Литературен форум  

Брой 16 (500), 23.04.2002 - 29.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Болежка на редактора

Уж имаме лични лекари

 

Добре, де. Нали си плащаме здравните осигуровки. Нали си имаме лични лекари. Нали в това беше цялата далавера на здравната реформа. Защо в петък ми се случва да потърся услугите на своето джипи и въпросното да е в неизвестност? Грип някакъв, кашлям. Диалогът е следният:

- Добър ден, сестра. Търся доктор Иванов.

- Доктор Иванов днес няма да дойде на работа.

- И защо така? Случило ли се е нещо?

- Не каза.

- Кога ще се върне?

- Не знам.

Отвън в чакалнята успявам от една закъсала пациентка на доктор Иванов да узная номера на мобилния му телефон.

Звъня цял ден. Никой.

Едно време, помня, на джипитата раздаваха безплатни пейджъри. Да няма празно. Да могат пациентите и в три през нощта да се обадят на своя лекар и той да дойде.

Питам сестрата: "А ако ми се случеше инфаркт?" Тя ме гледа и повтаря като робот: "Доктор Иванов отсъства".

Посред нощ откривам доктор Иванов. Извинявам се, естествено, той ме пита какво ми е и заключава: "Чист случай на туберкулоза".

Ама как, докторе, казвам, сигурен ли сте. Абсолютно, отвръща той. И допълва: "Елате другия четвъртък да ви пратя на изследвания".

Спя спокойно.

Какво прави в случая заетият (и заможен) човек? Отива в платена клиника, където го преглеждат на секундата, поставят му съответната диагноза и му предписват нужните лекарства.

Да, обаче не е справедливо. Защото, повтарям, аз плащам за това да получа елементарни здравни услуги.

Баща ми не вярва, като му казвам, че след като всички ние - 30-35-годишните, се изнесем от България няма откъде да му се вземе пенсията. Смее се. На мен не ми е до смях като си помисля, че ако това стане, кой ще ми върне с години внасяните осигуровки за здравно обслужване и социални грижи. Тъй като не съм получила нито едното, нито другото.

Българската литература

© 2002 Литературен форум