Литературен форум  

Брой 19 (503), 14.05.2002 - 20.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Любомир Захариев

Страховете на мафията

 

"Нищожества, придаващи си вид..."

Уйлям Шекспир, 66 -и сонет

 

Когато в България се разшуми около някоя книга, човек би трябвало да се позамисли. Защото неведнъж с подобно прехвалено творение е почвала голяма обществена лъжа.

Повод да направим такава ретроспекция е доста нашумялото в последно време заглавие "Бумерангът на злото" от Волен Сидеров. Прави впечатление, че тази книжка с попреписани от Никола Николов, Александър Селянинов и други автори факти е рекламирана повече със своя антисемитизъм дори от преведените напоследък основни произведения на Хитлер, Мусолини и д-р Гьобелс. Човек може да забележи, че някак странно незабелязано си отиде от нас самият Никола Николов, а никой не обърна внимание на "Спомените" на Ванче Михайлов - една фундаментална за българската национална идеология книга. Всъщност обвиненията в антисемитизъм не почват от Волен Сидеров. Такива имаше срещу Антон Рачев от Русе и Ангел Грънчаров от Ботевград, но за тях никой нищо не каза. Защо Волен е богоизбраният и накъде бие неговият "Бумеранг"? Дали някой не се опитва да направи от лицето Сидеров български Жан-Мари льо Пен?

Има два факта, които привидно нямат нищо общо помежду си. Наскоро главният секретар на МВР Бойко Борисов заяви в интервю пред "24 часа", че в България виновен за влошаващото се икономическо положение на хората е тъй нареченият елит, който има интерес от тази ситуация, за да забогатява още повече. Никой не посмя да оспори това негово твърдение. Също така не съвсем отдавна българските евреи в Израел са обсъдили по време на своя сбирка в гр. Яфа възможностите за евентуалното им завръщане в България поради несигурната обстановка там, предизвикана от палестинските атентати. Авторът на тези редове не се съмнява в справедливостта на палестинската кауза, но дали едно евентуално връщане на нашите евреи не би объркало сметките на Илия Павлов-Зъбчето, Васил Божков-Черепа, Косьо Самоковеца и останалите подобни персони, обявили себе си за български елит? Евреите добре знаят как се прави бизнес и не биха пропуснали да използват могъществото на международното си лоби, за да се справят с мутроподобните същества, изправени срещу им. Тук не е трудно да прозрем и кой има интерес от измислянето на някакъв български антисемитизъм, за да осуети връщането на българските евреи и каква е целта на Сидеровия "бумеранг".

В случая не е зле да си припомним и някои факти, свързани с недалечното минало на автора на фамозната книга. Малко преди 10 ноември 1989 г. Волен Сидеров минаваше за дисидент и дори правеше изявления по Радио "Свободна Европа". По това време той работеше като фотограф в Националния литературен музей, където негов директор бе Георги Свежин, известен живковист и приятел на Георги Джагаров. Трудно бихме могли да допуснем, че Свежин не би уволнил "дисидент" като Волен, ако не е била налице магическата намеса на съответната спецслужба. Той обаче не го уволни. Междувпрочем за подобни изяви в същото време бе изхвърлен от издателство "Народна култура" Владимир Левчев, макар баща му да бе член на ЦК на БКП.

Не е трудно оттук нататък да си обясним по какъв начин след "промяната" Волен Сидеров изведнъж стана главен редактор на в."Демокрация", без да има и един ден журналистическа практика преди това. По онова време същият вестник под негово ръководство усърдно заклеймяваше изданията, проповядващи национализъм. Как така изведнъж Волен стана нацист и дали не само той, но и други подобни на него "кадри" няма да бъдат активирани отново в наши дни?

Българската литература

© 2002 Литературен форум