Литературен форум  

Брой 17 (501), 30.04.2002 - 6.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

МАТУРАТА: КАК ДА УСПЕЕМ

Стоян Каролев

Из "Преображенията на поета"

 

Споменах, че обикнат обект на изображение в стихотворния епос на Пенчо Славейков е героичното в сферата на духа. То включва в себе си и величавото - когато се касае за герои на духа и творчеството като Микеланджело, Бетовен, Шели... От ранни младини Пенчо Славейков общува творчески с велики художници и мислители, и през първата половина на деветдесетте години се появяват първите редакции на "Cis Мoll", "Успокоения", "Микел Анжело". А е имал намерение, както личи от запазените проекти на "Епически песни", да пише и за Гьоте, Карлайл, Сократ, Овидий, Соломон, Исус... Величието, което побеждава времето и тленността, властно го привлича естетико-художнически и интимно-съкровено. Привлича го търсенето на истината: най-човечното у човека според него - то го вълнува повече от самата истина.

Вживяването в света на великите от различни народи и епохи му носи естетическа наслада. А естетизмът в неговия мироглед му създава илюзията - подхранвана именно от умението му да общува творчески - за много вариации на собственото "аз" и много възможности за избор - както красноречиво е демонстрирано в "антологията" "На Острова на блажените".

Но Пенчо Славейков се прекланя пред творческата личност заради това, което тя дава не само нему, но и на хората, на обществото, на човечеството. "Една личност не се оборва, а всичко, що се иска от нас, е да я разбираме" - заявява той. Наистина, не е верен докрай и на този принцип, и всеки читател на неговите критически статии знае как Пенчо Славейков "оборва"... Но не трябва да се забравя, че в неговите разбирания и представи понятието "личност" е на голяма висота, че той трудно съзира личности в нашата действителност... А склонността да не оборва, а "само" да разбира великите (която явно не изключва хапливи остроти по един или друг повод...) внася подвижност и пъстрота не само в оценките му, но и във философско-естетическите му възгледи и размишления. Стараейки се да разбира голямата и оригинална личност, той неволно приема и защитава и такива нейни идеи, възгледи и наклонности, които иначе, независимо от тази личност, не би приел и защитил и които влизат в противоречие с други възгледи и наклонности, одобрявани и дори славословени от него, когато е писал за други гении.

Принципът да се приема ярката личност такава, каквато е, благоприятствува епическото вживяване и изображение; той стимулира и склонността на поета да живее с различни идеи, да създава творби с ярко открояващи се идеи. Във "философските поеми" тази склонност е намерила внушително въплъщение. А общувайки творчески с идеите на великите, Славейков косвено е изразил и своята необикновена, многопластова, многогласа личност; изразил е идеи и идеали, свои "блянове", които в лириката му си остават скрити или - само загатнати. Философската поезия на Пенчо Славейков съдържа съществени елементи на идейно-психологическата автобиографичност, която, естествено, я отдалечава от класическия епически "тон" - особено когато има за "обект" творци, на които поетът се чувства сроден в едно или друго отношение, с някои свои идеи или наклонности.

 

НАШИТЕ ТЕКСТОВЕ - ВАШИЯТ УСПЕХ

Българската литература

© 2002 Литературен форум