Литературен форум  

Брой 19 (503), 14.05.2002 - 20.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Любомир Милчев

Пeрестройчици, вампири, таласъми

Възлюбила своето минало, самовлюбената БНТ реанимира йоще един свой шлагер от него и ни го поднесе безсрамно кат фетиш-жартиер на своята скучна бъдащност, както и, пардон, на едно удивително безвремие. "Всяка неделя" воскресе из мертвих. Всяка неделя в едно ново, по-никое-време...От зрителите се очакваше да отвърнат - воистина воскресе. И може и да са си го помислили - все пак толкоз много идиоти... Включете си "Здравей, България" и ще ги чуете... Но, уви, бе по-мъртва отвсякога и смертю смерт не поправ. Доказа само, както казва един голям немски философ, че последен стадий на перверсия е решителната и универсална некрофилия. Впрочем за мъртвите или добро, или нищо. Но не и за самоизровилите се и наужким оживелите и самозаснелите се по БНТ...

 

Как, прочее, изглеждаше трупът? Нито страшен, нито дори нажаляващ. Много, ама много смешен, защото бе нагримиран със съвременни демократични мазила. Социологическа агенция, сещате се коя, с проучване доказваше, че нема зрител в тая страна, дето да не помни какво е гледал всяка неделя. Нали съгласието се признава в наше време за инстанция на автентичността. Докато се размирише... И после се изконструирва друго... Защото съгласия много ...Тържественият глас на стария им говорител съобщаваше нещо като девиз, или по-скоро и по моему надпис на надгробната им плоча - те, видите ли, били такива и сега били такива и не им се налагало да се променят. Звучи оневиняващо и издава неволно известна гузност. А също и обезателната в такива случаи в милото ни отечество обидена нотка на репресираност, изтръгнали се от която, те сега идат да ни зачудят с новата си стара песен. Сякаш нищо не се е променило. Всички - все същите и ни лук яли, ни лук мирисали. Съдържанието на предаването, разбира се, е изписано като на дисплей, за да не би някой да си помисли, не дай си боже, че ще гледа нещо старомодно. Всички участия в предаването са големи, това са, както обичат да се изразяват провинциалните даскалици и изразът им се оказа не толкова изразителен, колкото заразителен, все стойностни хора, каквото и да означава това. Кюлчета злато на свръхсоциализираната персоналност, двайсетолевка с Димитров и гроздоберка. Която персоналност поради свръхсоциализацията си накрай се оказа подвъпросна. Туй са все "Стари муцуни" - един голям Радичков, един голям герой на социалистическия труд, една голяма, вече мъртва актриса, един много голям Боян Радев, един също толкова голям Тодор Колев в "Шоуто на Адама", един страшно голям Михаил Горбачов. И един много голям Кеворк и голям Игор Марковски, със зъбчета като Великденски заяк. Липсува само един голям Светлин Русев - като икона на социалистическата мегаломания - но, спокойно, той е в колекциите на един от преждеспоменатите големи ценители-пехливани перникчанци и за разкош ще бъде подарен на Михаил Горбачов след дълго умуване за това кое е най-стойностното в соцарта. И, мисля аз, липсуваха призраците на Людмила Живкова, непрежалимата, и на прелюбимата корифейка на социалистическото суеверие, жрицата в обредния дом на комуналните вярвания - баба Ванга, обединителният образ, икона на тез вампирясали соцсъздания - големини и големановци. Помните срамотната рубрика "Ние пак сме тук" във вестник "Дума" преди години, украсена с рисунчица на живия класик. Да, да, това си е то - те отново са тук и няма спасение. И какво ги обединява около титуляра Горби - ами това, че си останаха перестройчици. Или поне рамката, в която са поставени, ги манипулира в перестроечни сенки и вампири.

 

Един Радичков, който за тези години, изглежда, не успя да разбере, че всякое артистично умение може да бъде изтъргувано на тържището на политическите амбиции, тъй щото да няма нищо общо с първоначално задвижилия го импулс. А също и че талантът му е безотносителен към социализма, извън изгодното за партията положение, че всичко ценно е селско и народно. В резултат на което и двете станаха дебелашки. Притчовият му език и пасторални обрати не могат да скрият безсилието да се осмислят промените. Той, бих искал да кажа с цялата безпощадност, на която съм способен, не може да ни каже нищичко, освен натъртването на селския си произход. От една бара вода били пили... Ужас. И това е много тъжно, защото е уронен престижът на един писател, който се крие зад автостилизации. И който изпусна шанса да стане поне Фрагонар на соцарта. А Кеворк - Тед Търнър на БНТ след Венето Андонова.

 

Покойната Славка Славова трябваше в запис да удостовери критичния дух на перестройката и на това, че предаването било инкубатор на промените. Мизерно.

 

Героят на социалистическия труд - съвършено не му помня името - се ровеше в кутия със символични предмети от миналото кат един Хамлет, похванал черепа, и наподобяваше екзистенциална ситуация, тъй както я разбираха домораслите марксисто-екзистенциалисти и хайдегерианисти. Тука се сетих за некои стихосбирки на Левчев за работниците от Кремиковци, макар че днес последният го раздава много аристократично и си е набавил дори бастунче със сребърна дръжка. И къща в Родопите. И библейски интонации...

 

После се появи доста пиян "ценителят" Боян Радев, за да се оплаче от ниската си пенсия и да обозначи големина и размах. На какво, не се знае... На глътката и на простотията. Какъв неудачник - сички борци се уредиха след промените... За негов кеф в студиото се развилня фолк-бестията Цветелина (..."И няма шест-пет проблеми няма..."), с което се обозначи основното бизнесзанимание на Кеворк в годините на промените - Радио "Веселина" и дъ бест кенала "Оникс". Тодор Колев бе раздвоен да замазва положението с перникчанеца и да крие собствения си махмурлук. Трябваше също да раздава пликчета на зрителите за повръщане от собствената му преекспонация.

 

Тъй се стигна до Горбачов Перестройката, или как да променим нещата, тъй че съвсем да се не променят. Фокус-бокус... Той им е учителят. Хвала. Да здравствует...

 

И май стана точно така.

Днес БНТ съобщи, че предаването е било гледано от шест милиона българи. Господин Кеворкян обеща ценно херменевтично посредничество между Горбачов и господин Премиера, щото да не възникнат недоразумения и погрешки.

А аз ви съобщавам всеизвестното, а именно - че никога не е късно да станеш за резил.

Българската литература

© 2002 Литературен форум