Литературен форум  

Брой 16 (500), 23.04.2002 - 29.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иван Иванов

Захарий и жените

 

Продължение от бр. 15 

По повод представянето на Вазовата драма "Руска" Захари Стоянов подлага на остра критика моменти от съдържанието й, а и самия образ на главната героиня, в който вижда сериозно отдалечаване от действителността, грубата робска действителност. Несъответстващата на тази среда интимност, чужда на българската женска душевност, е изобразена в тази драма, според него.

З. Стоянов вижда в този начин на "художествено представяне" като цяло "най-опасната вредна школа", и то, "защото нищо не разваля младите хора, както притворната чувствителност, надутата възвишеност и фразьорското направление. Такава поезия прави хората призраци, като закрива от очите им с мъглява фразеология живата действителност."

"Обикновено любовниците в литературните драми (...) са най-безцветните (...) най-скучните. Те са просто кукли, които говорят". И по-нататък: "Защо глупци любовници в нашите драми? Затова защото авторите им без тях не можат да изобразят (...) никакво съдържание. Те не можат да направят ни люде, ни общество."

В записките по съчинения на забележителни мислители, поместени в книга, съставител на която е Й. Палежев, на няколко места срещаме откъси, отнасящи се за жената, нейната свобода, място в обществото, за женската интимност, дори за проституцията и обществото. От записаното се вижда, че З. Стоянов е привърженик на идеята за ограничената роля на жената в обществения живот, но в същото време клони към едно по-либерално отношение, като посочва примери за прояви на забележителни способности на жени в обществения живот.

"Ако жената е равна на мъжа, когато тоя, последният удовлетворява своите страсти, защо тя да няма същата свобода? И тя не е ли човек?" За деликатния въпрос по половите отношения е наистина радикално мислене, като се имат предвид традиционните предубеждения в тогавашното българско общество! Намира израз и недоумението от отношението към изневерилата жена: "Ами нещастната жена, която повече трябва да съблюдава религиозните закони, тя в какво положение се намира? Тя ще се презре от мало и голямо, както и бедните курви и всеки ще хване да я гледа с лошо око, като престъпница и злодейка".

Но З. Стоянов никога не разглежда стеснено каквито и да било явления. Тъкмо поради това той по особен начин оценява женската проституция. "Как трябва да гледаме на курвите?" - пита той. И отговаря: "Тия трябва да не се преценяват като най-добра и неоценена временна замена в настоящите недобри обществени порядки. Какво биха направили хората, ако да ги нямаше тях на света - щяха да водят най-противоестествен живот. Ето защо човечеството наместо презрение, високо трябва да оцени тези нещастни същества, източник на нашите полови наслаждения. Всичко това е произлязло от лъжовния нравствен кодекс. Който не е запознат със законите на природата, той само няма да се съгласи с нас. Нейните закони и инстинкти никой път не могат да бъдат удавени."

Изпада се в парадоксалното положение две противоположни твърдения да са верни?! И ако е така, каква е причината? Всъщност З. Стоянов отговаря как трябва да се гледа на проститутките (курвите). Значи, не самото това явление за тези порядки, а нещо друго извън тях е причина за самото това явление. По-ясно казано: несъвършенството на етапа на развитието на обществото изисква дадени явления и тяхната необходимост, признаването им или осъждането им са социално детерминирани.

...Да се извлече подробен отговор за женската интимност от всичко, което в писмен вид е казал Захари Стоянов, е невъзможно. Съвременните изследвания не бива да отиват по-далече от казаното от автора и ако все пак отиват, трябва да са като едно досъздаване.

Българската литература

© 2002 Литературен форум