СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ПРОЧИТИ

Нонка Богомилова

Философията на Семьон Франк

След десетилетията на принудителна амнезия, днес оживелият интерес към руската философия я открива и преоткрива с интелектуална почуда и вълнение. Раздвоеният й лик: рационалност и ирационалност, систематичност и есеистика, дълбинност и всекидневност, западничество и русофилство поражда широката амплитуда в подхода и оценките към нея - от вдъхновен и благоговеен прочит до критика и подценяване. Авторският колектив на "Разкриващите се дълбини. Семьон Франк" предлага проникновен и уравновесен анализ на творчеството на една от най-силните духовни фигури на руската философия, културният спомен за която прекрачи границата на отминалия век. Във включеното в книгата есе руският философ Н. Арсениев пише за С. Франк: "Той не строи изящен дом на истината; той е овладян от нея, жадно улавя присъствието й с ухото си на изследовател, мислител и свидетел; той я вижда с духовния си взор - тъй както "Светлината свети в тъмата!" през мрака и злобата, несъвършенството и обърканата многосложност на земното съществуване." Публикуваното тук за пръв път на български език изследване на С. Франк "Абсолютното" напълно оправдава подобна оценка.

Авторите на отделните студии в сборника се вслушват в това Франково вслушване с разбиране и деликатност - признак не само на добър професионализъм, но и на духовна щедрост. Ели Сярова представя разбирането му за категориите абсолютно, непостижимо, Бог, които са подвластни не толкова на познанието, колкото на свещения трепет и благоговението. Авторката споделя и копнежа му по преображение на философията от знание и професия към мъдрост, откровение, цялостност, към живо знание, което е адекватно на самия живот. Книгата й "Живият смисъл" показва, че тази споделеност е не временна и случайна, а дълбока, лична, дълготрайна. И ако в нейния анализ С. Франк надмогва регионалния си културен контекст чрез връзки и съотнасяния с Хайдегер, Ясперс, с немската софийна мистика, то в студията на Димитър Цацов творчеството му е съизмерено с универсален духовен мащаб - философията на ХХ век. То се вписва в основната тенденция на философстването през ХХ век - онтологизацията на философското познание, в уплътняването на която С. Франк стои наред с Бергсон, Шупе, Хусерл, Ремке; с Плотин и Николай Кузански. Приложеният от Д.Цацов подход свидителства не само за уважението към значимите духовни послания на изследвания автор, но и за широката ерудиция и аналитично майсторство на самия изследовател (впрочем отличен познавач и автор на няколко книги върху българската философска мисъл). Почти главозамайващ е скокът в подредбата на студиите от философската панорама на отминалия век към Франковото разбиране на човешкия микрокосмос, представено от Цвета Дончева в "Жажда за автентичност". С чувствителния си и деликатен духовен слух младата авторка се вслушва в идеите на Франк за творчеството, свободата, човечността, отношението аз - ти, съборността, революцията, възпитанието. На фона на съвременните студени и сухи социологични и политологични категории, понятията на С. Франк звучат като топла и може би малко старомодна въздишка по взаимно разбиране, духовно кръвообращение, изначално първично единство, по дълбината, скрита зад жизнената реалност. В красивите синкопи на музиката, в която отделните студии хармонизират разнообразните мотиви в творчеството на С. Франк, анализът на Нина Димитрова е ново негово извисяване към различен и широк духовен хоризонт: между универсализма и национализма във философията. На фона на представените позиции и дискусии между славянофилите и западниците в руската философия от началото на ХХ век, авторката разисква големите и значими и за съвременния дебат въпроси за националното и универсалното във философията, за отношението между философията и религията, за културния изолационизъм, който често се скрива зад думите национално, самобитно, уникално. Причисляван към групата на проевропейски ориентираните философи, С. Франк всъщност надмогва заинтересованите национални и регионални интерпретации, защитавайки универсалния характер на духовността, представена във философията. Тази идея е изведена от Н. Димитрова с дълбочина и ерудиция, отглеждани системно и грижливо в дългогодишните й занимания върху руската философия и доказани в книгите й, посветени на нея. Като завършващ и хармоничен с основните мотиви в сборника акорд прозвучава и статията на Видка Сумина, която представя С. Франк като "най-характерната за руския духовен ренесанс фигура", като мислител, копнеещ да намери синтеза между "Бога на Аристотел" и "Бога на Христос".

Широката творческа амплитуда на философския талант на С. Франк , чиито дълбини проникновено разкриват авторите в сборника, го прави отворен и предизвикателен не само за философи, но и за широк кръг хора и професии с хуманитарна насоченост. Защото идеите на С. Франк, както пише в края на студията си Д. Цацов " в днешното време на философски декаданс, изразен най-емблематично от постмодернизма, ни връщат към чистите води на философското знание..."