СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Кирил Борисов

Драги Марине,

Макар и със закъснение се отзовавам на поканата ти да ти предоставя цикъл нови стихове - предимно лирика. 11-те стихотворения са къси, оставям на тебе да решиш как да ги използваш. За съжаление работата на поетите не се оправя и ние продължаваме да живеем в мизерия, унижение и духовна покруса. Макар че избягвам да се оплаквам и търся начин да преодолявам всичко - годините минават и времето ни за творчество намалява.

Желая ти всичко най-добро, успехи във вестника!

25.IV.2002

София 

Летящите градини на любовта

                       На Тихомир

Няма никога да чуя вече
да ми казват тук пак татко.
Пътят ми напред - далечен, -
а животът - вече кратък.

Аз любов, любов и мир ще имам, -
силата над мен - безшумна.
Космосът ми готви ново име –
чакаш ме - без тази дума.

Татко ще ми бъде там синът ми –
няма думата - да чуя.
Ще се срещнем двамата по пътя,
пак с любов ще бъдем двама.

Пътят на сина ми бе прекъснат –
може би за нещо важно.
Рано ли било е, или късно –
чакам тихо той да ми разкаже.



Дрян

Цъфтеше дрянът. Гърбът й - гол и ален.
От планината слезе тя - видях -
дъхтеше на смола, на смях, на грях,
тя под дървото разцъфтяло беше спряла.

Не ме видя. Усети, че я наблюдавам.
От погледа ми див не се смути -
с усмивката си - не ме прелъсти.
Бе с тайна сила тя, - природата - със слава.



Когато аз съм с теб

                              На Д.
Когато аз съм с теб,
ти ми даваш най-ценния дар,
който може да получи някой от някого -

аз съм сам със себе си.

Аз съм този, който съм.
Аз съм този, който бях
и този, който ще бъде.

Навярно ти ще бъдеш с мен тогава.



Сърце

Кръвта и тялото си завещавам
на моя роден край - обичан и свещен, -
на древната земя и Рила, на слънчевия ден,
на ябълките и на прадедите ги оставям,
на вятъра, тревите, залеза червен
кръвта и тялото си завещавам.

Ала сърцето ми изстрадало го пази
жесток и щедър меч - на истината глас.
Край мен и в мен витае тази висша власт.
Не знам - възнаграден ли съм или наказан:
то на потомците принадлежи след нас.
И тъй - сърцето ми изстрадало се пази.


Забрава

Тайнствени,
безкрайни,
украсени с време,
с лгобовен злак обвити,
сред заповедите загадъчни и свети -
лъчите на живота ме огряват
и аз забравям за смъртта.


Дива круша

И аз си спомням -
сърцето ми беше пълно, щастливо и голо -
ти го взе с жест тъй фин и женствен
и на цветчетата под белия купол -
поиска
капка алена от него да видиш -
без да знаеш как се обича.


Поглед

               На П. М.
Майко, която ме прие
в ден светъл и свят –
време тъжно и трудно –
погледни ме от далечния свят
с поглед чист и пробуден.

Падат далечни звезди
над вечерния град.
И над нас - толкоз еднакви,
толкоз различни.
Изпрати ми вест от далечния свят -
как да обичам.