Литературен форум  

Брой 16 (500), 23.04.2002 - 29.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ПРОЧИТ

Мария Станкова

Отново. И отново

 

Джузепе Марков, "Характери". Добрич, 2001Джузепе Марков се представя на читателите си с нова книга. Още в увода към нея авторът подчертава, че е провокиран от Теофраст и неговите "Характери". Темата е вечна. Човешката природа всъщност е най-неразгадаемото проявление на тази планета. Оказва се, че нито цивилизацията, нито научно-техническият прогрес, нито дори битът, могат да променят човешките характери. Отделните образи са носители на самите себе си. За разлика от Теофраст, който търси проява на характерите във философски аспект, Джузепе Марков разказва съвсем обичайни на пръв поглед истории от сегашното ни ежедневие. Характерите проявяват своята същност при всякакви обстоятелства. Въпреки че авторът смята, че са променени под влияние на времето. Извадено на показ, злото в нас може да предизвика смях, но може и да ни накара да се замислим. Най-добре би било да се променим поне малко, но това е почти невъзможно. Всеки изгражда себе си според нуждите си. Всеки се нуждае от определено поведение и независимо дали то се приема от околните, или не, той се чувства защитен с него.

Джузепе Марков в книгата си "Характери" е намерил по-вярното звучене от Теофраст. Разположени сред обичайното, характерите се очертават много по-ярко, обосновават се и се доказват.

Авторът потвърждава старата истина, че всеки има две лица, че всеки има тъмна половина и че нравите ни не са се променили от времето преди Потопа до ден днешен.

Българската литература

© 2002 Литературен форум