Литературен форум  

Брой 16 (500), 23.04.2002 - 29.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Петър Балабанов

Процесът в Хага - от Нюрнберг до Лайпциг

 

Световните масмедии, които преливаха от информация за всеки детайл от бомбардировките над Югославия, станаха подозрително мълчаливи, когато дойде ред да бъде съден "главният виновник" (според тях). По време на кризата те с упоение тръбяха колко бутилки ракия пие Милошевич и колко милиона долара се предполага, че има в тайните му банкови сметки, а днес срамежливо с половин уста признават, че процесът в Хага не върви по план.

Всъщност в хода на съдебното дирене и първите заседания на процеса от обвинение към бившия югопрезидент той се превърна в обвинение към цялата самообявила се за демократическа общност.

В какво може да бъде обвинен държавният глава на суверенна Югославия - че отказа ултиматума на Мадлин Олбрайт, че не се съгласи с терористите от АОК, че не се подчини на външния натиск? Защото прословутите масови гробове се оказаха измислица, потиснатите албанци се оказаха далеч от образа на нещастни роби, етническата нетърпимост след окупирането на Косово не бе преодоляна - дори напротив. Всъщност албанските екстремисти само пет години бяха "борци за свобода". Достатъчно е само да споменем закъснялото признание на бившия американски президент Бил Клинтън, че операцията срещу Югославия беше грешка. Логично е светът, а и съдът да се запитат дали за грешката на американския президент трябва да отговаря югославският.

Самоотвержената прокурорка Карла дел Понте приложи максимум усилия, рекетира финансово и политически новото демократично правителство на Югославия само и само да получи Милошевич като подсъдим. За да се види веднага, че няма доказателства срещу него. Нещо повече - според мнозина известни юристи самият трибунал използва методи, които са недопустими според юридическите принципи, приети за меродавни в наши дни. Нито един нормален съд не би приел за доказателство монтирани телевизионни предавания и незаконно подслушани разговори - още повече когато оригиналите произхождат от организация, известна с фалшификациите си. Нито един съвременен съд не може да си позволи да държи в затвора човек, който не е доказано виновен. Дори гангстерите на Запад (да не говорим за българската практика) излизат на свобода под гаранция, докато се установи трябва ли да отговарят пред закона за деянията си. Замисленият като академична съдебна процедура процес бързо започва да придобива чертите на водевил с черен хумор или, което е още по-лошо, на политическа разправа в класическия стил на печално известният сталински слуга Вишински.

Неслучайно се потули искането на Милошевич да бъдат призовани като свидетели видни западни политици, които, ползвайки се от привилегиите на безотговорната власт, поучаваха, нареждаха, обясняваха колко лош човек е той. Очи в очи пред свидетели, те просто няма какво да кажат, освен да признаят, че са лъгали народите си и света в името на лични користни сметки. Не е случайно и мълчанието на съда за искането на ред известни личности да свидетелстват в полза на обвиняемия. Защото всички ги е страх от публичното обявяване на иначе общоизвестни факти, които качествено ще променят основната идея на трибунала. Едно е да съдиш кръвожадни великосърби, друго е да съдиш хора, защитавали се от чужди терористи и платени наемници.

Според някои надути авторитети процесът срещу Милошевич в Хага трябваше да стане повторение на Нюрнбергския. Има всички изгледи обаче той да се превърне в подобие на Лайпцигския. Защото генералите, наредили да се използват бомби с обеднен уран, офицерите, одобрили разстрела на мирни жители, политиците, лъгали света, нямат моралното и юридическото право да бъдат обвинители. Те вече са получили своята оценка от много по-висок орган - историята. Пред нея не вървят номера на адвокати и демагогия с високите идеали. Пред нея фалшифицираните телевизионни репортажи и шоу в оперетен стил не са доказателства. След процеса в Хага, както и да завърши той формално, за Милошевич ще важи казаното от друг виден политик - "Вие можете да ме осъдите, но историята ще ме оправдае".

 

"Райнишер Меркур" предлага интересна публикация на тема Косово. Балканите привличат вниманието на световната общественост, само ако тече кръв - пише Елизабет Понд в обширен репортаж от Прищина. В Косово обаче под ръководството на извънредния пълномощник на ООН Михаел Щайнер изграждането на демократични структури успешно напредва, а никой не иска да забележи това, констатира авторката. Е, около парламентарните избори албанци от разни конкуриращи се паравоенни групировки убили 23-ма функционери на Либерално-демократическата партия на президента Ругова, но новото според авторката е, че имало публично отвращение от тези междуособици. Три години след войната протекторатът Косово е на път към сравнително стабилен демократичен ред - констатира оптимистично Елизабет Понд.

Агенция Балкан

Българската литература

© 2002 Литературен форум