СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Мария Станкова

Мисли за душата, които не са музика

Излезе една нова книга. Книгата наистина е нова във всеки смисъл на думата. Нова е като форма, нова е като съдържание, нова е като жанр, може би, защото в нея се появява ново действащо лице. В книгата на Александър Божков "/Музика/ Мисли за душата" участва читателят. Авторът може съвсем спокойно да се смята за най-удовлетворен от пишещите. Той има възможността да общува непосредствено с четящите. Да чуваш гласовете на хора живи, предубедени, субективните мнения, личните нападки, всичко, което говорят помежду си... Това е ценно за всеки автор.

Трябва да се оцени смелостта на Ал. Божков и откритостта му. Трябва да се оцени и начинът му на мислене, и начинът му на изразяване.

За какво става въпрос?

В книгата са събрани статиите от вестник "Дневник". След всяка е въведена глава "Форум" - това са коментарите на читателите на вестника в Мрежата. Това са живите хора. Това са тези, които се вълнуват от живота си, от живота на страната си. Каквито и да са - негативни, критикарски, злонамерени - те са ценни по простата причина, че показват мислене.

Самите статии на Ал. Божков са написани в стил достоен. Четивни са, ясни и с добро чувство за хумор. Да. Може да се пише така за нещата, които стават в управлението. Да. Може да се говори ясно и разбираемо дори за мъглявите икономически и политически проблеми. Тук, съвсем естествено, се явява въпросът: защо хората на властта не говорят по този начин? Какво ги подвежда към демагогските речи? И защо извън нея те възвръщат човешката си грижовност, човешката си ангажираност?

Авторът дава отговор на тези въпроси. Разкрива с какво властта криви обслужващите я персонажи. И го прави откровено. Прави го не от позицията на обиден. Чудесна е статията "Новите очила на царя". Трябва да се прочете. Дава обяснение на явления, заседнали в политическото поведение от десетилетия.

Книгата "Мисли за душата" е направена много професионално. Личи й, че е обмисляна и перфектно подредена, без да създава чувство за преднамереност. На авторът пък му личи, че е умен човек и обществено ангажиран. Тази книга е просто другото лице на Александър Божков.