Литературен форум  

Брой 18 (502), 7.05.2002 - 13.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Tретото място

Разговор с Иван Тетевенски, директор на 124 ОУ

 

- Знаем, че имате успешна реализация в различни области - бил сте състезател по джудо, самбо и други "силови спортове", после треньор, сега сте директор на училище. Не са ли несъвместими тези професионални роли и къде сте намерил най-голямо удовлетворение?

- Вижте, тези мои занимания са твърде отдалечени във времето. Години разделят моя опит като спортист от този на треньор и директор на училище. През годините съм станал друг човек и трудно мога да отговоря къде съм получил най-голямо удовлетворение. Може би това е била работата ми като треньор. После бях учител по физкултура, което свързва треньорската ми практика с настоящата. Смятам, че опитът ми на спортист и треньор доста ми е помогнал. Спортът култивира характера, развива агоналното начало, формира качества като воля, упоритост в преследването на целите.

- Как се отнасяте към актуалните в момента проблеми, например тези за многобройните учебници, матурите и т. н.

- Това, което се преподава в средното образование, е на средно научно ниво и не е сериозно да има 16 учебника по един предмет, а така се прекалява с разбирането за демокрация.

- Кое е по-голям проблем - прекаленият либерализъм или консерватизмът на огромна част от учителското съсловие?

- Конфликтът между трите. Този проблем съществува на всички нива. Конфликтът между демократично настроените хора и консерватизма на масата от кадри, която е задръстила образованието. Като се започне от учител, мине се през директор и се стигне до министър.

- А коя е най-голямата трудност, с която се сблъсквате?

- Финансите и липсата на самостоятелност. Училището е юридическо лице по закон от 1990 г. и още тогава трябваше да се създаде механизъм, който да осъществи това право. Това е свързано както с възможността да ползваме собствената си база, така и с тази училището да се издържа само, например с помощта на неправителствени организации, бизнесмени и други частни лица. Училищата преди 9-и септември са градени на този принцип. А и финансирането. Директорът трябва да разполага с бюджет, с който да изкара нормално годината. Аз разбирам страховете на директори, синдикати, Министерство как ще овладеят ситуацията при природно бедствие, но ние говорим за финансиране на нормалния учебен процес. Така училището ще стане едно привлекателно "трето място", където децата се събират и прекарват свободното си време.

- Беглото ми впечатление от живота в училище е, че масово учителите влизат, преподават си материала и си тръгват и на никой не му пука за децата. Как тогава училището би могло да стане това желано "трето място"?

- Ще кажа нещо, което ще прозвучи еретично - не трябва да се абсолютизира ролята на училището. Там детето прекарва 5-6 часа, които са много малка част от деня, особено ако се вземе само учебното време; много по-малко е тук, отколкото в семейството и на улицата. Детето се формира основно в семейството - не в училището. Ако познавате децата и родителите им, ще видите, че на тази възраст те изключително много приличат по манталитет на родителите си, така че именно ролята на родителя при формиране характера на детето е определяща.

А що се отнася до това да направим училището привлекателно място за учениците - ще дам един пример, нека обзаведем компютърен кабинет с Интернет тук, ученикът няма да седи по клубове, а в училище.

- Дава ли училището възможност за изява на деца, които имат интереси в различни области?

- В училището децата имат възможност за изява в различни области. Преди няколко месеца тук бе открита изложба на бивша наша ученичка на изключително високо професионално ниво. А сега, ако обиколите сградата, ще видите, че по всички етажи са започнати и почти навсякъде завършени картини на наши ученици. И в спорта нашите деца имат много добри постижения. Бивши и настоящи наши ученици тренират в различни софийски клубове в съответната възраст. Вокалната ни група също има успехи.

Много добра реализация имаме сред децата, които кандидатстват с математика.

- Смятате ли, че училището може по някакъв начин да провокира децата да се изявяват?

- Тук ще изкажа още една еретична мисъл - развитието на децата до голяма степен е обусловено генетично, така че възможностите за влияние не трябва да се абсолютизират. Ако едно дете е надарено, то вероятно ще намери начин за изява дори ако училището и средата не само не му помагат, а и по някакъв начин го потискат.

- Има ли разлика в отношението към литературата, въобще към писания текст между хората, да кажем, от вашето или нашето поколение, за които литературата е била изключително важна, и сегашните деца, които, изглежда, по-малко или дори въобще не се интересуват от текста?

- Това е реторичен въпрос. Естествено, че съвременните деца четат много по-малко, но мисля, че това не трябва да се драматизира. Съвременните електронни медии и Интернет дават огромни възможности за достъп до информация, която може да се усвоява много по-лесно, отколкото писмената. Може би наистина това води до по-повърхностно отношение към нещата, но погледнете реално - в Америка се чете много малко, а не мисля, че нещо кой знае колко трагично е произлязло от това.

- Видяхме училищния вестник, който се списва от седмокласници от една от паралелките? Какво е вашето отношение към него?

- Вестникът се списва от децата от VII клас - едни наистина много добри и кадърни деца. Правят го от две години, когато започнаха, бяха в пети клас. Сами си подготвят материалите, засягащи живота на училището. Ние им помагаме в техническата обработка. Преди време им предложихме да го продават на учители и съученици и с получените пари да си купуват хартията, да го копират на ксерокс и да си осигуряват снимковия материал. Така те отрано свикват както на самостоятелност, така и да влизат във финансови взаимоотношения.

- Да, но във вестника липсва лично творчество, преобладават публицистичните материали, и то само на ученици от съответната паралелка. Докато аз лично съм попадала на деца от други класове (виж долните материали), които имат и поетични, и прозаични опити, но от тях никой не се интересува. Не се ли създава така някакъв елит, който се отнася надменно към останалите и не са ли тези деца по-привилегировани, не им ли се прощават по-лесно нещата, заради които други ще бъдат наказани?

- Има такъв проблем, но ние сме още в началото, това е само опит, и то на ученици от един клас, които сами са подели инициативата. Постепенно ще се включат и останалите и вестникът ще набере скорост.

Що се отнася до чувството им за привилегированост, не мисля, че има такова нещо. Те са много добри деца и не мисля, че има за какво толкова да бъдат наказвани. Защо да се срамуваме, че ги подкрепяме. Нека кажем на добрите, че са добри и да им помогнем в развитието. Практиката при нас е в V клас да се събират способните деца от всички класове в една паралелка, която условно наричаме математическа.

- Така не се ли смъква таванът за останалите в другите паралелки, които няма с кого да се съизмерват?

- Тук въпросът е като за яйцето и кокошката. В литературата, посветена на индивидуалния и диференциалния подход, и досега няма единно мнение по този въпрос.

- Последният ми въпрос е: каква е границата на толерантността в едно училище? Коя е "непростимата" простъпка, за която един ученик бива наказан?

- Няма такава. Единствената граница е любовта.

С Иван Тетевенски разговаряха Галина Гончарова и Гергана Попова

 

Веселин Христов,
14г.

Моят живот

 

Моят живот започва в София, така както разбрахте аз съм се родил в софия мирен и едновременно шумен град. Аз съм се родил точно на коледа, много пъти съм се питал защо на коледа; затова намерих отговор. Че съм коледен подарък. Аз все още мисля че майка ми и баща ми са пратили писмо до Дядо Коледа да ме получат и той ме е изпратил в една светло прозрачна кутия. Така но да спрем да говорим за моето раждане, да продължим с моя живот. За празниците трябва да събирам пари за да купя подарък за брат ми, а той събира пари за мен. На брат ми гаджето е много хубаво момиче.

Аз ходя на училище и нищо не се случва освен обикновените работи - момичетата да правят сексуален тормоз на Филип. Те го изнасилват всеки ден а той пищи и пищи.

Аз пък с нетърпение чакам ваканцията, после коледа и моят любим рожден ден

 

 

 

Един ден в моя живот

 

Аз ставам в осем и половина отивам на училище. Ям в лавката. Влизам в час и веднага почвам да говоря с Филип. Излизаме в междучасие и момичетата идват на нашия чин и започват да говорят на Филип:

• ей тъпанар ще те убия бе

• ще те пречукам - така говори Петя Ангелова

А той отговаря:

• хайде де пречукайте ме де

И:

• абе вие всеки път се закачате с мен това означава че ме харесвате

А аз им казвам:

• ако двама се карат означава че се обичат.

И така ми свършва учебния ден. Аз си тръгвам и минавам през мостчето и отивам да чакам автобуса.

И след това аз ям и уча, обличам се и излизам с момчетата на улицата на баба ми там ходим при момичетата. Една от тях е гадже на брат ми. Аз си харесвам Цветелина. С нея ходим в тях и сами си направете извод дали сме правили нещо.

Вечерта седим сами на края на улицата и си говорим и се греем помежду си. И си говорим страшни работи и един ден й предложих да спи в баба ми с мен или навън на походни легла да ги съединим и да спим заедно в двора.

 

Виктор Иванов,
10 г.

Залог

 

Сивата стая на мечтите и заблудите е затворена само от щастливия жокер, който спи и не става ,само той буди безпомощните портокали и ламарини. Той е господар на бездната,той е брат на Бог , но като оставам и с него ще поговоря , той трябва да бъде нещастен, наказан. Застоялата вода - тя е виновна кой друг освен нея .Тя подтикна Бог да си направи брат - гадния жокер. Жокерът е облечен в червено-жълто-бели дрехи с вдигнати нагоре обувки усмивката му направо подлудяваше всеки та да се върнем на проблема - портокалите и ламарините чакат в гнусната сива стая, застоялата вода (от учебника по природо) не е наказана, Бог си седи и гледа в една точка, а жокерът прави простотии. Събуди се Одисей отиде при Бог и го попита "What,s the problem?" (Одисей беше вече англичанин) , Бог го погледна засмя се и пак седна ."What?" - каза пак на английски Одисей после тръгна и наговори разни неща на застоялата вода тя се обиди и се върна в учебника по природо при ученика, който търсеше тази страница. Одисей се споразумя с жокера - той да отвори сивата стая и да се освободят портокалите и ламарините, а в замяна Одисей поиска пак да умре ( жокерът трябваше да го заколи) - то така и стана. Но жокерът се сдуха, че остава на сухо - за к,во му е на него да освобождава портокалите и ламарините - негови братя и да ги даде на Бог, а пък той - жокерът да седи и цяла вечност да гледа в една точка като пуйка, но това вече е (от) друга история.

Българската литература

© 2002 Литературен форум