Литературен форум  

Брой 18 (502), 7.05.2002 - 13.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Любомир Милчев

Ново списание?

 

Продължение от бр. 17 

И тъй стиковането на погледите на българите, пишещи от чужбина, трябва да внуши, че образът на българското ще се синтезира някъде там - в Париж, Лондра или Рома. Защото той не е субстанциален сам по себе си, а е въпрос на външен поглед. Затова списанието е устроило една конферентна връзка на авторите, които много са се освободили от българското, и като се движат свободно из света, могат да го видят непредубедено. Това е първото равнище на обсъждане на въпроса.

 

Второто иде чрез тъпия проект на Явор Гърдев и свободни визуалисти - Мисирков-Богданов, който се явява визуален отговор на репликата на някакъв американец, че България била страна на застаряващи хора. Достойният отговор би бил, че доколкото ни е известно, Америка е страна на затлъстяващи хора, но Гърдев и визуалисти са решили друго. Заснели са на фона на българския трибагреник пенсионери, а на фона на американския - малчугани. Останалото е автостилизация и митологизация на проекта - Гърдев подбира персонаж, а Мисирков и Богданов, с набръчкани от непосилна мисъл чела, щракат най-скъпи светломери, закупени с пари на Pro Helvetia.

 

Стигаме до централното интервю - това с главния опаковач - Кристо, и жена му. От статията за едно друго, несъстояло се интервю, става ясно, че те не искат и да чуят за България и в това няма нищо лошо, но все пак... Значи са безотносителни спрямо българското, каквото и да е то. Тук би било любопитно да спомена, че в онзи злополучен сценарий се разглежда и един огромен фотоалбум на "Фейдън"- "Столетието". В него България е представена с няколко снимчици. Едната е от междусъюзническата война - български войник дава манерка с вода на турски войник, а отдолу надпис: "Обичайно идеологическо клише". Втората е на другаря Живков на рождения ден на Ерих Хонекер и носи заглавието "Кучетата на Москва," и там нашият лидер е наречен "Широков", вероятно защото той бе един "широко" скроен човек. Третата представлява Кристо, полегнал над един от макетите си за опаковка. Очевидно е, че България е в такава зона на безобразност, че това граничи с едно безобразие и само опакована от Кристо България би се завърнала в света на образите. Тук бе уместна една археология на образите на българското в синтеза на модерността, която удостоверява, че буржоазна България е имала синтезиран, разпознаваем и добре приет в Европа образ, без никаква концесия спрямо националната ни същност и достойнство. Швейцарски дипломат нарича София столицата с византийските куполи в доклада си за погребението на цар Борис III. А в "Едно" полиетилените на Кристо са апотеозът на възможния нов образ на България.

 

Следва може би най-добрата статия в списанието - тази на Мария Караконова, как различни страни са решавали чрез различни имиджмейкъри какъв да бъде конвертируемият им образ? И тук вече се встъпва в "същината на въпроса"- демонстрации на рекламни стратегии за създаване на образ на българското за успешно разпродаване. Стратегиите са на Тони Озбърн, преподавател в Американския университет. Той предлага рекламна кампания, която да опакова идеята за България.

 

И тъй, България била заклинание и магия, кукери и пеперуди. Тъй като лъвът бил преупотребен, лого на България ставала конската опашка. А какви са сценариите на рекламите за разпродажба на любезното ни отечество, или, по-модерно - на запазената марка България:

 

1. Първички сценарий. Олимпийски игри. Атлети на почетната стълбица. Започва българският национален химн. Бяла конска опашка, издигната в небесата. Надпис "България - страна на чародейства". Жалко, че не е включена и баба Ванга - чародейка на социалистическото суеверие и на всичко, което произтече от него. Тук се засчетоводява и социалистическият нихилизъм по отношение на буржоазната държавност, който го избиваше на прабългаризми и натурализми.

2. Втори сценарий. Българското вино, толкова добро, че Европейският съюз забранил износа... Ако всичко с маркетинга му бе толкова изпипано, нямаше нужда то да се явява същина на българското, защото с парите от продажбата му, тя щеше са съществува необезпокоявана.

3. Трети сценарий. Езическа магия. Кукери и пеперуди. България - страна на пророчества и грация. Художествената гимнастика. Социалистическият спорт. Нешка Робева. Масако Оя и маркиз Жиларди, лека им пръст...

4. България - страната на силните мъже. Препускащи монголоидни орди. Щангисти и борци. Глас зад кадър: "Най-силните мъже живеят в България. Само някои неща са се променили". Щангисти играят шах в залата за тренировки и похапват череши, които били поникнали от кръвта на падналите герои. Отново социалистическият спорт, с лек, но доловим гей-оттенък. Към клипа биха могли да се прибавят и кадри от гей-клубовете в страната. Темата, бих добавил, би могла да се разгърне във впечатляващи снимки на голи мъже в "Плейгърл", след като евентуално "Егоист" му купи правата. Лили Иванова в "Плейбой" минава в предната графа...

5. Дървени слънца.Орфей II. Тракийска гробница. Орфей. Таван в Даскаловата къща в Трявна. Преди време в един текст бях отбелязал, че България все повече заприличва на ограбена от иманяри тракийска гробница. И ето че и този образ е дошъл да удостовери българщината...

 

И тъй, търговската марка "България" включвала коне, музика, вино, планини, художествени жени и яки мъжаги. Това били българските митове. Те щели да осигурят разпродажбата. Страхотно, нали? Соцарт. И американска порнографичност, съобразно която България няма европейска същност. В "Едно"...

Българската литература

© 2002 Литературен форум