Литературен форум  

Брой 16 (500), 23.04.2002 - 29.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Розалия Ликова

Естетика на пространството

 

Рада Панчовска.  "Анонимният успех". Изд. "Стигмати", 2001Воювайки срещу духовната леност на лесните чувства и художествени стереотипи, Панчовска се стреми към поетика, насочена срещу външното, срещу привидните ценности и кухи пози на показността, към "изискана сдържаност" и трудно самоотричане, към красота, която е законспирирана в самите неща. Красивото, чудесното не е нито в евтините ефекти, нито в рутинните форми на художествеността, а в нещата на всекидневния живот и природата. Съчетанието на чудното и незначителното, на обикновеното и недосегаемото води до естетическо изравняване на различните нива и стойности, до превъплъщения на предмета в "Непоносимо чудо" ("Свидетелства"). Чудото е в обикновеното и незначителното, в това съчетание между тревичката, която се припича, и синевата, в тая съизмеримост на дълбокото и чудесното като част от самото съществуване.

Трансформация и преосмисляне говорят за духовните усилия и напрежения в тези стихове. Преобръщането на пластовете лежи в преосмислянето на представата за героичното ("Смелчакът"). В сблъсъка на псевдологичното и дълбоко рационалното, на естественото и привидното се ражда актуалният сатиричен нерв на много от тези стихотворения. Така в критиката на грубия прагматизъм и изкривени морални ценности ("Намеса", "Полагането", "Ветропоказател") се очертават проблемите за псевдотворчество и псевдотворци ("Чудни работи"), за духовната мимикрия, а интелектуалното проникновение заостря актуалния сатиричен нерв на творбите.

Съчетанието на чудното и незначителното, на обикновеното и недосегаемото, на логична яснота, простота и трансформативност насочва към явленията като източник на красивото, към съществуванието като върховната ценност ("Свидетелства", "Спомен за утре", "Домашният бог" и др.). Илюстрация на тоя двоен подход към обикновеното като необикновено, към естетическото утвърждаване на съществуването и погледът на интелектуалното отстранение, на пределна близост и гледане отстрани, е стихотворението "Ще". То е изградено от две части - едната, която започва със стиха: "Ще повървя сред този малък ден" и глаголи, изразяващи движение, усещане и гледане - и една друга, която съдържа сблъсък между едно утвърждаване и едно контрапунктно "но":

Ще добавя, че аз си харесвам

        планетата,

но се чувствам съвсем

като извънземна.

Съчетанието на безцелна красота, любуването на битието като върховна цел и смисъл в самото себе си и една интелектуална дистанция, съпровождана с шеговита ирония, говори за двойна перспектива, когато художествената простота излиза вън от своята елементарност, когато поетиката на сетивното се превръща в поетика на съвременния синтез, а поезията става поезия на сгъстяването и премълчаването, на простота и пожертвани връзки и логични звена.

Потърсим ли корените на тази поезия на конкретност и сдържана емоционалност, ще ги открием в патоса на антитрадиционността, на отрицание на описателността и миметизма, в преодолените причинно-следствени вериги. Особеностите на тази поезия се крият в трансформирането на сетивността и в създаването на непрекъснато нови ъгли на виждане, които водят своята игра едновременно на равнището на конкретността и на интелектуалната дистанция. Размяната на местата на субект и обект, на победителя и победения, съчетанието на "хигиената на ума" с "културата на чувствата" ("Диктатурата на интелекта"), играта на "Разиграване на вариантите" говорят за безбройни съчетавания на всекидневното и разнопосочното, на случайното и възможното, за срещите между завършеност и многовариантност, за свободна игра между конкретното и трансцендентното ("Гледката", "Стаята").

Двойната среща на тази поезия с конкретно-всекидневното и с трансформациите на интелектуалното начало е едно сбогуване с емоционалната инфантилност и един сериозен опит да се постигне простотата по пътя на съвременни смислови промени и синтези. Допирайки се до материалността на явлението, Панчовска постига свое виждане на художествената конкретност и на нейните естетически синтези.

Българската литература

© 2002 Литературен форум