Литературен форум  

Брой 19 (503), 14.05.2002 - 20.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Анна Рошковска

Нереализирани съобщения

Продължение от бр. 18 

Получих този накит от един от известните български академици - юрист, който започва в десетилетията преди 9.IX.1944 г. и кариера на политик. Особено често обикаля Родопите и свързва широки връзки с българомохамеданите. Искрено приятелство остава между него и семейството на известния Агушев род. Не зная по какъв повод, но Агушевци му подаряват две семейни реликви. Едната е семеен накит, с който свекървата е посрещала в дома първата снаха, а втората е гипсово яйце, което се е пазело на полица в къщата като залог за добро. Накитът е нагръдна плочка, носена на верига, лята от сребърна сплав, впоследствие позлатена. Основната плоскост на плочката е внесена от малоазийски пазар. В средата й е бил изрязан значителен отвор, в който е монтиран едър полиран ахат, обиколен от две гирлянди филигранни розетки, принадлежали на български късносредновековен накит. В ниската част са припоени допълнително висулки, които се редуват: полумесец - кръст - бароков мотив - липсващ мотив - барокова висулка - отново липсващ мотив - полумесец. Каква е била централната висулка може да се спори, но безспорно е, че предпоследната отново е била кръст, заради симетрията в украсата. Тези именно кръстове, редуващи се с полумесеци, ме карат да мисля дали накитът не е даден на моя познат заради присъстващите в него двойни знаци - на християнската и мюсюлманската вяра. Ако познавахме както трябва родната ни следосвобожденска история, щяхме да сме наясно, че сме страшни длъжници на това помашко население, защото всевъзможни политически съображения са карали тези хора да не знаят какво самосъзнание да имат, и до ден днешен да се чудят какво общо имат с гърци, с турци и да не се вглеждат във великолепните си, векове наред носени носии, да не се вслушват в един от най-звучните и съхранени български говори. Но много по-поразяващо за мен беше, когато към този накит се прибави съдържимото на гипсовото яйце. Тази извечна форма на вечен живот и благополучие е била придружена от повелята да бъде пазена като зеницата на окото, защото ако се счупи, ще дойде време на неволи и зло за целия Агушев род. Но веднъж все пак яйцето пада и се пуква. След което стопаните го махат от къщата и ние го открихме, от вътрешността му излезна малко, оксидирано бронзово кръстче. Начин за съхранение на родовата памет...

Споменатият накит вероятно е композиран в този си вид в златарско ателие на Пазарджик или Панагюрище някъде около средата на XIX в. И това съобщение не беше пуснато дори в последните страници на някой брой на списание "Българска етнология".

Позволявам си да напиша всичко това, за да припомня колко по-различно би било самочувствието ни, куражът ни да отстояваме българската си принадлежност и корени, ако знаехме и помнехме историята си, ако скъпехме и дребните факти, които са били градивото в хилядолетната ни история, градиво в културното присъствие на славянския свят.

Българската литература

© 2002 Литературен форум