Литературен форум  

Брой 13 (497), 2.04.2002 - 8.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ПИСАТЕЛИ-САМОУБИЙЦИ

Противниците на Дявола

 

Мари-Жан-Антуан-Никола де КондорсеЧовечеството може да се гордее с този род писатели-самоубийци. През ХХ век те не са малко, тъй като тоталитарните режими се отличават с извънредна мнителност по отношение на всички прояви на творческа и политическа независимост.

Един автор - Егон Фридел (1878-1938) се самоубил, за да избегне неминуемия си арест. Той се хвърлил от прозореца на виенската си квартира, докато по стълбите вече се чували есесовските ботуши. Друг - като Мено тер Браяк (1902-1940), наричан "съвестта на холандската литература", се нагълтал с отрова в деня, в който германските войски навлезли в Холандия.

Сред руските писатели няма как да не си спомним за Николай Дементиев (1907-1935). Според популярната версия Дементиев се е хвърлил от прозореца в отказа си да стане доносник. Спасителният прозорец, мистичният авариен изход към другия свят, е измъквал от тежка ситуация мнозина, които са предпочитали да умрат, отколкото да капитулират. Не случайно има решетки пред стъклата на кабинетите на следователите. А в болниците стъклата са обикновени, от което се и възползвал Галактион Табидзе. Възрастният поет се хвърлил и паднал на асфалта, точно пред краката на мъчителите си, които настоявали да подпише писмо, позорящо Пастернак.

В най-мрачния период от брежневската епоха се самоубива Иля Габай (1935-1973), сломен от отстъпничеството на своите съмишленици - тече процесът, на който публично си сипят пепел по главите доскорошните му приятели.

Имало е, разбира се, и хора, загинали заедно с политическа сила или партия. Френският драматург Себастиян Шамфор (1741-1794) не се разбирал със съратниците си от якобинската партия и, изправяйки се пред заплахата от арест, не пожелал да умира на гилотината - избрал доброволната смърт на свободен човек.

Истински тъжна е историята на един друг републиканец - прекрасния по душа маркиз Кондорсе (1743-1794). Блестящият енциклопедист, още млад приет за член на Академията, се борел за свобода и равенство, срещу терора и кръвопролитията. След поражението на умерено жирондистката партия, към която принадлежал Кондорсе, му се налага да се крие от полицията. До края на живота си маркизът не се разделил с том на Омир. Заради него и умрял. Местните патриоти се усъмнили в учената книжка, по която разпознали "аристократа" и незабавно го изпратили в затвора, където на философа не му оставало нищо друго, освен да се отрови.

Българската литература

© 2002 Литературен форум