Литературен форум  

Брой 13 (497), 2.04.2002 - 8.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Симеон Смирнов

Кичибо

 

В полумрака на бар "Настроение", който се намира на полузатънтената и задънена улица "Джаз - 1930", се промъкна елегантната и нежна сянка на тазвечерното конферансие. Отмерените стъпки и плавните движения ненатрапчиво създаваха алюзията със сълзи, носени от вятъра върху сухи, разкъсани есенни листа. Черният пианист се завъртя, погледна през рамо и отпускайки пръстите си, остави последните ноти да придружат, сред леко осветените барокови маси и кубински пушек тъмночервения силует.

Кичибо! Същество от непознатия и далечен Изток, всяка сряда разказваше азиатски хип-хоп шеги за $ 5 на посърналия пиян-залян източноевропеец, сложил си "намордник", за да придобие прилежен джентълменски вид. Всички затаиха дъх, само движението на дима се улавяше от сензорите на ушните им миди. Кичибо отвори широко концентрираните си тъмни очи и с двете си фини ръце притисна студения метал на май-крофона до топлите си устни. Тази нощ тя бе решила да излезе извън програмата. Стъклената й уста се разтвори и нежен, топъл глас се разля в пространството...

- Това е историята на бог Индра, решил да преобърне планините, пресуши реките и докосне сърцето на Майка си, Земята, някъде дълбоко под литосферните вълни само и само за да види отражението на слънчевите лъчи върху пясъчния плаж!...

Индра току-що бе слязъл от 280 или 94 и с искряща усмивка, констатирайки блестящите възможности, които му откриваше настоящето и бъдещето, отвори със сребърния си ключ дървената врата на своя замък и бодро нахлу в него. Още неогледал се, лявата му ръка - диагонално разположена над десния му хълбок, закачи чашата с рибките и тя полетя като камък към жълтия под и... рибките изскочиха, а на него му се наложи да събира порцелановите парчета и да възстановява формата, а заедно с нея и формата на живота си, картина по картина, спомен след спомен...

Червена мъгла, много червена, а в нея две дълбоко прегърнати и непрестанно целуващи се глави. Мили докосвания. Неразделно голо сливане... Лека приглушена и отнасяща музика, занасяща го към следващия спомен...

Огън, ама отблизо огън, чува се неговото пращене, като на "Ората копата", толкова близо, че да те изгори! Той се превръща, като че ли изведнъж, но постепенно в харизматично разтворена огромна женска вагина! - раждаща вагина с много кръв, а от нея се появява с писък нежната главичка на нейната плът - бебенце заедно с пъпната му връв. Дишането му се ускорява, сърцето и пулсът му се усилват. Това е той, това е той, като малък, това си и ти, и ти, и ти!...

Индра летеше над пространството под себе си и го наблюдаваше заедно с белоглавия американски орел, който му правеше компания и бе негов въздушен гид.

И тогава си спомни първото слизане на Земята в реалността. Вървеше сред хора и търсеше хора. Какви хора ли?... От онези хора - ЖИВИТЕ хора! Нямаше ги. Не бе улучил момента и видя единствено "трупове". Какво разбира Индра от трупове ли, ами онова, което и вие. Всеки се е виждал в огледалото поне веднъж такъв! О-о-о, стига, не се вълнувайте, та нали му бяха Обещали, че тука на Земята е "Гранд купон, Партито на Веко, Погото на Галактиката"! Не беше! Жалко, защото той също като Малкия принц на Екзюпери мечтаеше да обиколи звездите, да им се нарадва, да дойде пак и започвайки от стария чичо Милан, който живееше един етаж под него, всяка вечер вглеждащ се в небето със своя бинокъл, да разкаже за светлината там - отвъд нас!

Реши, че да си космичен трубадур-депресант не е актуално и с размах на божествените си ноги отиде до едно замуано, крайъглено, софийско масле, където братлетата Вишну и Шива льокаха бира "Изида" и махмурлийски се гъбаркаха и надпяваха подобно на родопски хубавици със света и със самите себе си.

Индра хвана с божествената си десница шийката на "Изида" и се опита да духне и да произведе астрален звук, показващ музикалната инфантилност на двамата му "колеги". Но не успя от първия път и бохемът Шива го погледна с хитрия си набол поглед под вежди и произнесе вълшебните реплики, които едно време отваряха пещери като Сезам и покои като тези на Месалина.

- Духай, бате, духай! Ако искаш да "чуеш" нещо! - И мощен пиянски, неуравновесен смях избухна в Космоса.

А Индра, вместо да духа, го издухаха в следващия порцеланов спомен.

Минали бяха повече от 5 мин., а Кичибо още стоеше отгоре и разказваше врели-некипели митове и никой не я бе свалил от там. Невероятен успех, защото това бяха първите 5 мин. в живота й, когато тя разказваше свободно това, което искаше. Прошари поглед между публиката за няколко секунди и интуицията й долови подканващите мисли на тези самотни и преждевременно състарили се, но красиви навремето си странници. Негърът неволно докосна клавиша със златното копче на ръкавела си в долна тоналност, приглушено подкани дългите й мигли да се слеят с черните й клепачи и тя, потъвайки със затворени очи в ритъма на тишината, дълбоко, дълбоко в копринените клетки на мозъка си почувства белезите, които бе оставило руното на Индра...

Наистина Индра нямаше определен блян, но за сметка на това имаше неговия символ - едно езеро край едни заснежени далечни планини, за чийто обитател хорската мълва със средния си пръст сочеше дивите самодиви.

Това езеро си бе чисто физически и статистически едно момиче. Запознал се с него по "неведомите пътища господни" на IX планетарно божествено ниво. Оттогава досега с известни драматични прекъсвания, но с емоционално-романтични компенсации, той успяваше да я види почти, след или малко преди 367-ата обиколка на земния картоф. Защо го правеше? Замисли се... Правеше го, защото е жив, нямаше друго обяснение. Дори и утре да има велика октомврийска религиозна революция и той да бъде свален от пантеона на мнимите божества, щеше да продължи да го прави...

Този път срещата се състоя между него и нея в квадратчето от календара, оградено с червено Х. На същия ден, следващия месец тя имаше рожден ден. Той не знаеше. На излизане от мястото на събитието тя видя гердан от дървени черни мъниста. Той й го подари за рождения ден, нищо че бе преждевременно. Тя придоби невинно, искрящо изражение... Беше спокоен, щастлив, доволен поне за един кратък миг, от този красив, изпълнен с мимолетни милионни светлинки тъмен човешки свят.

Индра, или онова, което бе останало от божеството, стоеше пред бялата рамка на прозореца и наблюдаваше танцуващите сенки на нощта, които се разминаваха по спираловидно-магистралния път и се ориентираха към поредния земен "Гранд купон". Хвърли няколко мисли за фобиите от огън на къпещ се под обилната струя на душа човек, отпи от жълтата лимонада пред себе си и се разтвори на малки прашинки в нея... Секунда и 33 стотни след това една чувствителна, небрежна ръка хвана чашата и пивна от нея... Остатъка остави за другите...

Кичибо стоеше, отразявайки се в зениците на своята "ВИП" публика. Тъмночервеният й силует напомняше за разцъфнала хризантема сред бароковия стил и кубински пушек.

Пое дъх! Бе 12 без 5 минути.

Сега бе моментът да изчезне, без никой да я забележи. Изниза се през задния вход. Ръмеше и хладни капки се стекоха по топлото й лице, увличайки със себе си дискретния й грим. Тръгна с приведена глава, но с грациозна походка на изток, тъй като на запад улица "Джаз-1930" бе задънена. Звукът от токчетата й се сливаше с падащите есенни листа и с изоставящата я музика на бар "Настроение". Усмихна се. Едно бяло такси спря до нея. Тя се качи. В предното огледало тя видя негъра, усмихвайки се да й маха с насълзени черни очи. Сбогуваше се с нея. На светещата табела на таксито с големи букви под формата на електронни сърца пишеше: "КЪМ РАЯ"!...

Българската литература

© 2001 Литературен форум