Литературен форум  

Брой 18 (502), 7.05.2002 - 13.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

АКЦЕНТ

Преди сега

 

Ако човек върви напред без да знае какво остава зад гърба му, най-лесно се спъва. Другото, характерно за това вървене е, че не се стига много далеч.

Искам да напомня нещо, за да не се препъваме днес вървящите.

На 12 декември 1924 г., един българин на име Киряк Стоичков, осиновява четири момчета сирачета и поема разходите по образованието им.

Сега да видим къде е интeресното.

Българинът Киряк Стоичков е бил търговец. От търговията спечелил пари и не си купил разни неща, нито заживял като новобогаташ. Той осиновил деца и вложил парите си в тях.

Това дело на един българин е отразено на страниците на вестник "Зора" веднага. Целта е ясна. Делото на един, да стане дело на многото. Самотният пример да бъде последван. (Или поне ние си мислим, че делото е самотно).

Сега да видим как работят медиите днес, защото освен вестници вече има радио и телевизия, има Интернет, има забогатели българи и деца сирачета.

Всичко има, но се отразява само най-грозното. Единствено по празници започват напъните за благотворителност. Показно.

Акцентът този път е върху едно предаване на Валя Ахчиева. Една възрастна жена от с. Сребърна и синът й - инвалид, попадат в мрежата на паяка - чиновник. Една година болният човек не може да получи документ за самоличност, не може да ползва социални помощи и не взима пенсия. Мизерия е нищожна дума, за да се означи битът на тези хора. Видях с очите си как за един ден Валя Ахчиева успя да раздвижи бюрократичната машина и човекът имаше лична карта. Видях и друго. Чиновникът не е човек и всичко човешко му е чуждо. Обнадеждаващо е, че все още не са изчезнали хората. За тях трябва да говорим. Само за тях.

Българската литература

© 2002 Литературен форум