Литературен форум  

Брой 18 (502), 7.05.2002 - 13.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ПРОЧИТИ

Нонка Богомилова

Философията на Семьон Франк

 

"Разкриващите се дълбини. Семьон Франк. Сборник" Изд. "Парадигма". 2002След десетилетията на принудителна амнезия, днес оживелият интерес към руската философия я открива и преоткрива с интелектуална почуда и вълнение. Раздвоеният й лик: рационалност и ирационалност, систематичност и есеистика, дълбинност и всекидневност, западничество и русофилство поражда широката амплитуда в подхода и оценките към нея - от вдъхновен и благоговеен прочит до критика и подценяване. Авторският колектив на "Разкриващите се дълбини. Семьон Франк" предлага проникновен и уравновесен анализ на творчеството на една от най-силните духовни фигури на руската философия, културният спомен за която прекрачи границата на отминалия век. Във включеното в книгата есе руският философ Н. Арсениев пише за С. Франк: "Той не строи изящен дом на истината; той е овладян от нея, жадно улавя присъствието й с ухото си на изследовател, мислител и свидетел; той я вижда с духовния си взор - тъй както "Светлината свети в тъмата!" през мрака и злобата, несъвършенството и обърканата многосложност на земното съществуване." Публикуваното тук за пръв път на български език изследване на С. Франк "Абсолютното" напълно оправдава подобна оценка.

Авторите на отделните студии в сборника се вслушват в това Франково вслушване с разбиране и деликатност - признак не само на добър професионализъм, но и на духовна щедрост. Ели Сярова представя разбирането му за категориите абсолютно, непостижимо, Бог, които са подвластни не толкова на познанието, колкото на свещения трепет и благоговението. Авторката споделя и копнежа му по преображение на философията от знание и професия към мъдрост, откровение, цялостност, към живо знание, което е адекватно на самия живот. Книгата й "Живият смисъл" показва, че тази споделеност е не временна и случайна, а дълбока, лична, дълготрайна. И ако в нейния анализ С. Франк надмогва регионалния си културен контекст чрез връзки и съотнасяния с Хайдегер, Ясперс, с немската софийна мистика, то в студията на Димитър Цацов творчеството му е съизмерено с универсален духовен мащаб - философията на ХХ век. То се вписва в основната тенденция на философстването през ХХ век - онтологизацията на философското познание, в уплътняването на която С. Франк стои наред с Бергсон, Шупе, Хусерл, Ремке; с Плотин и Николай Кузански. Приложеният от Д.Цацов подход свидителства не само за уважението към значимите духовни послания на изследвания автор, но и за широката ерудиция и аналитично майсторство на самия изследовател (впрочем отличен познавач и автор на няколко книги върху българската философска мисъл). Почти главозамайващ е скокът в подредбата на студиите от философската панорама на отминалия век към Франковото разбиране на човешкия микрокосмос, представено от Цвета Дончева в "Жажда за автентичност". С чувствителния си и деликатен духовен слух младата авторка се вслушва в идеите на Франк за творчеството, свободата, човечността, отношението аз - ти, съборността, революцията, възпитанието. На фона на съвременните студени и сухи социологични и политологични категории, понятията на С. Франк звучат като топла и може би малко старомодна въздишка по взаимно разбиране, духовно кръвообращение, изначално първично единство, по дълбината, скрита зад жизнената реалност. В красивите синкопи на музиката, в която отделните студии хармонизират разнообразните мотиви в творчеството на С. Франк, анализът на Нина Димитрова е ново негово извисяване към различен и широк духовен хоризонт: между универсализма и национализма във философията. На фона на представените позиции и дискусии между славянофилите и западниците в руската философия от началото на ХХ век, авторката разисква големите и значими и за съвременния дебат въпроси за националното и универсалното във философията, за отношението между философията и религията, за културния изолационизъм, който често се скрива зад думите национално, самобитно, уникално. Причисляван към групата на проевропейски ориентираните философи, С. Франк всъщност надмогва заинтересованите национални и регионални интерпретации, защитавайки универсалния характер на духовността, представена във философията. Тази идея е изведена от Н. Димитрова с дълбочина и ерудиция, отглеждани системно и грижливо в дългогодишните й занимания върху руската философия и доказани в книгите й, посветени на нея. Като завършващ и хармоничен с основните мотиви в сборника акорд прозвучава и статията на Видка Сумина, която представя С. Франк като "най-характерната за руския духовен ренесанс фигура", като мислител, копнеещ да намери синтеза между "Бога на Аристотел" и "Бога на Христос".

Широката творческа амплитуда на философския талант на С. Франк , чиито дълбини проникновено разкриват авторите в сборника, го прави отворен и предизвикателен не само за философи, но и за широк кръг хора и професии с хуманитарна насоченост. Защото идеите на С. Франк, както пише в края на студията си Д. Цацов " в днешното време на философски декаданс, изразен най-емблематично от постмодернизма, ни връщат към чистите води на философското знание..."

Българската литература

© 2002 Литературен форум