с лист и молив в ръка ще вземат да си сметнат хала. (Както, например, става сега. Сядаш и смяташ, че доходът ти е 200 лв., а трябва да дадеш на държавата 550 лв. За живеене нищо не ти остава. Ами мри!) При социализма нямаше такъв негативизъм. Всички трябваше да мрем в името на идеята.

Предложенията на др. Янчо Георгиев завършват с препоръката: местните вестници да се държат под контрол. Никакви информации по места. Пешо бил Гинчето. Намесил се кварталният, разтървал ги и после дълго съветвал Пешо в районното. Дори и да е станало, а това не можеше да стане при социализма, не трябва да се отразява без разрешение от София. Защо, бе? Какво лошо, че Пешо смлатил Гинчето? Жена му е, може да си я бъхти. Лошото е друго, може да се разчуе, че Пешо не вярва вече в комунизма и като му е криво, и като няма на кого да си го изкара, блъска по Гинчето. Е това е.

Точно по този повод Янчо Георгиев предлага да се направи среща с журналистите. Темата на разговор да бъде – проблемите на социално-икономическото развитие в страната. Между редовете се чете, че трябва да се разбере защо народът не иска да работи? Дали защото му е омръзнало да бъде еднакво беден, или направо си му е през онази работа за социализъм и комунизъм? (Господата средни кадри, управляващи сега, трябва сериозно да се замислят дали като не пълнят вестниците с ужаси и отврати, няма да съкратят времето, в което на същия народ ще му стане през онази работа за демокрация и подобни? Също трябва да се помисли, че социализмът се задържа 45 години благодарение на "идеята" – здраво подкрепяна от полицията и обещанията за светло бъдеще. Сега никой не предлага единна идея, а полицията не може да се оправи със себе си. Преди няколко седмици видях клошар паднал на Петте кьошета. Затрупан с кашоните си. До него стоеше полицай и познайте какво правеше. Обаждаше се на "паяка" да дойде и да вдигне неправилно паркирала кола. За справка: услугата да ти вдигнат колата струва 35 лв. От вдигане на клошар пари не се предвиждат по закон.)

Марко Семов пък е назначен да отговаря за изданията на Института за пропаганда на марксизма-ленинизма и разпространението им по предложение на Л. Павлов.

Не ви ли прави впечатление, че много заповеди (предложения) се дават за кратко време. Работи се на няколко фронта. Назначават се само верни и проверени хора. Прилича на поведението на Пешо, когато решава да напусне Гинчето. Ама първо трябва да си даде нарежданията и да я стисне за врата още един път на тръгване.

Отново Янчо Георгиев докладва до Станко Тодоров във връзка със спуснато "от горе" решение за типови характеристики на работещите в средствата за масова информация. Явно решението е било посрещнато със сърдене, защото е намирисвало на ченгеджийница, но, от друга страна, добре е да се въведе на практика, за да се знае кой може да бъде журналист и кой не. А дори и да се сърдят другарите журналисти, няма да ги държи дълго, защото ако не приемат – остават без работа (и привилегии).

Типовите характеристики са бял кахър. Страшното идва от "острата реакция срещу нормативите за творческа дейност". Не го разбират това другарите журналисти. Цял народ може да работи на норма, да я изпълнява и преизпълнява. Цял народ може да гътне една петилетка за три години, а те не могат!

Янчо Георгиев е докладвал и на Ал. Лилов за създалия се конфуз.

Ал. Лилов отново е проявил бляскава находчивост: Да се спрат нормативите и да се проучи как се справят с този проблем в СССР. Обаче, щом не искат да работят на норма, веднага да се спре и прилагането на усъвършенстваните тарифи за авторски възнаграждения! Няма норма – няма пари. Комунизъм в действие!

Чета по-нататък и разбирам, че е отишъл доверен човек в отдел "Пропаганда" на ЦК на КПСС и е получил инструкции за справяне с проблема. Пустите руснаци! Станали евреи! Така направили, че техните журналисти хем работят като луди, хем, едва ли не, си плащат, за да работят! Молодци! И как го направили:

- Защо да се слагат нормативи на журналистите, когато може да им се намира непрекъснато работа: да осигуряват външни автори, да четат ръкописи, да навестяват кореспонденти в Далечния Север (за да знаят какво ги чака, ако много знаят!)

- Да се стимулират нископлатените и те, като усетят, че са харесвани, вместо да бягат на друга доходоносна работа, ще се скъсват от доноси и топене, за да се издигнат на по-високо стъпало. (Сега разбирам защо най-големите некадърници се поставят на най-отговорни постове и до ден днешен!)

- Нормативи в СССР се поставят само пред редовите творчески работници (ср. кадър) - редактори, репортери, коментатори, които са огромно мнозинство т.е. – те като си свършат нормата могат да решават кръстословици. Другите да бачкат, щото са малцинство.

- В СССР е въведена "нормата на приличието". Там не се допуска някой да се ояде пред очите на народа. Всички дебели средни кадри – марш към мъртвите сибирски полета! (Друго си е Сибир да ти е под носа.)

- Ако въпреки всичко другарите в България решат и оставят нормативите, това да не става с решение на министерствата, а да изглежда като инициатива по места. (Ако един ден работата се спече, да стане ясно на света, че това си е чисто натегачество на провинциалните средни кадри.)

- И най-важното! Периодично да се атестират журналистите и да се сключват само пробни договори. (Така всички ще живеят в страх, че утре може да останат на улицата.)

С две думи, на нашия човек съветските другари са му казали: "Оставете всички да се изяждат помежду си и им повтаряйте: "Ние сме с вас!"

Ето в това напрегнато време се преминава на петдневна работна седмица! Все си мисля, че не е заради империалистическите врагове. Струва ми се, че беше наложително, за да се забави малко навлизането в комунизма. Щото петилетките се изпълняваха за три години, щото нормите на работниците вместо за седмица се покриваха за три дни и защото, ако се кара с такива темпове, току-виж в понеделник всички осъмнали в комунизма! Стоят си в него, а там – нищо! И ще се наложи Великата Октомврийска революция да започне отначало. А това не е желателно. Враговете веднъж ги изтрепахме. Кого да трепем при втори опит?

Та да се върнем на прословутите почивни дни. Заради тях се е наложила промяна на програмната схема на радиото и телевизията. Защото "формирането на човека ще става под прякото влияние на БТ и БР". На какво да се наблегне:

- на повече празничност! (Новогодишните програми на БНТ са си еталон за празничност още от онези години);

- на ангажираната песен! ("Уиски с фъстъци и от време на време – бадеми");

- на пиринския фолклор! (Стига са пели "Чаше ломим. Руке ми кръваве!", когато се напият. Ето как попфолкът си дойде на място.)

- през двата почивни дни да не си почива населението, а да се възпитава идейно и естетически!

- да им се отпусне втора програма! В СССР имат осем! (Много се чудя дали програмната схема от 1975 г. не е в сила и днес с някои малки поправки. Само помислете колко кабелни оператори имаме днес и как въртят едни и същи филми по три и повече години. Дали пък целта не е да наизустим боклуците на американците, за да можем да преглъщаме по-леко нашите собствени?)

И тук, съвсем навреме, Ив. Славков прави предложение за среща между братските телевизии. Да се обмени опит, да се води еднаква линия на агитация и пропаганда. Добре ще е ние да сме домакини. Кое му е доброто? Ще се потрошат държавни пари за ядене и пиене. Ще се потрошат, но на домакините винаги се правят подаръци. Никой не ходи с празни ръце на гости. Ще оставят филми, идеи, предавания, ще дадат техника. Далаверка.

Следва

Българската литература

© 2002 Литературен форум