Литературен форум  

Брой 13 (497), 2.04.2002 - 8.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ПРОЧИТ

Соня Русева

Нужната опора

 

 

Кета Зоева. "Опорна точка". Изд. "Литературен форум". 2002Кета Зоева се представя отново на поетичната сцена. Отново формата е кратка, но не е хайку. От това стиховете не губят. Те са по-спокойни, по-есенни, по-съзерцателни. Съзерцанието е насочено навътре. Всичко, преминало през вътрешния поглед на поетесата от Нова Загора, излиза утихнало и смирено. Остава радостта от докосването на светлината. Непроменимо е възхищението към естествените неща.

Стиховете са като триизмерни образи. Остава усещането, че може да се надзърне зад стиха, могат да се разместят думите като перде на прозорец и да се види небето, реката, цвете - все вечни образи. Неизменни и неизбежни за поетесите. Като живота и смъртта. Неизхабими от постоянната им употреба, заради факта, че съществуват, въпреки претворяването.

Езикът, с който си служи Кета Зоева, е непретенциозен, непревзет. Тук няма напъни за философски обобщения и няма разтерзан лиричен герой. Просто стихове.

Друг е въпросът кой има нужда от поезия днес. Гимназистките вече не прегръщат раздърпани томчета със стиховете на вечните поети. Романтиката остава на хартия.

 

 

Българската литература

© 2002 Литературен форум