СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Вечната любовна лирика

Сафо

Любов

Бог блажен за мен е оня, който
редом с теб седи и говори с тебе,
твоя сладък глас и смеха ти кръшен
                       слуша отблизо.

Ах, сега дъхът ми в гърдите спира...
Щом те взорът мой закопнял съгледа,
секва в миг гласът ми, сподавен в немощ
                        звук да пророни.

И езикът вече скован засъхва,
знойни струйки в жилите буйно бият,
мрак дълбок очите забулва. Чувам
                        тътен в ушите.

Ледна пот избива по всички пори,
тръпки остри цялото тяло кършат.
Аз посървам както трева, бледнея
                        и отмалявам.

Превод: Георги Батаклиев

Бо Цзюй-и

Ропот

***
Ядна ставам:
  чичопей подсвирква.
Скръбна лягам:
  спят по две гугутки.
Аз не мога
  през април без тебе.
Знам, че само 
цели нощи плача.

***
В походите
  крачиш без почивка.
Тежко е
  без тебе да си лягам.
В боевете
  вече си отслабнал.
Ших ти риза -
  тя широка стана.

Превод: Григор Ленков

Соломон

Из "Песен на песните"

- Като ябълково дърво сред гората
е моят възлюблен между момците.
Седнах под сянката на тоя, когото желаех -
Плодът му е сладък за моето гърло.
Той ме заведе във винната изба
и у мене всели любовта.
Утешете ме със цветя,
Подкрепете ме с ябълки:
аз линея от обич.

Лявата му ръка е под главата ми,
дясната му ръка ме обгръща.

Превод: Владимир Свинтила

Микеланджело Буонароти

Не съществува в скулптора представа,
Невъплотима в мрамора: ръката
така изрязва образи в скалата,
когато на духа се подчинява.

И ти, жена божествена, лукава,
подобно мрамор криеш в теб самата
и щастие, и скръб, но не успява
изкуството да подчини у теб творбата.

Ни любовта, ни твойта красота -
ни като камък твърдото презрение -
виня за неуспеха, - ни резеца твърд.

Ти криеш в себе си живота и смъртта!
Вина аз виждам в низшия си гений -
от тебе той извайва само смърт!

Превод: Владимир Свинтила