Литературен форум  

Брой 18 (502), 7.05.2002 - 13.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мария Станкова

Кой уби българската култура?

Криминално разследване

Продължение от бр. 17 

Казвам края още в самото начало, с риск да разваля удоволствието от изненадата. Политиката е бързо сменяне на системата, бързо унищожаване на апарата и създаване на първоначалния хаос. Който каквото да търси сред хаоса, няма да го намери. Най-лесно се губят пари. Дали? (Тази политика се прилага успешно и в 2002 г. Разрушават се структури, които току-що са създадени, и се сменят хора като носни кърпи. Целта е никой да не носи отговорност за каквото и да било. Целта е каквото е останало, да се изчерпи до последно. Крайната цел не е ясна никому, но важното е да се действа.)

Какво ми направи впечатление след изчитане на документите? Страшно се е работело според написаното. Взимали са се решение след решение. И то не глупави, на пръв поглед. Но има нещо, което дразни. Нещо не е наред. Всичко прилича на деловодство. В смисъл, че сякаш се говори за кило сирене, а не за театър, музика, литература. Вижте.

1986 г.

- Да се подготви проект за създаване на съвместно българо-съветско предприятие за сценично обзавеждане - отговорници Л. Павлов и Ив. Милушев. (Ами това е чудесно! Фабрика за декор, реквизит и костюми. Дори ми се струва гениално! Ще се съкратят техническите служби на всички театри, като се почне от техническите директори, зав.-постановъчна част и ателиета. В театрите ще останат само артисти, сценични работници, художествените ръководители и публиката. Режисьорите минават на свободна практика. Наистина е икономия на пари. Само за справка казвам, че до подобна идея е стигнал и Станиславски, но я е изоставил.)

Защо давам този пример? Защото на 26 юни 1986 г. излиза разпореждане №17 на Бюрото на Министерски съвет за преобразуване и образуване на творческо-стопански обединения и комбинати! (Сякаш културните дейци ще сътворяват наденица.)

Изчитам цялото разпореждане и разбирам, че "НДК Людмила Живкова" и фонд "13 века България" имат право да придобиват, регистрират и управляват движими и недвижими имоти в страната и извън нея, финансови средства, уникални и други произведения на изкуството." (Никъде в документите не намерих бюджетни справки, данни или каквото и да било за парите на фонд "13 века България" и фондация "Людмила Живкова", а всички пари за културата са минавали през тях.) За да се прокара това решение, се разбиват установени структури! Става ясно, че правата и задълженията на закритите ДО "Театър", ДО "Музика", "Култура и историческо наследство" и "Изобразителни изкуства" се поемат от КК.

Определя се лимит на щата.

Дотук добре. Парите се централизират във фонд "13 века България". Този фонд може също да купува недвижими имоти по цялата земя и да ги управлява както намери за добре. Същото може да прави и с парите. Кои пари? Всички пари за културата минават единствено и само през фонда. Г. Йорданов неколокократно повтаря това изречение и то се набива в главите на всички. Разбират го. (От Бургас искат 120 000 лв. за паметник на нефтохимика. Г. Йорданов казва: - "сумата да бъде внесена във фонд "13 века България", за да се знае движението на всеки лев, на всяка стотинка.")

Да видим кой управлява културата през 1986г. Председателство на КК: Г. Йорданов, Вл. Живков, Д. Тъпков, Пейо Бербенлиев, Ст. Ганев.

Вече функционира и международната фондация "Людмила Живкова", ръководена от Вл. Живков. През 1986 г. в Лондон се открива клон на фондацията, ръководен от Робърт Максуел. И заседанията са в Лондон та по този повод се подготвя богата културна програма. Пари се отпускат на корем. Решено е Рогозенското съкровище да се експонира в Британския музей. Кое Рогозенско съкровище? Аз намерих поръчка за две копия на същото. Майсторите искат 180 000 лв. Практика е да се прави само едно копие. Оригиналът се съхранява в хазната, а копието се експонира. Защо е необходимо второ копие?

За тези пари никой не се пазари. На Центъра за художествена самодейност, обаче, се отпускат 6 900 лв. за награди по случай 1 март - ден на българското любителско художествено творчество, но се препоръчва да се намалят разходите.

В същия период за жалбите, молбите и сигналите от граждани и организации, както и за критичните публикации отговаря Стефан Ганев - главен секретар. Там е било каквото е било. Анонимни писма, сигнали от възмутени граждани, молби за повишаване на заплати, изтъкване на достойнства, накисване на конкуренцията. Не е за приказване. Само в "Приемната" са приети 584 граждани "по лични въпроси на служители от системата". Не се е страхувал особено много българинът. Дори доста смел ми изглежда.

Защо е това масово доносничене? Защото ще има категоризиране в сферата на културата. Ще се раздават категории "Академична" и "А". Битката е жестока. Окончателния списък го прочетох. Преди него е имало явно сто предварителни списъка. До последния момент са се приемали сигнали и жалби във връзка с категориите. И са се проверявали!!! Базата данни е за 32 533 души! 14 900 са от КК и 15 142 от окръзите!

За да приключим с "кадруването", ще ви дам няколко примера:

- Максимилиян Киров, всъщност, е започнал работа в НХГ. Предлагам да го назначим. - Л. Павлов

- В. Станилов - драматург и завеждащ литературно бюро в ДМТ "Ст. Македонски" иска да стане директор и главен художествен ръководител на театъра в Шумен, но да продължава да заема и настоящата си длъжност. Има решение - да се командирова за директор в Шумен и да стои на работа в ДМТ. Говорено е с ОК на БКП Шумен. - докладва Д. Гюрова. Д. Гюрова има и добри дела. Тя сигнализира, че за драматурзи се назначават хора с общо филологическо и друго образование, а театроведите, завършили ВИТИЗ стоят без работа. Предлага да се уволнят не отговарящите на спецификата на работата и да се назначат подходящи.

И долу, и горе боричкането е за пари. Освирепяло време. Пак съм дремала някъде.

В същото време започват награждаванията. Редът е да се награждаваме отгоре надолу. Спазва се. Започва се с Пейо Бербенлиев - става народен деятел на изкуството и културата. Значи ще го пенсионират скоро. Да. Така става. Защо се хващам с този човек? Какво толкова? Бил е архитект, преподавател във ВИАС, двадесет години работи в КК. Непрекъснато срещам името му из документите. Отговарял е за имотите на КК и ЦК. Кога го пенсионират? Малко преди да започнат да закриват българските културни центрове по света. Тъкмо навреме.

В едно каране между Милен Маринов и Никола Ненов за задграничната кинопропаганда (само да не си помислите, че са се карали на идейна основа. Става въпрос кой да бъде продуцент и да прибира парсата от показването на български филми извън България. КК или ДО "Кинематография"? Това са много пари) се вмъква изречение на Г. Йорданов: "резервите ни не са безкрайни, но те не са изчерпани. Има суша. Трябва да се борим за икономии." Защото двамата средни кадри така са се изпокарали, че са стигнали до момент да искат пари от държавата за филми. Това вече много пъти ми е правило впечатление, докато чета архивите. Карат се двама средни кадри за нещо и за да се спре крамолата, държавата им отпуска пари да си направят нещо общо. Този път номерът не минава.

Между другото, Георги Йорданов остави у мен много приятно впечатление с някои свои изказвания и постъпки. Мисля, че точно такъв тип човек е най-подходящ за министър на културата. При него изобщо не са минавали лобиранета, лигавенета и интимни анонимности. (Диригентът от Народната опера Иван Маринов е накиснат от свой колега. Не го накисват за професионалните му качества, за които всички говореха, че са никакви, а на съвсем друга основа. Етично-морална.)

Следва

Българската литература

© 2002 Литературен форум