Литературен форум  

Брой 16 (500), 23.04.2002 - 29.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Росен Милев

За германските ни културноисторически корени

Панорамен обзор и някои допълнения

 

Нов прочит на историята ни в европейски контекст

 

VulfilaСерията от публикации в "Литературен форум", посветени на Вулфила и готските ни етнокултурни корени, следваше в продължение на два месеца максимата да бъде европейска по смисъл и по дух.

По смисъл, защото показа пред културната ни общественост нашата ранна културноисторическа, дори етническа взаимосвързаност със западноевропейския свят, по едни или други причини и стечения на обстоятелства премълчавана или пренебрегвана досега. По дух, защото студиите изразиха комплексен, многопластов поглед към културно-историческото ни минало. За разлика от подобни дискусии по глобални въпроси на българската история, в които например се водят странни за днешното съвремие спорове, кой елемент е "по-определящ" в етнокултурния ни генезис - славянският или прабългарският, обръщането към готските ни корени имаше една далеч по-прагматична и по-реалистична цел - да покаже и докаже, че наред със славянското, прабългарското и тракийското начало в нашата народност непременно трябва да забележим и оценим по достойнство и германското, готското.

Вече известни и нови археологически открития (показани в документалната поредица на германската обществена телевизия ZDF "Sturm auf Europa" на 10.03.2002 г.) датират първите значими съприкосновения и взаимодействия между траки и германи още през I век пр. Хр. Тогава германското племе кимбери (Kimbern), населяващо днешна Дания и осъществило в продължение на около 20 години преселнически поход от над 7000 км, е било и по нашите земи, като е изградило интензивен контакт с траките. Сребърен котел (т. нар. Gundesdruckkessel), открит до гр. Бормозе (Дания) и напомнящ още на пръв поглед познатите ни съдове от тракийските съкровища, документира според датския археолог Флемин Каул изключително за епохата си трако-германско взаимодействие. На импозантния, тежащ над 10 кг съд, барелефно, в сменяща се последователност са изобразени тракийски и германски божества, сакрални знаци, войни! Явно съдът е бил предназначен за съвместна употреба на германски и тракийски първенци и вождове и говори недвусмислено не само за отлично разбирателство, но и илюстрира непознато за онези времена интеркултурно взаимопроникване дори и в сферата на религиозната култура. Подобна интеркултурна символика рядко ще открием и в по-късни, уж далеч по-просветени и предполагащи трансетнична комуникация епохи. Ако вземем предвид този уникален исторически паметник на германско-тракийското взаимодействие от I век пр. Хр. и стигнем до най-новите открития на нашата археология (Л. Вагалински), документиращи германско присъствие у нас чак до VII в. сл. Хр., ще се убедим, че толкова дълготрайна традиция и многовековна следа заслужава от страна на нашата наука мобилизиране на време и енергия, отговарящи на вече осъществени подобни усилия при проучването на тракийските, прабългарските и славянските ни корени.

Разбира се, ние сме още в началото на един дългосрочен научноизследователски и публицистичен проект и това са първите стъпки към неговото реализиране. Форумът е открит към всички заинтересувани специалисти от различните области на познанието, той и занапред ще търси интердисциплинарност и транснационалност в конкретиката и в общия си смисъл. Стремлението ни е, в публичното пространство темата да бъде поднесена (нека го приемем и шеговито) и в "готски стил" - ясно, прегледно, разбираемо и в същото време категорично, без излишна наукообразност, самоцелни дълбокомислия и интелектуална претенциозност.

 

Част от европейска дискусия

 

Седмици след първата публикация в "Литературен форум" - по едно приятно, и, както се оказа, навременно съвпадение - същата тема подеха водещи западноевропейски медии като "The Times Literary Supplement" (15.03.2002 г.) и ZDF (документална поредица, започнала на 10.03.2002 г.), а също така и "National Geographic" (в мартенския му брой). Защо готите се оказаха толкова актуални за съвременна Европа? Ако проследим международната дискусия, ще забележим как всички автори подчертават тяхното универсално присъствие във формирането на голяма част от нациите, които днес са на път да осъществят нов етап в осъществяването на общоевропейския обединителен проект. Чрез готските корени, съществували винаги, но едва сега осмислени в по-широк медиен план, в европейското самосъзнание се релативира една отдавна натрапена "демаркационна линия" - между т. нар. романска Европа (Италия, Франция, Испания, Португалия и др.), от една страна, и т. нар. англосаксонска Европа (Германия, Австрия, Великобритания, скандинавските страни и др.), от друга. Това деление е най-вече по езиков принцип и като всяко деление е условно, макар и да беше допълнително затвърдено по-късно отчасти и от католическо-протестантските противоборства в продължение на столетия. Днес Европа, в търсене на своите общи културноисторически корени в преодоляването и на този разделителен знак, не можеше наред с традиционното преподчертаване на ценностите, наследени и доразвити от Древна Елада и Древен Рим да не преоткрие и общите си готски предци. А те по традиция са били от особено значение за народообразуването и самосъзнанието от двете страни на романо-англосаксонската "линия": Хабсбургите винаги са определяли своята империя като наследник на готските кралства (с което са обяснявали нейната "разпръснатост" в Европа). Затова Австрия и до голяма степен Германия и днес отдават особено значение на готското културноисторическо минало. В герба на Швеция средната корона символизира "готското кралство", в Италия, Франция и Испания, където в ранното средновековие в продължение на десетилетия, дори столетия съществуват готски кралства, тези етнокултурни корени винаги са били зачитани. Особено изразена е традицията днес в Испания, където "чистокръвните испанци" често, макар и самоиронично, се определят като "годос", т. е. като готи1. И ето че тази пъстра западноевропейска етнокултурна фамилия има свои недотам далечни роднини и на Балканите, в лицето на нас, българите.

Няколко столетия готско присъствие по нашите земи не са останали, както вече беше подчертано, без следа в етнокултурния ни генезис. Безспорно и това е една от причините съвременният българин в своята ДНК да е точно толкова европеец, колкото французинът, испанецът, италианецът. За подобно съвпадение при компютърен анализ на генетичния материал беше съобщено на проведената преди два месеца в София научна конференция на Института за древни цивилизации за древната българска цивилизация.

Готската тема е интересна за западноевропейските медии, както личи, и по друга причина - предстои приемането на много страни от Източна Европа в Европейския съюз, макар и в средносрочен план. В очите на някои среди на Запад това изглежда почти като "готско нашествие", макар и по мирен път. Медийната дискусия чертае, макар и съвсем деликатно, паралел с далечното историческо минало. И тогава е имало страхове, сътресения, притеснения, но благодарение на готската и изобщо на германската "вълна" тогавашна Европа се е обновила, обогатила, дори съхранила, макар и в нов вид и смисъл.

Готите, както знаем, са били ариани, но за разлика от по-късни "ереси", като богомили, катари и др., на арианството е чужд агресивният, радикално отричащ тон спрямо официалната доктрина, както и обратно - тя търси и постига диалога и единението с тях до голяма степен в хармония и разбирателство. Знаков в това отношение е Третият църковен събор в Толедо през 589 г., на който духовниците ариани направо са приети в лоното на официалната църква с всички почести, като са запазени сановете и дори върховенството над епархиите им. А арианският ритуал, както пише и проф. Емилия Стайчева, и до днес отчасти е съхранен в Толедо2. В това отношение може да говорим за първия прототип на действен икуменизъм, на диалог и единение в рамките на Христовата вяра. Загърбен след това в продължение на столетия от религиозни войни и конфликти, от взаимни обвинения и подозрения и преоткрит едва в наше време. Именно този дух на християнска толерантност и разбирателство е част от културноисторическото наследство на готите.

 

Аларих (370-410) - вестготски крал и европеец по дух

 

Каква толерантност?! Та нали именно вестготите начело с Аларих през 410 г. покориха Рим, ще възразят може би скептиците...

Да, за разлика от "апостола на готите" Вулфила, чието духовно дело тепърва се откри за нашия читател със студиите на проф. Георги Елдъров3, Аларих е добре известен като завоевател на широката аудитория. Но далеч по-малко известен е фактът, че когато вестготите превземат Рим, Аларих нарежда да не бъде пипнат нито един християнски храм или манастир! Той взима под своя лична закрила всички духовници в града, а в тридневното опиянение от завоеванието позволява на войниците си да се обогатяват, но не и да палят и опожаряват. Подобно благородство и великодушие напразно ще търсим по-късно в историята на същинска християнска Европа, при завоевания на Рим, и на Константинопол, и на други столици и градове.

Следва

 


1 по-подробно по този въпрос:

Herwig Wolfram, Die Goten und ihre Geschichte, Munchen 2001, стр. 11-13горе

2 Емилия Стайчева: Още веднъж за Вулфила и неговия превод на Библията, "Литературен форум", бр. 12/26.03.2002 г. горе

3 Георги Елдъров, Вулфила - пограничният просветител, "Л. Ф." бр. 9 и 10/2002 г. горе

Българската литература

© 2002 Литературен форум