Литературен форум  

Брой 18 (502), 7.05.2002 - 13.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

АПЛОДИСМЕНТИ

 

ПРАЗНИЦИ С МУЗИКА

 

Под патронажа на кмета на София Стефан Софиянски и със съдействието на Министерството на културата, Столичната община, културните центрове на Франция, Германия, Великобритания, Италия, Унгария, посолството на Австрия, Про Хeлвеция и Център за изкуства "Сорос" организират за втори път "Европейски музикален фестивал" през първата десетдневка на май. Едни от най-добрите български и чуждестранни солисти и състави ще можем да аплодираме в зала "България" и Зала № 1 на НДК. Откриването е на 1 май с "Реквием" на Джузепе Верди под диригентството на Оливър Гилмур - гост от Англия. Самостоятелен рецитал на 6 май ще има изключителният пианист от Унгария Чалог Габор. На 8 май ще се състои тържествен концерт, подготвен от солисти, симфоничния оркестър и смесения хор на БНР (диригент Милен Начев). На 9 май, обявен за Ден на Европа, е рециталът на Росица Тренковска и пианистът проф. Норман Шетлер в Камерна зала "България" . Васко Василев (цигулка) и Людмил Георгиев (пиано) заедно със солисти от Covent Garden ще зарадват меломаните със спектакъла "Осемте годишни времена" и с музиката на Бах, Вивалди, Пиацола и Стинг. Норман Шетлер организира и конкурс по интерпретация на немска песен и акомпанимент.

 

"ОХ" КАТО АХ

 

Петьо Маринков след дълго отсъствие от родната сцена се появи в Сатирата в етапния момент на нейното честване с най-новата си драматургична творба "Ох! или Родно капричиозо". В повечето си пиеси (една от най-известните е "1000 метра над морето") той разглежда националната психика на българина и своеобразните му реакции на обществените събития. И в тази пиеса това е основна тема, но тук нещата са разгледани в рамките на фамилна сага в исторически план - някъде от прословутия 9.IX. до наши дни.

Режисьорът Бойко Богданов е създал почти музикална партитура на спектакъла, на финала даже е включена и арията "Каста дива", която звучи удивително обосновано. Другата оригинална музика, сътворена от Богданов, носи белезите на епохи и фолклорните мотиви са също застъпени в нея. Сценографката Мария Диманова е сътворила костюми, които сами подсказват характеристиката на образа, намерила е най-точния визуален език за спектакъла с бялата, спретната българска къщурка за фон и жълтия семеен юрган, който взима живо участие в действието.

Спектакълът се състои от епизоди, фрагменти, звучащи почти притчово, като в съвсем кратко сценично време актьорите трябва да съумеят да изградят представата за героя и да я доведат пълноценно до зрителя. Своеобразен танцов ансамбъл от четири соцгърли носи атракция в представлението. Изключителната Йорданка Стефанова е в центъра на спектакъла и може да се каже, че зрелият професионализъм на тази много талантлива и висококултурна актриса дава своите богати плодове. Васил Попов е не по-малко впечатляващ като Бащата, а младият Красимир Радков заявява богатство на комедийния талант. Ярък е Пламен Сираков като Внукът-групар в кожено облекло, а Добриела Попова доказа многостранно присъствие и способности за остра характерност. Иван Петрушинов, Веселин Цанев, Елена Кънева, Невена Бозукова, Анета Янкова са самоотвержени участници в сложната сценична тъкан, която Бойко Богданов е изплел прецизно и със силни граждански позиции.

"Ох!" - казваме всички днес, заедно със създателите на спектакъла пред нерадостната ни национална картина. Ох! - от болка, от неудоволствие, от сигналното ущипване, сервирано ни от Държавния сатиричен театър, за да се погледнем, че трудно се променяме и осъзнаваме, а стигаме и до непоправими грешки, които скъпо се плащат от поколенията след нас.

 

Красимира Василева

 

ВЕЛИКДЕН В ОПЕРАТА

 

За шести път Националната опера и балет кани меломаните на Великденски фестивал. Тази година съорганизатор e Столичната община. От 26 април до 5 май фестивалната програма включва: Тържествен концерт, дирижиран от Иван Маринов, почти непознатия у нас "Реквием" на Габриел Форе, спектаклите на "Трубадур" и "Тоска". С концерт-матине бе зачетена 90-годишнината на композитора Парашкев Хаджиев. Закриването на фестивала ще бъде на Великден вечерта с рецитал на Никола Гюзелев.

Най-сетне и в София ще се срещнем с голямото изкуство на налагащата се по водещите оперни сцени Весела Златева. Дъщерята на именитото ни мецосопрано Маргарита Лилова ще дебютира на 4 май в Софийската опера като Тоска от едноименната творба на Пучини.

Седмица след закриване на Четвъртия Великденски фестивал Софийската опера и балет ще покани публиката си за две премиери в една вечер: на 11 май Борис Спасов ще дирижира "Слугинята-господарка" от Перголези (режисьор Вили Цанков) и на същата дата е премиерата на едноактния балет по музика на Игор Стравински "Пулчинела". Хореографията е на младата балерина от Софийската опера Галина Чолакова.

 

 

НАЙ-ДРЕВНОТО

 

Едно от най-древните изкуства - балетното - отбелязва своя международен ден на 29 април. Празникът беше почетен и от Националната балетна трупа на Софийската опера, но сега не родната публика, а тази от Амстердам ще аплодира изключителното изкуство и професионализма на нашите солисти и кордебалет.

След възторжено посрещнатите премиери на "Силфида" (февруари) и "Гето" (март), след отбелязване с галаспектакъл на "Лебедово езеро" на 125-годишнината от създаването на шедьовъра на Чайковски и Петипа, след тържественото зачитане с премиера на "Зле опазеното момиче" и голяма концертна програма по случай 30 години творческа дейност на примабалерината Марияна Денева (педагог и директор на Националното училище за танцово изкуство), националната трупа от 14 до 19 април гостува в Белгия и Холандия с емблематичните си спектакли "Зорба Гъркът" и "Пепеляшка".

 

НАГОРЕ-НАДОЛУ ПО ТЕАТРАЛНИТЕ ЕТАЖИ

 

 

Повече от година не бях гледала нова постановка в НТ "Иван Вазов". Случи се, че за първи път попаднах на т.н. "Последен етаж" на предпремиерното представление "Дядо Коледа е боклук" от Ж. Баласко, М. Шазел, К. Клавие, Ж. Жоньо, Т. Лермит, Б. Моано.

Признавам, че отдавна не бях аплодирала с такова удоволствие (като че ли и всички край мен, съдейки по реакциите им) подобно театрално събитие. Смях през сълзи, сълзи от смях, неочаквани обрати в сценичното действие, герои-неудачници в живота, изхвърлени от Коледния празник, домогващи се до минала любов или самоубийци. Ярки разтърсващи образи, каращи ни да се замислим и ние за битието. И накрая, актьорски великолепно защитени от Мария Каварджикова, Димитър Рачков, Кръстю Лафазанов, Валентин Танев, Мария Сапунджиева, Марин Янев и Елена Начева във всяко отношение роли при една бравурна режисура на Велко Кънев и допълващата сценография на Вечеслав Парапанов. Какво още не поднася искрящият на места като шампанско спектакъл-радост, удовлетворение за артистите, среща с другостта на зрителите.

Когато авторите (почти неизвестни дотогава актьори от френската столица) през 1985 г. предлагат съвместната си смешно-тъжна и с провокативно заглавие пиеса, оказва се, че изведнъж се превръщат в суперзвезди на парижкия театрален подиум.

Пиесата се играе шест години без прекъсване, всяка вечер при пълна зала, с огромен успех.

Българският превод на "Дядо Коледа е боклук" е на Наталия и Пламен Дончеви.

 

Страницата подготви Ваня Иванова

Българската литература

© 2002 Литературен форум