Литературен форум  

Брой 19 (503), 14.05.2002 - 20.05.2002 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мария Станкова

Кой уби българската култура?

Криминално разследване

Продължение от бр. 18 

Предлагам ви един блестящ диалог в стил Г. Йорданов:

Г. Йорданов - Какво става с Иван Маринов?

Пл. Джуров - Остава в Софийската опера.

Г. Йорданов - Правилно.

Малко думи, минимум демагогия! Хареса ми. Той, например, е имал отношение към младите хора в България. Наистина.

Д. Тъпков - докладва за новите жанрове: рокопера, мюзикъл и т.н. Казва, че още през 1982 г. от ДО "Музика" е създадено младежко естрадно студио "Зорница". Даже има спектакли, но е просъществувало само две години. През 1981 г. в Естрадния факултет на консерваторията е поставен мюзикълът на Л. Денев и Ж. Колев "Утре в десет". Отделни прояви има в Русе и Бургас (мюзикълът "Алените платна", муз. Богословски). Всичко е много добре реализирано. Време е да се ангажират наши творци в тези жанрове и не би било лошо да се отпуснат пари, за да се възобнови работата на студио "Зорница". Да. Не е лошо. Само дето Д. Тъпков пропуска да докладва, че към тези жанрове няма никакъв интерес (не съм гледала съветската рокопера "Алените платна", но ми звучи смешно). В ДМТ "Ст. Македонски" и до ден днешен се мъчат с тези жанрове и салонът е пуст като пустинята Сахара. България не е Англия, нито Америка. Няма вкус към тези музикално-сценични форми. Освен това те идват у нас с тридесет и повече години закъснение. Хората отдавна са ги изслушали, изгледали и напъните на родните ни изпълнители с школуваните гласове да пеят като рокпевци са мъчителни за слуха. И кой би режисирал мюзикъл или рокопера в България? Оперната режисура у нас е от времето на Стария Завет. Хористите съвсем спокойно могат да се използват за подпорни стълбове, а за балета никога няма място на сцената. (Вижте пресен пример с "Исус Христос Суперзвезда" на сцената на ДМТ.)

Г.Йорданов - за новите жанрове: "нови са само за нас..." "...всичко, което събужда интереса на младежта трябва да бъде взето на въоръжение. Нашата цел е умело да насочваме тези интереси. Илюзиите са вредни и опасни - че можем да диктуваме духовните потребности на младите хора." "У нас липсват висококвалифицирани специалисти. Вижте унгарския модерен балет. Изпратиха свои кадри на специализация в Белгия и Франция и сега са на световно ниво." "Длъжни сме да използваме всички възможности, за да отклоним младежта от необходимостта сама да задоволява потребностите си, след като не може да ги намери организирани от съответните обществени сили." "Да не констатираме в един момент, че при това самозадоволяване на духовните потребности, са се получили деформации".

Констатирахме. Децата се друсат, пушат марихуана и затъпяват прогресивно. На купоните вече предимно се повръща. Ние поне се натискахме и най-много някоя девойка да забременееше. Сега децата са затънали до шия в демокрацията и няма измъкване. И такива духовни потребности имат, че направо да не поискаш да продължиш човешкия род.

Да продължим с Г. Йорданов. Негово е предложението на базата на художествената гимнастика да се създаде модерен, оригинален, единствен в света български вид танц! Идеята е дадена през 1986 година. Нешка Робева я осъществи на практика през 2001 г.

Също на Г. Йорданов е предложението в НДК да се направи алтернативен вариететен театър, който да привлича младата публика. Боньо Лунгов изпълни делото през 2000 година. Малко късно, но все пак го направи. Програмите трябва да се изпълняват!

През 1987 година попадам на Конкурсите - регламент и план до 2000 г. И какво има там? За първи път се среща идеята "банка за идеи". Някой е разбрал, че от идеи се печели много добре и иска да си ги трупа за черни дни. По този повод искам да споделя личния си опит в конкурсите. През 1999 г. участвах в конкурс за написване на сценарий за игрален филм, организиран от НФЦ и още някой. Конкурсът беше анонимен. (Сега, след като съм запозната с правилника за конкурсите от 1987 г., смятам, че това е напълно излишно.) Написаното от мен не спечели журито, в което няма нищо лошо. Лошото е, че няколко месеца след това филмова къща "Тауърс оф Лондон" засне филм по моя сценарий в България. Лошото е, че продуцент от българска страна беше Ал. Донев (член на конкурсното жури). Лошото е, че изчетох сценария на "Тауърс оф Лондон" и там дори не се бяха постарали да подменят компрометиращите подробности. Лошото е, че съм българка и всички знаят, че нямам пари за съдебни дела.

През 1998 г. книгата ми "Наръчник по саморъчни убийства" стана "Книга на годината" на конкурс на фондация "Огнище". Още не съм си получила наградата от г-н Румен Данов. Дори плакет и медал ми се разминаха (поне да беше карал в стил Ст. Дикин!)

Ами конкурсът на СБФД за идея за сценарий? И там чакам обявената парична награда. Г-н П. Васев ми каза да имам търпение. Имам.

През 1988 г. Г. Йорданов отчита, че "недопустимо се е разширил административния апарат", че вместо да работят, средните кадри "използват всичките си сили + позволени и непозволени средства за уреждане на собственото си положение" и че средният кадър "не успяват да организират заетостта" на по-дребните средни кадри.

Ив. Милушев казва, че в Киноцентъра от 30 щатни бройки , 14 са актьорски. Другите са директори на продукции! (Ето! Чиновници - колкото искаш. Филми - няма!)

Г. Йорданов казва: "Което показва колко е лесно една бюрократична тегоба да доведе до организационен абсурд".

Организационният абсурд си продължава със същия успех и днес. Всеки иска да е среден кадър, още по-добре е да е шеф. А най-добре е от него да зависят много хора или поне да си направи фондация (фонд). Кой каза, че социализмът бил си отишъл? Чий социализъм си отиде? Директивите на партията се изпълняват устремно.

Същата година вече се е преминало на самоиздръжка в сферата на културата.

Г. Йорданов предупреждава новите формирования, че трябва да са готови и да фалират.

Вл. Роменски откровено заявява по повод VII фестивал на художествената самодейност и предстоящата спартакиада, че общините трябва да поемат част от разходите, защото те ще възлязат на 2-3 млн. лева и ще легнат на плещите на КК.

Г. Йорданов отговаря, че тъй като се закриват окръзите, с тях ще се закрият и фестивалите.

Ст. Дикин - Наградите на фестивала да са предимно морални - медали, плакети. Никакви грандиозни концерти! Всички да си празнуват по места (а още по-добре по домовете).

Но за специалистите от София и журитата трябва да се отпуснат 200 000 лв. (Отпускат се.) Да се направи само един заключителен концерт в НДК.

Театрите, които нямат печалба от продажба на билети, да се анализират и закрият.

За книгоиздаване парите да се свиват до минимум.

Щатът в КК е 17 314 бройки! Има незаети 974 места.

В театъра започва нещо ново! Стига известните имена са стояли в София. Да се командироват в провинциалните театри като директори и консултанти. Хем ще получават допълнителен доходи, хем и другите градове ще вдишат миризмата на висококачествената култура.

В същото време, на икономии и самоиздръжки, за НДК имат да се доплатят 1 096 168 лв. И се изплащат!

Пл. Джуров предлага по случай осемдесетгодишнината на Марин Големинов да се отпуснат 45 000 лв. Не за Марин Големинов. За да се заснеме балетът "Нестинарка" на видео и "ако останат малко пари, да се направи малко филмче, свързано с Марин Големинов".

Следва

Българската литература

© 2002 Литературен форум