ФОРУМ Веселина Желева,
Уважаема редакция, Искам да изразя чрез вестника възхищението си от писмото на г-н Пейчев в брой 18. Навярно всеки един от нас поне веднъж в живота си се е срамувал от себе си, сблъсквайки се с нечие безкористно благородство. Обикновено заключваме в душите си това преживяване, а не бива. Да признаеш гласно: да, аз постъпих като дребнав еснаф, да, аз мислех само за себе си, да, пренебрегнах духовното за сметка на материалното, е жест, достоен за уважение. Няма нищо срамно "да се поклоним публично", цитирам г-н Пейчев, на хората, чиито морални качества са ни накарали да се замислим за важните неща в живота. От писмото личи, че авторът е заможен човек, което силно ме радва. Този факт ми дава надежда, че има хора, които парите не са в състояние да покварят. Точно тези хора, вярвам, ще бъдат бъдещите покровители на културата, образованието, църквата. Защото, както г-н Пейчев пише, истински стойностните неща не могат да бъдат осчетоводени. Поздрави на екипа на "Литературен форум" - вестникът, който поддържа вярата ми, че българската литература има бъдеще.
|
![]() |
© 2002 Литературен форум |