Литературен форум  

Брой 16 (500), 23.04.2002 - 29.04.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Здравка Евтимова

Нора

 

Нора вървеше бавно, потънала в люлката на огромното си палто, вече не работеше като сервитьорка и рекламно лице в кафене "Мазното" и се бе превърнала в барманка на друга тясна дупка.

Обувките на Нора пускаха и краката й се бяха превърнали в безчувствени късове плът, замразени във фризера на декември. Пред Нора се показа сбутаната фасада на "Мазното". Тя открехна вратата и веднага й стана ясно - "Мазното" се беше сдобило с ново рекламно лице - макар пъпчиво, това бе лицето на новата сервитьорка и по всяка вероятност новата любов на собственика Гроздан.

- Ти сигурно си Нора - заяви новата любов без всякакво предисловие. - Не беше нужно Нора да отговаря положително, защото посрещачката измъкна желязна щанга изпод барплота. - Шефът каза, ако не се разкараш, аз да те разкарам - желязото увисна на една цигара разстояние от интелигентната физиономия на Нора. - Слушай, ма - лавината в гласа на новото рекламно лице набра съкрушителна скорост по посока Нора. - Той вече е мой, ясно ли ти е. Ясно ли ти е, ма ! - очевидно новото рекламно лице на "Мазното" се бе вбесило и щеше да използва щангата върху главата на новодошлата, ако в този нажежен момент не се бе намесил самият шеф.

- Остави я - пъпчивото рекламно лице увеси смаяно челюстта си към пода и с явно неудоволствие изтърва щангата на пода.

- Ма нали каза да я разкарам - измърмори с последните капчици надежда в мощното си същество новоизпечената възлюбена.

- Ти се разкарай - нареди собственикът на "Мазното". Той беше променил външния си вид до неузнаваемост - цялото му лице беше скрито под гъста, пищно раздърпана брада, между която като фарове на морския бряг светеха очите на Гроздан. - А, значи се довлече, а!

- Добър ден, Гроздане - поздрави Нора и усети как гласът й танцува на пръсти, промъквайки се към невидимото под мръсната престилка сърце на бившия й шеф.

- Знаех, че ще се довлечеш - измърмори свирепо той, но морските фарове на очите му вече блестяха, канейки Нора да акостира в гостоприемното пристанище на "Мазното". - Щом Гроздан захвърли някоя кучка, тя пак идва в краката му.

- Липсваш ми - прошепна Нора, отбелязвайки, че нито една от бившите кучки на Гроздан не си бе показвала носа обратно в мазните води на "Мазното".

- Я се разкарай - заяви за всеки случай той, но ръката му - грамадна като контейнер, трепна инстинктивно да разкопчае колана на изтърканите дънки. Нора си помисли, че половината черна брада ще се напъха в устата й, ако на грамадния му хрумнеше да я целуне. Но нямаше да го стори. Той не си падаше по подобни женски изпълнения.

- Отивай в кухнята - Нора не тръгна към интимното мазно помещение и това накара шефа да дръпне яката на палтото й. Така вече беше късал блузата й няколко пъти.

- Гроздане... - Нора усети, че гласът й не е достатъчно мек, затова го пусна в мелницата между зъбите си и думите излязоха стрити и покорни като закланите зайци, увиснали по ченгелите в месарницата на Гроздан.

- Какво искаш... Какво Гроздане, та Гроздане!

- Бременна съм, Гроздане. Бременна съм от тебе.

Ръката на Гроздан, прокопала тунел под палтото и фланелата на Нора, се отпусна, след миг юмрукът му се стегна около гърлото й.

- Ти си луда, ма!

Нора мълчеше. Сценарият можеше да се развие по няколко начина - Първо. Гроздан можеше да стовари юмрук върху лицето й. - Нора бе предвидила това, скривайки глава зад гредата на ниско надвисналия таван. Второ - можеше да я ритне в корема, познаваше злия му нрав и знаеше, че в такъв случай щяха да я изнесат в несвяст - но бе взела предпазни мерки - щеше да се пъхне под масата.

- Гроздане, ти си всичко за мен... За мен и за детето... То е твое... Аз те обичам - не последва ритник, но това не означаваше, че опасността е отминала. Понякога на Гроздан му беше необходимо известно време, докато схване значението на спуснатата информация. Изглежда, словесната пързалка беше извозила Гроздан към един от редките ведри мигове в съзнанието му. Вместо да стовари юмрука в челото й, ръката му се отпусна върху косата й. За секунда Нора изтръпна - можеше да навие опашката й около китката си и после с все сила да я блъсне в стената - беше го правил няколко пъти с многобройните си бивши възлюбени. Вместо това ръката му се спусна към корема й и го притисна, сякаш искаше да улови бебето през кожата й.

- Значи така - рече тихо той. - Трябва да разкараш копелето.

- Гроздане - провря се под вратата гласът на новото рекламно пъпчиво лице. - Гроздане, може ли да вляза?

- Я се разкарай! - ревна шефът на "Мазното", а облият багер на дланта му продължи да рови по корема на Нора, прокарвайки горещ булевард по него. - Разправяш, че ме обичаш... Обичаш, не обичаш, това си е твой проблем. Но си готина. Я разкарай тая фланела. Айде.

- Гроздане - ръката му вече пълзеше навсякъде, но Нора вече не й обръщаше внимание:

- Гроздане... виж ме. Аз съм хубава жена.

- Лягай.

- Гроздане - продължаваше Нора, с риск да спечели ритник в корема... - Аз се обадих на майка ти. Казах й, че чакам бебе от тебе. - Нора подозираше, че не ще успее да отскочи встрани от траекторията на юмрука, но реши да опита. - Майка ти ме хареса.

- Ма ти си била много нахална... - той вече лежеше някъде над нея.

- Слушай, аз мога да махна бебето - струва 250 лева при добър доктор. Помогни ми с малко пари.

- Лягай по-ниско!

Нора се отпусна върху масата с мазни петна, върху която месеха каймата и разрязваха пилетата на порции.

- Ожени се за мене! - прииска й се да го убие.

Беше приклекнал ниско над лицето й. Нора усети в устата си лепкав вкус на кръв. Беше й спукал устната.

Българската литература

© 2002 Литературен форум