Литературен форум  

Брой 18 (502), 7.05.2002 - 13.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ЗАЩИТА

Владислав Богоров
адвокат

Верността на изнесеното има ли значение за възможността да съдим някого?

 

Отговорът е: зависи. Защото е възможно да "го съдим" по два различни начина:

1. Някой е обнародвал статия, според която друг е извършил хомосексуални действия. Ако в действителност не ги е извършил, може да му се търси НАКАЗАТЕЛНА отговорност за престъплението "клевета". Наклеветеният завежда делото. Прокуратурата поначало не е необходима, защото - както казват правистите - престъплението е от частен характер, тоест се преследва по желание на пострадалия от това престъпление. Ако в действителност ги е извършил, наказателна отговорност не може да се търси. В случай, че престъплението не бе от частен характер, каквото е например "присвояването", делото можеше да бъде образувано само от прокуратурата. Тоест, пострадалият от престъплението да "прости", но дело да има и обратно - да жадува мъст, но дело да няма.

2. Същата хипотеза: статия в печата. Но вместо да "заведе" наказателно дело, пострадалият завежда гражданско и търси ГРАЖДАНСКА отговорност. Простичко казано, разликата между наказателната и гражданската отговорност е, че при първата се цели наказание, а при втората - получаване на пари. Или - с други думи - че при първата се търси отмъщение, а при втората - обезщетение. В този случай верността на обнародваното е поначало без значение, което означава, че и да е вярно изнесеното, ще се присъди същото обезщетение, каквото и ако изнесеното не е вярно. Това е така, понеже отговорността се търси на основание на най-популярния член в българското право: член 45 от Закона за задълженията и договорите. Той урежда така нареченото непозволено увреждане. При него трябва да са налице четири неща: вреда, вина, противоправност и причинно-следствена връзка между противоправността и вината, от една страна, и вредата - от друга. Има ли ги вкупом тези четири неща, има непозволено увреждане, отсъства ли някое от тях - няма непозволено увреждане. Така погледнато, верността - както казах - е без значение.

Излиза, че ако някой има хомосексуални връзки и това излезе в печата, той може да осъди било вестника, било автора, въпреки че изнесеното е напълно вярно. Това е така, но с някои уговорки:

1. Конституционният ни съд разграничава случаите, при които изнесеното задоволява любопитство от тези, при които то изпълнява някаква обществено значима цел. Правото е по-благосклонно към второто. Едно е да се ровиш в личния живот на някоя звезда, друго - на някой политик. Първото задоволява любопитство, второто - освен любопитството - служи на общественото здраве с всички благоприятни последици, които произтичат от упражняването на свободното слово. По-трудно ще бъде на политика да спечели дело срещу вестника, като доказва, че изнесеното не е вярно. По-лесно ще бъде на лицата, които не са обществени личности, защото единствената цел на тяхното "одумване" е клюкаренето.

2. Може да се обоснове, че е по-увреждащо да изнесат неверни факти за някого, отколкото верни. Това е така както по отношение на преживените страдания, така и по отношение на имуществените вреди. Първото е очевидно: по-стреснат ще бъде онзи, който не е извършил хомосексуални действия, от онзи, който ги извършва, ако и двамата някое прекрасно утро отворят вестника и прочетат, че са ги вършили.

По повод двата пътя за търсене на отговорност: гражданския и наказателния. Съществува и смесен тип. При него се завежда наказателно дело, а в него се предявява и граждански иск. Така едновременно се търси както наказателна, така и гражданска отговорност. Целта е да се спестят излишни усилия, като събраните доказателства за престъплението се използват и за непозволеното увреждане. Пита се, какъв ще е изходът от този граждански иск в наказателното производство, ако се окаже, че изнесеното е вярно? Наказание няма да бъде наложено, но е възможно непозволено увреждане да бъде налице. Наказателният съд обаче не би могъл да отхвърли искането за налагане на наказание и да уважи искането за обезщетение, защото по определение гражданският иск в наказателното производство е функция на обвинението в същото наказателно производство. Ако това е така, ще може ли тепърва пострадалият да предяви граждански иск пред граждански съд? Не би следвало, защото не може два пъти да се води дело за едно и също нещо или - както казват правистите - не може да се предявява иск, когато е формирана сила на присъдено нещо. С прости думи, съдът не може да пререшава вече решени въпроси. От друга страна обаче, нали въпросът с верността е значим за наказателната отговорност и е поначало незначим за гражданската! Ако това е така, то двата въпроса не са идентични и не се иска пререшаване на решен въпрос, ако се заведе нов граждански иск, след като първият в наказателното производство е бил отхвърлен, защото обнародваното се е оказало вярно.

Българската литература

© 2002 Литературен форум