Литературен форум  

Брой 16 (500), 23.04.2002 - 29.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ШЕПОТИ

Маргарит Жеков

На кого служи артистът?

 

Понятието "артист" има и на български същата многозначност, която се среща и в другите европейски езици. На английски първото значение на думата е художник, второто - актьор или професионален певец, а третото, вече в преносен смисъл - майстор в духа, примерно, на понятието "майстор на словото". Замислих се за тези отсенки в значението на думата "артист" и най-вече за обидната й употреба, подразбираща писателя като актьор в отрицателния смисъл, след една весела случка с далечен познат, която преживях наскоро:

Срещайки човека на стълбището пред Данъчното управление, оказа се, че и двамата търсим гишето за възвръщане на надвзети данъци. И понеже служителят от осведомителното гише на Данъчното ми бе казал при предишно мое посещение същия ден, че надвзетият данък се изплаща на едно от двете осведомителни гишета, останах много учуден да узная - най-напред от моя познат, а после и от споменатия служител, че надвзетите данъци се изплащат на друго място - в салона за плащането на данъци. Рекох да похваля далечния познат, че е с високото положение на служител от тайните служби, като използвах познатия и на самия него шеговит евфемизъм - "Ти си човек, който знае малко повече", но в отговор, чувайки моята весела реплика по повод свойската артистичност на служителя от осведомителното гише на Данъчното, той неочаквано каза: "И той е като теб - артист".

Да си призная, не очаквах този обиден за литературните ми занимания на поет и писател намек, постигнат чрез игра с многозначността на думата "артист", макар че в случая като че ли се потвърди библейският израз: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" - когато намекнеш на някого, че подразбираш поверителното му поприще, той, поне в България, ти отвръща с лична обида: не само поради факта, че въпросните служби имат тук позорна слава, но и заради раздразнението, че сам е бил разконспириран.

И друг път е казвано, че поставянето на всички хора с едно и също занятие под един и същ (отрицателен) знаменател е злонамерено. Това с особена сила важи за художниците - не само заради неповторимостта на личния почерк, но и заради основния не само за художниците, но и за всеки човек въпрос: На кого служи личността - на Бога или на мамона?

Факт е, че някои художници са вдъхновени от Бога и със своите картини и ваяния описват небесна действителност или чрез притчови природни образи дават израз на човеколюбивия характер на Бога, както е споменато в Библията: "Ето, Аз повиках по име Веселеил, сина на Урий, син на Ор, от юдовото племе, и го изпълних с Божия Дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство, за да измисля художествени изделия, да работи злато, сребро и бронз и да изсича камъни за влагане и да изрязва дърво за изработването на всякаква изкусна работа"(Изход 31:2-5).

От друга страна, библейският доклад за историческите събития споменава и художници, които служат на идолопоклонството и печелбарството: "Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и докарваше не малко печалба на занаятчиите, като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: Мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство. И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, а почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал голямо множество, казвайки, че не са богове тези, които са направени от ръка"(Деян.19:24-26).

Някой би възразил, че тези два библейски откъса си противоречат, но всъщност между тях няма противоречие. Първият откъс се отнася до заповяданото от Бога съграждане на земното светилище с пособия, наподобяващи небесното светилище, и принасяне на жертвени животни, пророчески онагледяващи бъдещата тогава жертва на Христос на кръста. С кръвта от жертвените животни старозаветният свещеник поръсваше завесата, която разделяше Святото от Пресвятото място на светилището (Левит 4:6). Затова и раздирането на тази завеса на храма от горе до долу не с човешки ръце в мига, когато Христос издъхна на Голготския кръст (Мат. 27:51), означаваше, че истинската жертва за греховете ни е принесена и че Бог преустановява онагледяващата жертвена служба в земното светилище. "Защото Христос не влезе в светилище, направено от човешки ръце, което е образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице заради нас..." (Евр.9:24).

Осмелявам се да направя това пояснение, защото да се рисува лъжебожество като Артемида е съзнателно или несъзнателно поддържано духовно невежество с цел печалба, а да се рисува един жив и истинен Бог като Христос с богопоклонническа (и също търговска) цел, както правят някои съвременни художници, е едно греховно и оскърбително принизяване на Онзи, който живее за вечни векове. Може би и затова Йоан евангелист завършва първото от трите си послания с думите: "Дечица, пазете себе си от идоли".

Българската литература

© 2002 Литературен форум