Литературен форум  

Брой 18 (502), 7.05.2002 - 13.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Георги А. Георгиев

Що е България?

Прочитът на една книга и след това

 

Олга Маркова."Ролята на българската култура в световната цивилизация". ИК "Христо Ботев". 2002Отговорите са безчет - необятен е обектът за наблюдение - и всички те двуполюсни; люшкат се, по думите на Николай Генчев, от смехотворната грандомания до убийствения нихилизъм.

И Олга Маркова ни дава своя отговор; освободен от крайностите на двуполюсния културен модел; неформулиран пряко, а кристализирал у читателя след прочита на нейната най-нова, шеста поред, книга.

Най-новата книга на видната наша изкуствоведка Олга Маркова носи амбициозното заглавие - "Ролята на българската култура в световната цивилизация"'. Рядък случай в съвременната ни книжовна практика, когато амбициите и резултатът са равностойни.

Още с първия поглед, у читателя се пробуждат радостни чувства. Художественото оформление от първата до последната страница е стилно, изискано, с добър вкус. А полиграфското качество на издателския продукт, дело на престижната издателска къща "Хр. Ботев" - на пределно високо за нашите условия ниво. Книгата, особено когато съдържа култура, би трябвало и да се представя в културен вид. Тази книга е точно такава - тя е и много красива. "Ролята на българската култура в световната цивилизация" излиза в две версии - на български и на английски език. Очевидно е желанието на авторката да спечели възможно най-широка читателска публика. Дали намерението ще се осъществи - зависи преди всичко от нашите посланици и културни аташета в европейските и други страни по света - хора, които са призованн и платени от българския народ да бъдат посланици не сами на себе си, а негови - на българския народ и на неговата - българската култура.

А истинският посланик на българската култура - Олга Маркова - с удивителна ерудиция е осветила за нас и за света всички сфери на изкуството и културата, в които се е изявил най-ярко българският гений: архитектура, живопис, скулптура, дърворезба, писменост и книжовност, религия и космогония, музика и музикални инструменти, гласове и песни, опера, театър, кино и прочее... С изострено внимание и дълбоко познание за материала Маркова е подбрала обектите за разглеждане, с почти академична прецизност ги е анализирала и ги е представила в текста на хубав български език.

Да се изброди това огромно пространство от културни явления и да се опише в тесните граници на един кратък отглас, е очевидно невъзможно. Книгата е в ръцете ни - тя би трябвало да се изживее с пълната сила на въздействие от читателя насаме с нея. Тук и сега ще привлека вниманието му само върху няколко характерни или малко познати теми, развити обстойно в тази интересна книга.

Убеден съм, подкрепен от личните мои неофициални анкети, малцина (да не кажа никой от днешните българи, формирани в антипатриотизъм) знаят кои са седемте чудеса на българската култура, признати за абсолютен принос към световната цивилизация, оценени високо и защитени от световната организация ЮНЕСКО. И затова, още сега, още тук, без бавене ще ги назова: 1.Мадарският конник; 2. Казанлъшката гробница; 3. Несебър, като археологически и архитектурен резерват; 4. Гробницата в Свещари; 5. Боянската църква; 6. Скалната черква в село Иваново, Русенско; 7. Рилският манастир. Това е абсолютната слава на България, безценно богатство на световното културно наследство, гордост на цивилизацията; ценности, добре известни по света, но, уви, не и в родината им. Повече подробности, интерпретация и коментар на българските паметници на културата от списъка на ЮНЕСКО читателите ще намерят в трета глава от книгата на О. Маркова.

Друга интересна находка - оригинално авторово откритие - са лъковите струнни инструменти: тяхната поява, развитие, разпространение. След задълбочен сравнителен анализ, базиран върху огромна фактология - историческа, езикова, художническа, музикантска - авторката прави аргументирания извод, изразен в ясна, но ненатраплива хипотеза: европейските струнни лъкови инструменти са произлезли от прабабата на българската гъдулка. Дори фонетично думата "гъдулка" и думата "цигулка" признават своето роднинство. Бихме казали дори, с изненада и удоволствие: аристократите от Кремона - Амати, Гуарнери, Страдивариус, и демократката от България - нашата родна гъдулка, имат обща Прародителка. Тази съвсем нова истина ни се разкрива в четвърта глава от книгата на Маркова. Доколкото ми е известно, в никое от досегашните представителни издания феноменът за произхода на струнните лъкови инструменти не е бил осветляван. За първи път това стори Олга Маркова.

А над необятното словесно пространство в книгата за България царствено величава се изправя тя - паметта на човечеството - Историята. Напълно закономерно: тя управлява и направлява хора, народи, събития, култури, цивилизации. Напълно естествено: всички културни явления - обекти на тази книга, са определени или, по-точно, предопределени от логичния ход на историята. Тя стимулира едно изкуство там, а друго - тук, тя ги запознава и така се появява нещо ново, пак тя го насочва в една или друга посока, събира и размества създателите, събира, разбърква и разнася по четирите краища на света техните творения.

Тя - Историята - е майката на българския и на другите народи от голямото европейско семейство. Историята е, всъщност, биографията на един народ. Народ без история е нищо. А народ с история, която не познава или пренебрегва, е отхвърлен от братята си с презрение.

И така, страница след страница, раздел след раздел, книгата "Ролята на българската култура в световната цивилизация" разкрива и някои основни черти от портрета на своята авторка: силен интелект, широка ерудиция, овладяна емоционалност, респект към българската многовековна култура. След прочита на тази книга знаем вече и отговора, закодиран в текста на кардиналния въпрос: Що е България?

Ето лаконичния отговор на Олга Маркова: България - това е страна на духовността.

Навярно България не е единствената страна в света, достойна за подобно определение, но във всички случаи Тя е сред нациите, които са поставяли през вековете тъкмо духовното над материалното: духът, който се изтръгва мъчително от грубата материя, така, както е олицетворен в гениалната скулптура ''Дух и материя" на Андрей Николов.

След прочита на книгата "Ролята на българската култура в световната цивилизация" можем да кажем уверено: върховите постижения на България са именно тези, които излъчват наситена духовност. Именно духовното начало на българската култура привлича другите народи и тъкмо чрез него тя обогатява световната цивилизация. Символичен акт за признаване цивилизаторската мисия на българската култура е шеметното издигане на първоучителите св.св. Кирил и Методий за духовни покровители на европейските народи, а чрез тях и на цялото човечество.

Българската литература

© 2002 Литературен форум