Литературен форум  

Брой 16 (500), 23.04.2002 - 29.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ЗАЩИТА

Владислав Богоров
адвокат

Може ли автор да даде една статия в повече от един вестник?

 

Отговора намираме в най-добрата (и единствената!) книга върху действащото авторско право у нас - "Авторско право" на Георги Саракинов (стр.25): "Авторът има право да използва своето вече публикувано в периодично издание произведение след датата на публикацията по всякакъв начин, освен ако писмено не е било уговорено друго. Що се отнася до друго паралелно използване в периода преди публикуването на произведението, законът не съдържа никакви специални разпоредби. Липсва задължението за автора да изчака известен период от време, което е установено само за случаите на поръчани произведения. При това положение тълкуването на текстовете води до извода, че всеки автор може да предлага едно и също свое произведение на неограничен брой периодични издания и други средства за осведомяване както преди, така и след евентуалното му публикуване някъде."

Да е "писмено уговорено друго", означава авторът да се е подписал под текст, от който следва изрично, че няма да предлага за обнародване творбата си в друг вестник. На предната страница обаче авторът поддържа, че договорите за публикуване на произведения в периодичния печат може да не бъдат писмени, за разлика от издателските договори. Ако това е вярно, считам, че трябва да стигнем до неприемливия извод, че това "друго" може да бъде уговорено не само писмено, а и устно!

Поръчани са произведенията, които се създават след като договорът за тяхното издаване е сключен и в изпълнение на този договор, а не преди това.

Според българските вестникарски обичаи едно произведение може да бъде предлагано само в един вестник. Издателите на вестници считат за недопустимо то да бъде предлагано едновременно в няколко вестника. Но тези обичайноправни норми (ако изобщо са обичайно право, а не просто обичай), могат да намерят приложение само доколкото отсъства писмена норма по въпроса. А такава е налице. Защото - въпреки че не откриваме изрична норма в Закона за авторското право и сродните му права - можем да я извлечем по тълкувателен път. Именно последното сполучливо прави Георги Саракинов в цитирания пасаж. И така, представите на вестникарите нямат значение, всеки автор може едновременно да разпрати творбата си в колкото иска вестници, стига изрично да не се е уговорил, че го изпраща само в един. В тази връзка считам, че - ако бъде запитан дали е изпратил същия текст и в друга редакция - той е длъжен да отговори и е длъжен да отговори вярно.

Как ще се доказва наличието на изрична уговорка, че дадена статия след датата на публикацията не може да се предлага от автора в друг вестник? Ако не се установи нито дали е имало изрична уговорка, нито дали не е имало, ще се счете, че не е имало. Върху недоволния вестникар лежи доказателствената тежест, че авторът се е задължил да не "дава" произведението си другаде. Що се отнася до възможността не авторът, а издателят да предлага издаденото в неговия вестник произведение другаде, това поначало е недопустимо, освен ако авторът не се е съгласил изрично да бъде другояче.

Въпросът дали изричната уговорка за непредлагане на статията другиго може да бъде устна, или може да бъде само писмена, е съществен. Ако е вярно първото, вестникът може да напечата на страниците си текст, от който се вижда, че не е съгласен да му се предлагат публикувани статии или че не е съгласен публикувани от него статии да бъдат предлагани на друго място. Щом авторът предложи статията си на същия вестник, ще се приеме, че се е съгласил на тези условия. Ако е вярно второто (което поддържа Георги Саракинов), писменото съгласие на автора е единственият начин той да бъде ограничен да предлага статията си на няколко вестника едновременно. Или да продължава да я предлага след като е била обнародвана.

Българската литература

© 2002 Литературен форум